Пилотът отговори нещо, но думите му се изгубиха в силния вятър. Хуан и Макс препуснаха с осемдесет километра в час по кея. Хенли най-после осъзна какъв бе планът на приятеля му и извика:

— Смахнато копе…

Излетяха от кея и изминаха почти седем метра във въздуха, преди да паднат в морето. Секунда по-късно пикапът закова в последния момент. Шофьорът изскочи навън и вдигна пушката си с намерението да убие двамата мъже в мига, когато се появяха на повърхността. Пронизителният вой продължи по-малко от секунда и не остави време на Найджъл да реагира. Експлозивът удари кея, а не пикапа, но това не беше от значение, тъй като и двете се разпаднаха от взрива.

Хуан помогна на Макс да се издигне на повърхността. Изплю огромно количество вода и огледа развалината зад тях. Половината кей просто бе изчезнал, а останалата половина се бе превърнала в купчина разбити дъски.

— Необходимо ли беше това? — изсумтя Макс.

— Помниш ли какво ти разказах за една от първите си мисии за ЦРУ?

— Ставаше дума за някакъв руски сателит.

— Орбитална балистична ракета — обясни Хуан, като извади ръка от водата, за да погледне часовника си. — Точно тя ще унищожи острова след тридесет и осем минути. Аз лично държа да съм далеч оттук, когато това стане.

Хеликоптерът се отправи към кея, следван от димна пътека. Хуан разбра, че Джордж се бе опитал да му съобщи за повредата. Адамс ловко снижи над тях и увисна на сантиметри от водата. Хуан се протегна да отвори вратата и помогна на Макс да се качи. Машината се наклони опасно.

Кабрило се канеше да последва Хенли, когато техният „Робинсън“ бе обсипан с куршуми.

— Тръгвай! — извика той и се хвана за релсата.

Джордж не се нуждаеше от повторна заповед. Издигна се и започна да се отдалечава от кея, където се бе появил друг пикап с двама мъже в каросерията, които ги обстрелваха с калашници.

Увиснал на ръце и крака като маймуна, Хуан стискаше релсата с всички сили. Вятърът го брулеше свирепо и мокрите му дрехи бяха леденостудени, но не можеше да направи нищо по въпроса. „Орегон“ бе съвсем наблизо, а той не искаше да кара Джордж да намалява, за да се качи в кабината.

Адамс сигурно бе докладвал за ситуацията по радиото, защото всички светлини на кораба бяха запалени и няколко механици изтичаха на палубата, за да помогнат при приземяването. Кормчията вече бе завъртял кораба и бяха готови да се отдалечат от острова.

Джордж пренебрегна сирените и святкащите лампички в кабината, които показваха, че любимият му „Робинсън“ е в предсмъртна агония. Спусна го внимателно над палубата, като си представяше как маслото изгаря в пренагрятата трансмисия.

Хуан се пусна от релсата и падна в ръцете на екипажа. Механиците бързо го изправиха и го изтеглиха, за да направят място на Джордж да се приземи.

— Кормчия, максимална скорост — нареди Хуан в мига, когато релсите докоснаха палубата. — Подготви кораба за удар.

Адамс спря двигателя, но щетите вече бяха нанесени. От дефлектора на двигателя избухнаха пламъци. Механиците се втурнаха към него с пожарникарски маркучи и двамата с Макс скочиха от хеликоптера под струите.

Джордж погледна хеликоптера през рамо и лицето му се натъжи. Знаеше, че вече не може да бъде съживен. Хуан го потупа по рамото.

— Ще ти купя нов, по-лъскав.

Влязоха вътре, преди вятърът да се усили прекалено много. Далеч зад „Орегон“ остров Еос стоеше спокойно в морето и не подозираше, че изтичат последните му минути.

Томас Северънс не знаеше какво да прави. Охранителите от кея бяха докладвали, че са заловили Макс Хенли при опит да избяга от бункера през тръбата за изгорели газове. После обаче се обадиха и казаха, че били нападнати от черен хеликоптер. За момент той се уплаши, че зад нападението стои ООН, тъй като бе чувал слухове за прочутите им ескадрони от черни хеликоптери. После долови само откъслечни разговори по радиостанциите и накрая настъпи пълна тишина. Камерите, монтирани на будката за охраната, не работеха, затова той нареди един от патрулите да провери кея.

— Избягали са, господин Северънс — докладва капитанът на охраната. — Хенли и още един мъж са в хеликоптера. Бараката е унищожена, също и кеят. Много от моите хора липсват.

— Има ли още натрапници?

— Патрулите проверяват в момента. Засега изглежда, че е бил само един човек.

— Един човек е убил повечето пазачи и е унищожил кея? — усъмни се Северънс.

— Нямам друго обяснение.

— Добре. Продължете проверката и веднага ми докладвайте за всичко необичайно.

Северънс прокара пръсти през косата си. Последните заповеди на Лайдъл Купър бяха категорични. Не трябваше да изпраща сигнала още два часа. Ами ако това бе авангардът на по-сериозно нападение? Забавянето означаваше провал. От друга страна, ако изпратеше сигнала рано, пак можеше да се провали, защото не знаеше дали всички устройства за разпръскването на вируса са вече прикачени към пералните на петдесетте кораба.

Искаше му се да поговори с наставника си, но знаеше, че трябва да вземе решението сам. Лайдъл бе на път насам с Хайди и сестра й, Хана. Нямаше да пристигнат преди пускането на вируса. Северънс бе начело на организацията от години, но също като син, поел семейния бизнес, знаеше, че е постоянно под наблюдение и всъщност въобще не командва положението. Никога не забравяше, че Лайдъл може да отмени всичките му решения без предупреждение или обяснение. Това, разбира се, го дразнеше, макар Купър да не се месеше много. Но сега залозите бяха прекалено големи и му се искаше да му наредят какво да прави.

А и какво толкова, ако пропуснеха няколко кораба? Изчисленията на Лайдъл сочеха, че са нужни само четиридесет кораба, за да се заразят всички на планетата. Допълнителните десет бяха просто застраховка. Ако го попитаха защо някои от корабите не са били заразени, можеше да се оправдае с дефект в разпръсквателните устройства. А ако свършеха работата, тогава никой дори нямаше да узнае.

— Точно така — каза той, като се плясна по коленете и стана.

Влезе в стаята с предавателя на ИНЧ. Техник в бяла престилка стоеше наведен над управлението.

— Можеш ли да изпратиш сигнала сега? — попита Северънс.

— По график трябва да го изпратим след два часа.

— Не те питам за това.

След като вече бе взел решението, Северънс си възвърна високомерните маниери.

— Ще са ми нужни няколко минути да проверя батериите. Електростанцията не е в ред заради повредите в системата за изгорели газове.

— Действай.

Мъжът започна да обсъжда проблема с колегата си по интеркома. Говореха на професионален жаргон, който Северънс не разбираше.

— Само минута, господин Северънс.

Електронният мозък на руския сателит отбелязваше времето в секунди, докато се носеше над Европа с почти тридесет хиляди километра в час. Траекторията бе изчислена до стотни от секундата и когато сателитът стигна целта си, от централния процесор бе изпратен сигнал до тръбата за изстрелване. В космическия вакуум не се чу звук, когато взрив компресирани газове изстреля волфрамовия прът от тръбата. Беше насочен право надолу и започна огнения си полет към земята, спускайки се под ъгъл, както бе проектиран, за да бъде взет за метеор. Навлизането в атмосферата създаде триене, което започна да затопля волфрама. Колкото по-ниско падаше, толкова повече се нагорещяваше. Запламтя в червено, после в жълто и накрая — в ослепително бяло.

Жегата беше страхотна, но не стигна до точката на топене на волфрама — хиляда шестстотин четиридесет и осем градуса. От земята можеха да го видят ясно, когато профуча над Македония и Северна Гърция.

Дигиталният часовник на главния монитор вече отброяваше едноцифрени числа. Хуан не бе искал да го гледа преди спасяването на Макс, но сега не можеше да откъсне очи от него. Хенли бе отказал лечение в клиниката преди удара по Еос, затова Хъксли бе донесла медицинската си чанта в оперативния център и обработваше на място раните му. Морето бе спокойно и тя можеше да си свърши работата, макар „Орегон“ да се носеше на изток с максимална скорост.