— Всъщност, нищо — отвърна тя. — Довърших последния си проект — стар амфитеатър за пиеси и срещи на гражданите — и двамата с А. Бетик заминахме. Неколцина от… студентите… също.

Премиганх.

— Заедно с теб ли? — Рахил ми бе казала, че се е запознала с Енея на свят, наречен Амритсар и че е пътувала заедно с нея. Навярно Тео идваше от Иксион.

— Не, никой не е дошъл с мен от Иксион — тихо каза Енея. — Трябваше да идат на други места. За да учат други.

Погледах я за миг.

— Искаш да кажеш, че Лъвовете, Тигрите и Мечките вече позволяват и на други да се телепортират, така ли? Или се отварят всички стари портали?

— Не — отвърна тя, макар че не бях сигурен на кой от въпросите ми. — Не, телепортаторите са също толкова мъртви, колкото и преди. Просто… хм… само в някои особени случаи.

Отново оставих въпроса открит. Енея продължи да разказва.

След Иксион се телепортирала на Мауи-обетована.

— Светът на Сайри! — възкликнах аз и си спомних гласа на Баба, която ме учеше на хиперионските „Песни“. Разказът на един от поклонниците се развиваше на тази планета.

Енея кимна и продължи. Мауи-обетована била поразена от революция и от хегемонийските нападения от епохата на Мрежата, възстановила се по време на междуцарствието след Падането, била повторно колонизирана по време на експанзията на Мира, без помощта на местните, които — следвайки традицията на Сайри — се съпротивлявали от плаващите си острови, заедно със своите делфини, докато мирският флот и швейцарската гвардия здраво стъпили на планетата. Сега Мауи-обетована била подложена на насилствено покръстване и обитателите на единствения голям континент, екваториалния архипелаг, и хилядите мигриращи плаващи острови били пращани на обучение в „християнски духовни академии“.

Но Енея и А. Бетик се телепортирали на плаващ остров, принадлежащ на бунтовниците — групи от неоезичници, наречени „сайристи“, които вдигали платна нощем, а денем се носели сред архипелазите от пустеещи острови и при всяка възможност се сражавали с Мира.

— Какво построи там? — попитах. От „Песните“ си спомнях, че на плаващите острови е имало само дървесни домове.

— Дървесни домове — усмихна се Енея. — Много дървесни домове. А също и няколко подводни купола. През повечето време езичниците живееха в тях.

— Значи си проектирала дървесни домове. Тя поклати глава.

— Шегуваш ли се? След изчезналите храмери от Божия горичка те са най-добрите строители на дървесни домове в цялото човечество. Аз се учех да строя дървесни домове. Бяха достатъчно любезни да ни позволят с А. Бетик да им помагаме.

— Робски труд — казах аз.

— Точно така.

Енея прекарала на Мауи-обетована само около три стандартни месеца. И тъкмо там срещнала Тео Бърнард.

— Бунтовна езичница? — попитах аз.

— Избягала християнка — поправи ме Енея. — Беше дошла на Мауи-обетована като колонистка. После избягала от колониите и се присъединила към сайристите.

Намръщих се, без да разбирам.

— Носи ли кръстоид? — попитах. Преродените християни все още ме правеха неспокоен.

— Вече не — отвърна Енея.

— Но как… — Не ми бе известен начин, по който християнин с кръста можеше да се избави от кръстоид, освен чрез тайния ритуал на отлъчването, достояние единствено на Църквата.

— По-късно ще ти обясня — каза Енея. Преди да свърши разказа щеше да използва този израз още няколко пъти.

След Мауи-обетована тримата с А. Бетик и Тео Бърнард се телепортирали на Ренесанс Вектор.

— На Ренесанс Вектор! — почти извиках аз. Това бе една от твърдините на Мира. Едва не ни бяха убили на тази планета. Тя беше свръхиндустриализиран свят, целият в градове, роботизирани фабрики и мирски центрове.

— На Ренесанс Вектор — усмихна се Енея. Не било лесно. Били принудени да маскират андроида с маска от синплът като жертва на изгаряне. Наложило му се да се примирява с това неудобство през шестте месеца, които прекарали там.

— С какво се занимава на Ренесанс Вектор? — попитах аз. Открих, че ми е трудно да си представя как приятелката ми и нейните приятели са се крили на този гъсто заселен свят-град.

— Само с едно нещо — отвърна тя. — Работихме на строежа на новата катедрала в Да Винчи — „Св. Матей“.

Трябваше ми цяла минута да престана да я зяпам и да успея да я попитам:

— Работила си на катедрала? Мирска катедрала? Християнска черква?

— Разбира се — спокойно кимна Енея. — Работих заедно с някои от най-добрите каменоделци, стъклолеяри, строители и занаятчии в този бранш. Отначало като чирак, но преди да замина стигнах до заместник главен архитект.

Можех само да поклатя глава.

— И имаше ли… дискусионни кръгове?

— Да — отвърна Енея. — На Ренесанс Вектор се събираха повече хора, отколкото на който и да е от другите светове. Хиляди студенти.

— Удивен съм, че не са те предали.

— Предадоха ме — каза тя. — Но не някой от студентите. Един от стъклолеярите ни предаде на местния мирски гарнизон. С А. Бетик и Тео едва успяхме да избягаме.

— През телепортатор ли?

— С… телепортиране, да — отвърна Енея. Едва много по-късно осъзнах, че тогава гласът й леко се бе поколебал.

— Някой друг тръгна ли заедно с теб?

— Не с мен — отново каза тя. — Но стотици се телепортираха другаде.

— Къде? — озадачено попитах аз.

Енея въздъхна.

— Спомняш ли си нашия разговор, Рол, когато ти казах, че Мирът ме смята за вирус? И че са прави?

— Да.

— Е, тези мои студенти също пренасят вируса — поясни тя. — Трябва да обикалят на различни места. И да заразяват хората.

После продължи да изрежда светове и събития. Останала три месеца на Патауфа, където приложила опита си с дървесните домове, за да строи къщи по преплетените клони и дънери, растящи из безкрайните блата на планетата.

Четири стандартни месеца строила палатки и обществени сгради за номадските племена на сикхите и суфите на Амритсар.

— И там си срещнала Рахил — вметнах аз.

— Точно така.

— Какво е фамилното й име? — попитах. — Тя не ми го спомена.

— Не го е споменавала и пред мен — отвърна Енея и продължи да разказва.

От Амритсар заедно с А. Бетик и двете си приятелки се телепортирала на Грумбридж Дайсън Д. Усилията на Хегемонията да тераформира тази планета били пълен провал и тя я изоставила на метаново-амонячните й ледници и урагани. Малкото колонисти се скрили в своите биокуполи и орбитални колиби. Но народът на Грумбридж Дайсън Д — предимно сунитски мюсюлмански инженери от провалилия се Проект за трансафриканско генетично преобразяване — упорито отказали да загинат по време на Падането и успели да превърнат света в лапландска тундра с годен за дишане въздух и адаптирана флора и фауна от Старата Земя, включително дългокосмести мамути, бродещи из екваториалните планини. Милионите хектари тревисти земи били съвършена среда за конете — коне от Старата Земя, произхождащи от вида, изчезнал по време на Премеждията — така че гениите инженери използвали материал от първия си семенен кораб и развъдили конете с хиляди, а после с десетки хиляди. Из тундрата на южния континент се скитали номадски племена, живеещи в симбиоза с огромните стада, докато фермерите и градските жители се преместили във високите подножия на планините по екватора. Там имало ужасни хищници, еволюирали през вековете на ускорено и самонасочващо се АРНиране: глутници мутирали, хранещи се с мърша зверове, трийсетметрови тревисти змии, произхождащи от хиперионското Тревно море, скални тигри от Фуджи, интелигентни вълци и гризлита.

Хората притежавали техническите средства, необходими за изтребването на усъвършенстваните убийци за по-малко от година, но обитателите на света избрали друг път: номадите поели риска да се сражават с хищниците, пазейки огромните конски стада, а гражданите започнали да издигат стена — една-единствена стена, дълга повече от пет хиляди километра, отделяща по-дивите райони от саваните и еволюиращите цикладови гори на юг. И постепенно тази стена се превръщала в нещо повече, в огромния линеен град Грумбридж Дайсън Д, висок трийсет метра и изобилстващ на джамии и минарета. Отгоре му минавал път, достатъчно широк, за да се разминат свободно три колесници.