— Няколко часа след като петте ми архангела се прехвърлиха в системата на Тау Сети — каза Алдикакти, — и преди който и да е от нас да е завършил двудневния си възкресителен цикъл, в космоса на Тау Сети се е прехвърлил гидеонов робот. Пратен от майка капитан Стоун…

— Капитан на НСК „Гавриил“ — прекъсна я Лурдъсами.

— Да, Ваше високопреосвещенство. В кодираното съобщение на робота… кодирано само за мен… се казваше, че фотонните кораби на прокудените са били унищожени, но и че „Рафаил“ е извършил измяна, своеволно е ускорил към друга точка на прехвърляне и не се е подчинил на заповедите на майка капитан Стоун да спре.

— С други думи — измърка Лурдъсами, — на един от корабите от мирския флот на Негово светейшество е избухнал бунт.

— Така изглежда, Ваше високопреосвещенство. Макар че в този случай бунтът очевидно е бил предвождан от капитана на кораба.

— Отец-капитан де Соя.

— Да, Ваше високопреосвещенство.

— И били ли са направени опити за установяване на връзка с агента на Светата служба на борда на „Рафаил“?

— Да, Ваше високопреосвещенство. Отец-капитан де Соя е отговорил, че командир Либлър изпълнява задълженията си. Майка капитан Стоун е решила, че това е малко вероятно.

— А когато го е попитала за променената точка на прехвърляне?

— Отец-капитан де Соя отговорил, че преди прехвърлянето на нашата спецчаст съм му пратила теснолъчево съобщение с нови заповеди за „Рафаил“ — отвърна адмирал Алдикакти.

— Майка капитан Стоун приела ли е това обяснение?

— Не, Ваше високопреосвещенство. Майка капитан Стоун се приближила и нападнала „Рафаил“.

— Какъв е бил резултатът от този сблъсък, адмирале?

Алдикакти се поколеба само за миг.

— Ваше високопреосвещенство… Ваше светейшество… тъй като майка капитан Стоун беше използвала лично кодиране, адресирано само до мен, в системата на Тау Сети вече беше изминал цял ден — времето, необходимо за възкресяването ми, — докато успея да прочета съобщението и да дам заповед за незабавно завръщане в системата Луцифер.

— Колко кораба взехте със себе си, адмирале?

— Три, Ваше високопреосвещенство. Собствения ми флагмански кораб „Уриил“ с нов екипаж и двата архангела, които се срещнаха с нас в системата на Тау Сети… „Микал“ и „Израил“. Реших, че рискът от ускорено възкресяване на екипажа на спецчаст „ГИДЕОН“ е прекалено голям.

— Въпреки че сте поели този риск за самата себе си, адмирале — каза Лурдъсами. Алдикакти не отговори.

— Какво се случи после, адмирале?

— Незабавно се прехвърлихме в системата Луцифер, Ваше високопреосвещенство. Там се възстановихме с дванайсетчасово автоматично възкресяване. Много от възкресенията не завършиха успешно. Като обединих успешно възкресените членове на екипажите на трите кораба, успях да попълня екипажа на „Уриил“. Оставих другите два кораба Да се движат по пасивни автоматични отбранителни траектории и започнах издирване на „Гавриил“ и „Рафаил“. Не открих нито един от тях. Но от отсрещната страна на жълтото слънце на Луцифер скоро попаднах на още един робот със съобщение.

— И съобщението е било от… — подтикна я Лурдъсами.

— От майка капитан Стоун. В паметта на робота беще качена информацията от записващото устройство за бойни действия на „Гавриил“. От него ставаше ясно, че битката се бе провела по-малко от два дни по-рано. Стоун се опитала да унищожи „Рафаил“ с помощта на плазмени и ядрени оръжия. Опитите завършили неуспешно. После „Гавриил“ атакувал кораба на отец-капитан де Соя с лъч на смъртта.

В малкия параклис се спусна тишина. Исозаки гледаше как червената светлина на мъждукащите свещи обагря измъченото лице на Негово светейшество папа Урбан XVI.

— Резултатът от тази битка? — попита Лурдъсами.

— И двата екипажа загинали — отвърна Алдикакти. — Според уредите на борда на „Гавриил“, „Рафаил“ автоматично завършил прехвърлянето си. Майка капитан Стоун наредила на членовете на екипажа си да заемат бойни позиции във възкресителните си ясли. После програмирала корабните компютри на „Гавриил“ да възкресят нея и неколцина офицери с ускорен осемчасов възкресителен цикъл. Успешно била възкресена само тя и един от офицерите. Майка капитан Стоун кодирала съобщението и ускорила към предишната точка на прехвърляне на „Рафаил“. Била решена да открие и унищожи кораба, за предпочитане преди де Соя и хората му да завършат възкресяването си… ако изобщо са били в яслите си по време на обстрела с лъча на смъртта.

— Майка капитан Стоун знаела ли е в коя система ще я отведе тази точка на прехвърляне, адмирале?

— Не, Ваше високопреосвещенство. Имало е прекалено много променливи величини.

— И как реагирахте на съобщението, адмирале?

— Изчаках дванайсет часа, докато екипажите на „Микал“ и „Израил“ довършат възкресяването си, Ваше високопреосвещенство. После прехвърлих и трите си кораба през точката, указана от „Рафаил“ и „Гавриил“. Оставих друг робот със съобщение за архангелите, които бях сигурна, че ще ни последват само след часове от системата на Тау Сети.

— И не сте сметнали за необходимо да изчакате тези кораби?

— Не, Ваше високопреосвещенство. Реших, че трябва да прехвърля и трите кораба веднага, щом бъдат приведени в бойна готовност.

— Но пък сте сметнали за наложително да изчакате екипажите на тези два кораба, адмирале. Защо незабавно не започнахте преследването само с „Уриил“? Алдикакти не се поколеба.

— Това беше решение, взето в бойна обстановка, Ваше високопреосвещенство. Смятах, че има голяма вероятност отец-капитан де Соя да е отвел „Рафаил“ в система на прокудените… навярно по-добре въоръжена от онези, които беше прочистила спецчаст „ГИДЕОН“. Освен това допусчах, че е възможно корабът на майка капитан Стоун „Гавриил“ да е бил унищожен или от „Рафаил“, или от кораби на прокудените в неизвестната система. Реших, че трите налични кораба са минималната сила, която бих могла да отведа в тази неизвестна ситуация.

— И наистина ли се оказа система на прокудените, адмирале?

— Не, Ваше високопреосвещенство. Или поне през двете седмици на търсене, последвали инцидента, не открихме там следи от прокудени.

— Къде всъщност ви отведе точката на прехвърляне, адмирале?

— Във външната обвивка на звезда тип червен гигант — отвърна адмирал Алдикакти. — Нашите сдържащи полета, разбира се, бяха активирани, но едва не бяхме унищожени.

— И трите ви кораба ли оцеляха, адмирале?

— Не, Ваше високопреосвещенство. „Уриил“ и „Израил“ излязоха от звездата. Но всички членове на екипажа на „Микал“ загинаха.

— Открихте ли „Гавриил“ и „Рафаил“, адмирале?

— Само „Гавриил“, Ваше високопреосвещенство. Открихме го да се носи свободно на около две АЕ от червения гигант. Не действаше нито една от системите му. В резултат на пробив в сдържащото поле вътрешността на кораба се бе сляла в монолитна стопена маса.

— Успяхте ли да откриете и възкресите майка капитан Стоун и другите членове на екипажа, адмирале?

— За съжаление, не, Ваше високопреосвещенство. Не беше останал достатъчно органичен материал за извършване на възкресяване.

— Пробивът в сдържащото поле на прехвърлянето в червения гигант ли се дължеше, на атака от страна на „Рафаил“ или на нападение от неизвестни прокудени, адмирале?

— Нашите специалисти продължават да проучват случая, Ваше високопреосвещенство, но предварителните доклади предполагат пренатоварване в резултат както от естествени причини, така и от обстрел. Използваните оръжия отговарят на снаряжението на „Рафаил“.

— Искате да кажете, че „Гавриил“ е водил автоматично сражение близо до това червено гигантско слънце, така ли, адмирале?

— В самата звезда, Ваше високопреосвещенство. Изглежда „Рафаил“ се е завъртял, проникнал е в звездата и е атакувал „Гавриил“ секунди след появата му от хокинговото пространство.

— Има ли вероятност „Рафаил“ също да е бил унищожен по време на тази втора битка? И корабът да е изгорял дълбоко в звездата?

— Има такава вероятност, Ваше високопреосвещенство, но не смятаме, че е голяма. Според нас отец-капитан де Соя се е прехвърлил от системата до неизвестно местоназначение в Периферията.