Мисля, че е невероятно да имаш в свитата си такъв художник като този мъж. Тя го приема до голяма степен като даденост, сякаш е естествено един човек с огромен талант, истински изтънчен художник, да не прави нищо друго, освен да скицира модели, които тя да шие. Спомням си как крал Хенри използваше Ханс Холбайн да рисува декори за поетичните му драми, които биваха разрушавани в деня, след като танците приключеха, и как наемаше велики музиканти да пишат песни, които да се изпълняват в покоите му, или как поетите прахосват дарбите си, като пишат пиеси по поръчение на кралица Елизабет. Наистина, това са удоволствията, на които могат да се наслаждават кралете. От всички богатства, които заобикалят тази разглезена млада жена още от детството й, именно това наемане на такъв надарен човек ми помага най-добре да разбера какъв е бил животът й досега. Всичко, което я е заобикаляло, е било великолепно, най-доброто от най-доброто: всички, които работят за нея или я следват в свитата й, са най-талантливите, най-очарователните или опитните. Дори моделът за ръкоделието й трябва да бъде произведение на изкуството, преди тя да благоволи да го докосне.

— Работим заедно върху нов балдахин от брокат за нея. Той ще бъде окачен над стола й, за да оповестява царственото й потекло. Личният й тапицер вече е започнал да реди бодовете на тъмночервения фон. Изработени със златен, накъдрен шрифт, буквите ще гласят: „En Ma Fin Est Ma Commencement.“

— Какво означава това? — питам аз.

Тя се е разположила в най-хубавия стол, между прозореца и огъня. Аз седя на по-нисък стол, макар че това е собствената ми стая в собствената ми къща, а нашите почетни дами седят на ниски столчета и пейки близо до прозорците, заради светлината.

— Това беше девизът на моята майка — казва тя. — „Означава: в моя край е моето начало.“ Спомням си го в тези тревожни дни, и реших да го приема като свой. Когато изгубих съпруга си и вече не бях кралица на Франция, започнах живота си като кралица на Шотландия. Когато избягах от Шотландия, започна новият ми живот в Англия. Скоро ще започне нов етап от живота ми. Ще се върна на трона си, може би ще се омъжа отново. Във всеки край се съдържа ново начало. Аз съм като кралица на морето. Аз съм кралица на приливите. Оттеглям се като отлив, но и прииждам като прилив. Един ден ще престана да бъда земна кралица на което и да било кралство, и ще бъда кралица в небето и ще властвам над всички кралства.

Поглеждам намръщено към жените от свитата си, които при това непристойно и папистко изявление надигат глави като зайци.

— Бихте ли искали да изработите златните букви? — предлага тя. — Такова удоволствие е да се работи с коприната.

Против волята ми, ръцете ми се протягат да я докоснат. Коприната е много фина, никога не съм работила с нещо толкова прекрасно, а аз пламенно съм обичала ръкоделието през целия си живот.

— Как така е толкова гладка?

— Това е изпредена златна нишка — казва тя. — Истинска златна нишка. Затова блести така. Искате ли да шиете с нея?

— Ако желаете — казвам, сякаш ми е все едно.

— Хубаво! — казва тя и се усмихва лъчезарно, сякаш е искрено възхитена, че ще работим заедно. — Вие ще започнете от онзи край, а аз ще започна от този и малко по малко ще се доближаваме все повече и повече.

Усмихвам се в отговор: невъзможно е да не изпитам топли чувства към нея.

— А накрая ще се срещнем в средата, допрели глави една до друга, и вече най-близки приятелки — предрича тя.

Придърпвам стола си и фината тъкан се прехвърля от нейния скут към моя.

— Сега — казва тя тихо, след като сме се заловили за работа със златния конец. — Разкажете ми всичко за моята братовчедка кралицата. Били ли сте често в двора й?

Всъщност, да, била съм. Не се хваля, но й съобщавам, че съм била старша почетна дама в двора на кралицата, че съм до нея от най-ранните дни на царуването й, нейна приятелка, когато тя беше просто принцеса, приятелка с нейните приятели, верен информатор на нейния съветник.

— О, тогава трябва да знаете всичките й тайни — казва тя. — Разкажете ми всичко за нея. И ми разкажете също и за Робърт Дъдли. Наистина ли беше толкова отчаяно влюбена в него, както казваха всички?

Тук се поколебавам. Но тя се навежда напред, за да привлече вниманието ми.

— Той още ли е толкова прекрасен? — прошепва тя. — Знаете ли, тя ми го предложи, да се омъжа за него, когато най-напред дойдох в Шотландия. Но аз знаех, че тя никога няма да се раздели с него. Тя е щастливка, че има такъв предан любим. Рядко се среща мъж, който може да обича кралица. Той е посветил живота си на нея, нали?

— За вечни времена — казвам. — От мига, в който тя се възкачи на престола и създаде кралския си двор. Той дойде при нея тогава, и така и не си тръгна. Те са много близки от толкова отдавна, че довършват взаимно изреченията си и имат стотици тайни шеги, а понякога виждате как тя само хвърля поглед към него, и той разбира точно какво си мисли тя.

— Тогава защо не се омъжи за него, след като той е свободен? — пита тя. — Тя го удостои с графска титла, за да може да ми го предложи за съпруг. Ако е бил достатъчно добър за мен, то тогава трябва да е повече от подходящ за неин съпруг.

Свивам рамене:

— Скандалът… — казвам много тихо. — След смъртта на съпругата му. Скандалът така и не отшумя.

— Нима тя не може да се противопостави на скандала? Една смела кралица може да живее така, че скандалът да се забрави.

— Не и в Англия — казвам, като си мисля: и вероятно също и в Шотландия. — Репутацията на една кралица е короната й: загуби ли едното, губи и другото. А и Сесил е против него — добавям.

Тя разтваря широко очи:

— Сесил й налага волята си дори в това отношение?

— Той не я управлява — казвам внимателно. — Но не ми е известно някога да е вървяла против съветите му.

— За всичко ли му се доверява?

Кимвам:

— Той беше неин управител, когато тя беше принцеса с твърде малко перспективи пред себе си. Управляваше малкото й състояние, и й помагаше да се справи със затрудненията през годините, когато нейната полусестра, кралица Мери, я подозираше в държавна измяна. Той се грижеше за безопасността й. Той я отведе далеч от бунтовниците, чиито планове щяха да я унищожат. Винаги е бил до нея и я е подкрепял: тя му вярва като на баща.

— Вие го харесвате — досеща се тя от топлотата в гласа ми.

— Той е също и мой верен приятел — казвам. — Познавам го, откакто като млада живеех с фамилията Грей.

— И въпреки това, научих, че той има амбиции за собствената си фамилия? Да построи голяма къща, да се опита да сключи добри съюзи? Да се сроди с благородниците?

— Защо не? — питам аз. — Та нима сам Бог не ни нарежда да използваме талантите си? Нима собственият ни успех не показва, че Бог ни е благословил?

Тя се усмихва и поклаща глава:

— Моят Бог изпраща на онези, които обича, не богатство, а изпитания: но виждам, че вашият Бог разсъждава като търговец. Но за Сесил — кралицата винаги ли прави, каквото той нареди?

— Тя прави каквото той я посъветва — смекчавам думите й. — През повечето време. Понякога тя се колебае толкова дълго, че може направо да го накара да обезумее от нетърпение, но обикновено съветите му са толкова добри, а стратегията им е толкова отдавна планирана, че постигат съгласие.

— Значи той е човекът, който насочва политиката й? Той решава? — настоява тя.

Поклащам глава:

— Кой знае? Те се срещат насаме.

— Този въпрос е важен за мен — напомня ми тя. — Защото мисля, че той не храни приятелски чувства към мен. И беше заклет враг на майка ми.

— Обикновено следва съветите му — повтарям. — Но настоява, че тя е кралица в собствената си страна.

— Как е възможно? — пита простичко тя. — Не знам как тя се осмелява да се опитва да управлява без съпруг. Един мъж трябва да знае най-добре. Той е създаден по образ и подобие на самия Бог, той има по-висш разум. Като оставим всичко друго настрана, той ще е по-добре образован, трябва да е по-начетен от всяка жена. Духът му ще е по-дързък, решителността — по-постоянна. Как може тя да си представя, че ще управлява без съпруг до себе си?