— Бихте ли ме извинили?

Приближи се до специалиста по комуникации и каза:

— Изглеждал си и по-добре.

— И съм се чувствал по-добре — съгласи се Хали. — Каза, че искаш резултатите от работата ми веднага щом приключа. Ето ги — подаде лист хартия. — Използвах дори звукосмесителя на Мърфи, но това е най-доброто, което успях да направя. Съжалявам. Числата в скоби отбелязват времевия интервал между думите.

— Това ли е? — Хуан се помъчи да скрие разочарованието си.

— Това е. Има няколко абсолютно неясни звука и компютърът не дава повече от десет процента сигурност за значението им. По дяволите, той даде дори на името на Дона Скай само четиридесет процента, но съм почти сигурен, че е вярно.

— Колко дълъг беше разговорът на Мартел със Северънс от момента, когато включи устройството против подслушване до сбогуването им?

— Двадесет и две минути и шест секунди.

Кабрило прочете записа отново.

— Четирите неща, които правят впечатление, са: Дона Скай, някакъв ключ и части от „ля“. Какво казва компютърът по въпроса? Имам предвид точността.

Хали бе прекарал часове над данните и нямаше нужда да поглежда бележките си.

— Шестдесет и един процента. „Ключ“ беше на деветдесет и два процента.

— Хм. „Ин“, „ча“ и „ключ“ са на четиридесет и пет секунди една от друга, следователно можем да предположим, че са свързани. А след като се появяват минута и седемнадесет секунди след споменаването на Дона Скай, вероятно и тя е свързана по някакъв начин.

Хали се вторачи в него.

— Гледах проклетия лист с часове, преди да забележа това.

— Да, защото си се опитвал да схванеш смисъла на думите, а не си мислил за паузите между тях.

— Имам и още нещо — съобщи Касим, като извади миниатюрен касетофон от джоба си.

Хуан чу същия статичен шум, който изчезна след миг.

— Край на предаването — ясно каза непознат глас.

— Кой, по дяволите, беше това?

— Проверих го през компютъра. Английският не е роден език на говорещия. Най-полезното, което разбрах, е, че е някъде от Средна Европа и е на възраст между тридесет и петдесет.

— Аха — кимна Хуан, като си припомни частите от разговора, които бяха записали, преди да се включи заглушителят. — Обзалагам се, че това е Зелимир Ковач. Е, хайде да сядаме.

Върнаха се на масата. Марк Мърфи разказваше свенливо виц, който не вървеше добре. Младежът изпита очевидно облекчение, когато Хуан ги прекъсна.

— Ерик, успя ли да намериш нещо за Зелимир Ковач следобед?

— Нищо. Абсолютно нищо. Кръгла нула.

— Мисля, че познавам този човек — обади се Джанике. — Беше на борда на „Златна зора“. Важна клечка в „Отговорните“.

— Името му не се среща в сайтовете им, нито във ведомостта, нито където и да било другаде — бързо каза Ерик, сякаш Джани се бе усъмнила в способностите му.

— Но беше на кораба, казвам ви — повтори тя решително. — Хората никога не говореха с него, а за него. Мисля, че е близък с лидера на обществото.

Кабрило не се притесняваше, че не бяха успели да открият информация за Ковач. Мислеше как така той е пътувал на обречения кораб, а сега се е озовал в Атина. После си спомни, че една от спасителните лодки на „Златна зора“ липсваше.

— Той ги е убил.

— Какво каза? — възкликна Джулия с вдигната към устата вилица.

— Ковач е бил на борда на „Златна зора“, а сега е в лагера на „Отговорните“ в Гърция. Избягал е с една от спасителните лодки. Единствената причина да го направи е, защото е знаел, че всички хора там ще умрат. Следователно той ги е убил.

Кабрило се завъртя към Джани.

— Можеш ли да го опишеш?

— Много висок. Около два метра.

Едър тип, помисли си Хуан.

— Изглеждаше невероятно силен и сериозен. Никога не се усмихваше. Честно казано, малко се страхувах от него.

— Би ли седнала с Ерик и Мърфи, за да се опитате да направите портрета му?

— Не мога да рисувам.

— Компютърът ще го направи вместо теб. Трябва само да го опишеш, а те ще свършат останалото.

— Ще направя всичко, за което ме помолите, стига това да означава, че той ще бъде наказан за злодеянието си.

Джани захлипа при спомена за ужасната нощ. Ерик обви ръка около рамене й и тя се облегна на него. Хуан благодари наум на младежа, че не се ухили злорадо на Мърфи.

Джулия Хъксли остави вилицата, метна салфетката си на масата и се изправи. Приближи се до Джанике и каза:

— Достатъчно вълнения за една нощ. Хайде да те върнем в клиниката.

Марк и Ерик изглеждаха готови да помогнат.

— Господа — каза Джулия рязко и двамата се отпуснаха безпомощно на столовете си. — За всяко нещо си има място и време. Моментът не е подходящ.

— Да, госпожо — отвърнаха и двамата като смъмрени деца.

Ако Хуан не бе потънал в мисли за получената преди две минути информация, щеше да прихне. Той насочи вниманието си към Линда Рос.

— Мисията ти е отменена.

— Какво? Защо?

— Няма да те пусна в лагера невъоръжена, след като знам, че Ковач е там.

Тя настръхна.

— Мога да се справя.

— Няма място за спорове — отвърна той решително. — Ако съм прав, Ковач е масов убиец от невероятен мащаб. Няма да влизаш там. Край. Хали постигна известен успех със записа. Името на Дона Скай се споменава в разговора на Мартел с Томас Северънс. Знаем, че тя е прочута симпатизантка на „Отговорните“ и е информирана за всичко. Чрез нея ще се доберем до плановете им.

— Ако е запалена привърженичка, няма да говори с нас — възрази Линда.

— Тя е актриса, а не обучен агент. Пет минути с нея и ще ти разкаже всичко, което искаш да знаеш. Просто трябва да я намерим и да се доберем до нея.

— Наскоро е пристигнала в Германия на снимки.

Кабрило се изненада, че Линда разполага с подобна информация. Той повдигна вежди въпросително. Вицепрезидентът по операциите се изчерви под луничките.

— Какво да кажа? Пристрастена съм към холивудските клюки.

Ерик Стоун се наведе напред.

— Що се отнася до осъществяването на връзка с нея, имам идея. Кевин Никсън е работил в Холивуд в продължение на години, преди да се присъедини към нас. Сигурен съм, че познава някого, който пък познава друг и така нататък.

Никсън бе работил като гримьор и специалист по специалните ефекти за едно от големите студиа в Холивуд. Бе приключил с тази част от живота си, когато сестра му бе убита по време на терористичните нападения на единадесети септември. Бе предложил уникалните си способности на ЦРУ, но Кабрило го отмъкна от тях.

— Добра идея. Ако получи достъп до нея, вероятно накрая ще почнем да схващаме за какво става дума.

— Добре, ами ако тя не знае нищо?

— Моли се да знае, Линда, защото няма да изпратя никого в имението им.

— Като говорим за изпращането на хора на разни места, искаш ли дойда с теб до Филипините? — попита Мърфи.

— Не, Марк. Благодаря за предложението, но ще взема Линк.

— Доста ни разпръсваш, а, шефе? — отбеляза Ерик.

Кабрило беше съгласен с него.

— Разбира се, Макс ще е зает известно време, но Еди ще се върне от Рим в деня, когато стигнем до Монако. Така оставаме четирима старши служители, включително Джулия. Линда, ти ще отсъстваш само два-три дни, а Линк и аз ще се върнем след три. Освен това подслушваческата ни мисия е лесна, не ме тревожи. А сега да се насладим на традиционната датска кухня.

Хуан каза това достатъчно високо, за да бъде чут от Морис, който стоеше до кухненската врата. Стюардът му се намръщи демонстративно.

Еди стоеше облегнат на задната стена на асансьора, когато стигнаха до фоайето. Макс беше вдясно от него. Когато вратите се отвориха, той се отблъсна от стената и двама непознати в костюми влязоха вътре.

Еди не се трогна от липсата на маниери, когато мъжете го блъснаха леко, но после усети как единият бръкна в джоба му и измъкна беретата от презраменния кобур. Завъртя се, за да реагира, и опря чело в пистолет със заглушител. Макс бе разоръжен също така бързо. Минаха не повече от две секунди.