— Благодаря ти — каза Енея. — Благодаря ти, скъпи приятелю. — Тя се освободи от мен достатъчно, за да целуне андроида за последен път.
— Хей — намесих се аз и се опитах да изхленча като забравено дете.
Тя ме целуна по-продължително. Много по-продължително. Страхотно по-продължително.
Махнахме с ръце за последно сбогом, аз докоснах полетните влакна и вековното килимче се издигна на петдесет метра, за последен път прелетя над странстващия град и каменната кула, направи кръг над абаносовия космически кораб на Консула и ни понесе на запад. Вече доверили се на Северната звезда, тихо обсъждащи подходящо наглед място за лагеруване, разположено на височина няколко километра на запад, ние прелетяхме над гроба на стария поет, където продължаваше да стои на пост Шрайка, минахме над реката, чиито вълни и бързеи улавяха последните отблясъци на залеза, и се извисихме, за да обгърнем с поглед тучните ливади и мамещи гори на новата ни игрална площадка, на нашия древен свят, на нашия нов свят… на нашия пръв, бъдещ и най-чуден свят.
Информация за текста
© 1997 Дан Симънс
© 1998 Крум Бъчваров, превод от английски
Dan Simmons
The Rise of Endymion, 1997
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ТРИУМФЪТ НА ЕНДИМИОН. 1998. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.52. Роман. Превод: Крум БЪЧВАРОВ [The Rise of Endymion, by Dan SIMMONS]. Формат: 20 см. Страници: 720. Цена: 6000.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/161]
Последна редакция: 2008-06-28 19:50:54
