— Това не ми харесва, Том — намеси се Купър. — Прекалено много е заложено на карта, за да рискуваме да ни разкрият, а аз не вярвам в съвпадения. Можех да не мисля за заплахи към операцията ни, ако имахме предвид само отвличането на Кайл Хенли. Но сега има два отделни инцидента: проникването във Филипините и смъртта на Зак Реймънд. Някой е по петите ни.

— Ако беше така, досега ФБР щеше да е атакувало имението ни в Калифорния и да е притиснало правителството в Атина да направи същото в Гърция.

Основателят на „Отговорните“ не можа да обори аргумента.

— Ами ако става дума за организацията, която Хенли нае за връщането на сина си? — предположи Ковач. — Може още да действат според първоначалните инструкции и да изпробват защитата ни, опитвайки се да намерят начин да спасят и момчето, и бащата.

Купър подскочи.

— Звучи напълно логично.

— Значи не мислиш, че знаят за плана ни? — попита Северънс.

— Вероятно не — отговори Ковач. — Но ако са имали време да разпитат Зак Реймънд, ФБР вече може да планира нападението, което Том спомена.

— Имаш ли идеи?

— Да, сър. Трябва да се кача на „Златно небе“, за да се уверя, че вирусът не е открит. Ако е станало така и са го предали на властите, те ще имат предимство пред нас и могат да открият лек за заболяването още преди хората да започнат да проявяват симптоми. Освен това бих предложил да предизвикаме пълно комуникационно затъмнение на кораба — без достъп до интернет, без телефонна и радиовръзка с брега. По този начин враговете на борда няма да могат да се свържат с шефовете си.

— Накъде плава „Златно небе“ в момента?

— На път от Истанбул към Ираклион, Крит. Лесно мога да пресрещна кораба, когато се спусне през гръцките острови.

Само няколко души извън организацията знаеха, че собственикът на „Златни пътешествия“, компанията, която притежаваше „Златно небе“ и злощастния близнак „Златна зора“, бе член на „Отговорните“. Беше се присъединил към тях, тъй като той и жена му не можаха да си родят деца, а учението на Лайдъл Купър им помогна да приемат този факт и дори да му се радват. Макар да правеше огромни дарения за каузата и да даваше впечатляващи отстъпки, когато предоставяше корабите си за морските почивки на организацията, корабният магнат не бе част от вътрешния кръг посветени, който бе изготвил плана да използват параходите за разпространение на генетично модифицирания вирус.

— Бихте могли да телефонирате на президента на параходната компания — продължи Ковач — и да му обясните, че групата, нападнала „Златна зора“, планира нещо подобно за „Златно небе“. Уредете ми да се кача на борда и да задържа кораба в морето, докато пуснем вируса. Тогава, дори ако открият нещо, няма да могат да предупредят никого.

— В подобен случай той ще настоява да прекрати пътешествието.

— Кажете му, че искаме услуга от него. На борда има петдесет „Отговорни“. Повечето нямат представа какво ще се случи, но ще ми помогнат да претърся кораба.

Северънс погледна Лайдъл Купър. Бившият изследовател дължеше младежкия си вид на безброй пластични операции, но огънят в очите му си беше чисто негов. Това бе пламъкът на върховно убеждение и пълна отдаденост на вярата.

— Том — каза Купър, — човечеството е на ръба на пропастта. Има прекалено много усти за хранене, а природните ресурси намаляват с все по-висока скорост. И двамата знаем, че това е единственият хуманен начин да предотвратим срива на пет хиляди години цивилизация. Открихме метода за действие още в основите на същата тази цивилизация. Той е правилен и справедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да успеем. Не ми се иска да се отклоняваме от плана, но смятам, че господин Ковач е прав. Някой някак си е узнал нещо. Съгласен съм, че звучи доста неясно, но не можем да си позволим да рискуваме сега. Прекалено близо сме до целта. Дни, а не седмици. Ако те имат хора на „Златно небе“, които търсят вируса, ще могат да съобщят на властите как ще бъде пуснат и цялата ни работа ще се окаже безрезултатна.

Северънс кимна.

— Да. Разбира се, прав си. Май проявих излишна надменност, когато реших, че сме прекалено добри, за да бъдем уязвими. Ще поговоря с параходната компания. Ще уредя качването ти на борда, Зелимир, заедно с необходимия персонал и оборудване. Ще се уверя, че капитанът ще ти сътрудничи. Запомни следното: при никакви обстоятелства вирусът не трябва да напуска кораба. Направи всичко възможно. Ясно ли е?

— Да, сър. Всичко възможно.

— Чувствате ли го? — попита Купър и двамата мъже го погледнаха въпросително. — Борим се с тъмните сили, които са отвъд нашето измерение. В продължение на хиляди години те са оформяли човека и са създали днешното същество, готово на самоунищожение. Докарали са човечеството до момента, в който е готово да се самоизяде. Но сега ние отвръщаме на удара и поемаме контрол над съдбата си. Чувствам го. Долавям учудването им, че не се прекланяме пред волята им, а започваме да градим собствения си път. Когато успеем, ще бъдем свободни. Ще процъфтим в нов свят, където вече не могат да ни докоснат. Ще разбием невидимите робски окови, в които хората страдат, макар да не го знаят. А ние наистина сме страдали. Те са ни направили неспособни да устоим на животинските си инстинкти и вижте докъде ни е довело това. Войни, глад, вечна нужда. Техният прикрит контрол в продължение на безброй поколения ни е довел дотук. Когато най-после осъзнах, че никое разумно общество не би избрало да живее по начина, по който ние живеем, едва тогава разбрах, че не ние контролираме всичко това, а сили извън нашата галактика. Те са влияели на мислите ни и са ни водили към Армагедон по причини, които не разбирам. Аз бях първият, който схвана това, а вие и хора като вас също разбраха, че светът нямаше да страда така, ако срещу нас не стояха външни сили. Но краят на машинациите им приближава. Няма да повлияят на това, което ни предстои, защото ще се погрижим всички да узнаят кои са те и какво са направили. Господа, просто не мога да ви обясня колко съм развълнуван. Предстои велик момент, а ние ще стоим рамо до рамо, за да му се наслаждаваме.

Ковач винаги бе изпитвал неудобство от извънземния фактор в учението на доктор Купър. Но разбираше увеличаващия се брой на населението и намаляващите ресурси, както и резултата от сблъсъка на двете, затова не каза нищо. За него бе достатъчно, че щеше да помогне на човечеството да се спаси от самото себе си. А в момента се интересуваше повече от залавянето на вероятните врагове на борда на „Златно небе“, отколкото от великото събуждане.

Хуан Кабрило седеше в оперативния център и слушаше напрегнато Хали Касим. Еди Сенг беше в задната част на стаята заедно с Линк и двама от най-верните му бойци, Майк Троно и Джери Пуласки. С помощта на Ерик Стоун Хали бе извършил истинско чудо.

— Докато Макс все още предаваше, се свързах с няколко познати радиолюбители и ги помолих да се настроят на честотата на Макс. Настроихме часовниците, които регулират сателитите за глобално позициониране, така че да сме сто процента синхронизирани. Инструктирах ги при появата на всяка буква да запишат точното време, в което са я получили. Радиовълните се разпространяват с различни скорости през различни материали, затова бяха необходими някои уточнения. Тук се намеси Ерик. Изчисли разликите и получихме точното време срещу преценка на разстоянието. Успяхме да определим местоположението на предавателя.

Той натрака нещо по клавишите и на екрана се появи снимка на гол остров, направена от въздуха. Приличаше на капка, обградена със скали. На южния бряг се виждаше негостоприемен тесен плаж. По хълмовете нямаше почти никаква растителност с изключение на няколко петна трева и купчина криви дървета. Според мащаба, отбелязан в долния край на снимката, островът бе дълъг около тринадесет километра и широк около три.

— Това е остров Еос. Намира се на шест километра от брега на Турция в залива Мандалей. Гърците и турците са воювали за него няколко века, не мога да разбера защо, като гледам снимката. Интересен е в геоложко отношение, представлява парче скала във вулканична зона. Като цяло е необитаем. Снимката е отпреди четири години.