Кардинал Лурдъсами прочисти гърлото си.

— Може би няма да е излишно, адмирале, да разкажете как заподозреният Рол Ендимион е избягал от Витъс-Грей-Балианъс Б.

Кензо Исозаки дори не премигна, но отбеляза факта, че Лурдъсами говори от името на Негово светейшество.

— Благодаря ви, Ваше високопреосвещенство — каза адмирал Маръсин. — Да, този Ендимион се е появил и е избягал от планетата през един от древните телепортали.

В помещението не се разнесе шушукане, но Исозаки усети интереса и удивлението на присъстващите. През последните четири години се бяха носили слухове, че сили на мирския флот преследват някакъв еретик, който успял да активира заспалите телепортатори.

— Този телепортал функционирал ли е, когато вашите хора са го проверили? — попита Лурдъсами.

— Не, Ваше високопреосвещенство — отвърна адмирал Маръсин. — Нито един от двата телепортатора не е проявявал признаци за активност… нито онзи, през който беглецът трябва да е пристигнал на Витъс-Грей-Балианъс Б… нито другият, надолу по течението на реката.

— Но сте сигурни, че този… Ендимион… не е дошъл на планетата по някакъв по-обичаен начин? И сте също толкова сигурни, че в момента не се крие там, така ли?

— Да, Ваше високопреосвещенство. Трафикът на този свят от Мира е под пълен контрол и орбиталната му отбрана е отлична. Всеки космически кораб, който приближи до Витъс-Грей-Балианъс Б, се засича още на светлинни часове от планетата. Освен това преобърнахме света наопаки… използвахме наркотика на истината върху десетки хиляди местни жители. Мъжът на име Ендимион не е там. Свидетелите обаче описват проблясък на светлина под втория телепортатор точно в момента, в който нашите сензори в и над това полукълбо са регистрирали силен енергиен приток, отговарящ на телепортаторните изместващи полета от старите архиви.

Негово светейшество повдигна лице и отправи едва доловим знак на кардинал Лурдъсами.

— Струва ми се, че имате още една малко обезпокоителна новина, адмирал Маръсин — изтътна Лурдъсами. Лицето на адмирала стана още по-мрачно и той кимна.

— Да, Ваше високопреосвещенство… Ваше светейшество. Отнася се за първия бунт в историята на мирския флот.

Исозаки отново усети беззвучното удивено шушукане. Той остана безизразен и не реагира, но с периферното си зрение видя, че Анна Пели Коняни поглежда към него.

— По този въпрос ще ни информира адмирал Алдикакти — каза Маръсин. Той отстъпи назад и скръсти ръце пред себе си.

Исозаки забеляза, че Алдикакти е една от онези набити лусусиански жени, които изглеждаха прекалено мъжествени, за да бъдат отнесени към нежния пол. Беше яка и квадратна като тухла в униформа.

Алдикакти не си губи времето да прочиства гърлото си. Тя незабавно започна разказа си за спецчаст „ГИДЕОН“, нейната задача да нападне твърдините на прокудените в седем системи далеч в Периферията, успешното изпълнение на мисията и в седемте системи и накрая изненадата в последната от тях с кодово название „Луцифер“.

— До този момент спецчастта се беше представила по-добре, отколкото очаквахме — излая адмирал Алдикакти. — В резултат, докато довършвахме операциите в системата Луцифер, по робот с гидеонов двигател пратих съобщение до Пацем… до Негово светейшество и адмирал Маръсин… с искане за разрешение да презаредим и ремонтираме корабите в системата Тау Сети и после да разширим мисията на спецчаст „ГИДЕОН“ — да атакуваме други системи на прокудените, преди информацията за нападението ни да се разпространи из Периферията. Получих такова разрешение и заедно с повечето от архангелите се прехвърлих в системата Тау Сети за презареждане, попълване на снаряжението и за среща с още пет архангелски кораба, произведени след като спецчастта ни беше напуснала космоса на Мира.

— Прехвърлили сте се с повечето от архангелите, така ли? — с тихия си тътнещ глас попита кардинал Лурдъсами.

— Да, Ваше високопреосвещенство. — В равния лусусиански глас на Алдикакти не се долавяше извинение. — Пет фотонни кораба на прокудените се бяха скрили от нас и ускоряваха към точката си на прехвърляне, което вероятно щеше да ги отведе в друга тяхна система. Те щяха да разпространят вестта за смъртоносното ни присъствие. Вместо да отклонявам цялата спецчаст „ГИДЕОН“, която наближаваше точка на прехвърляне в системата на Тау Сети, наредих на НСК „Гавриил“ и НСК „Рафаил“ да останат в системата Луцифер, за да пресрещнат и унищожат фотонните кораби на прокудените.

Лурдъсами пъхна топчестите си ръце в робата си. Гласът му звучеше като гърлено мъркане.

— И после сте прехвърлили флагманския си кораб „Уриил“ и още четири архангела в системата на Тау Сети, така ли?

— Да, Ваше високопреосвещенство.

— И сте оставили „Гавриил“ и „Рафаил“ в системата Луцифер?

— Да, Ваше високопреосвещенство.

— И сте знаели, адмирале, че „Рафаил“ се командва от отец-капитан де Соя… същият капитан, който преди няколко години получи мъмрене за неуспеха на мисията му да открие и задържи детето Енея?

— Да, Ваше високопреосвещенство.

— И сте знаели, адмирале, че мирският флот и Светият престол са толкова загрижени за… хм… уравновесеността на отец-капитан де Соя, че са пратили на борда на „Рафаил“ таен агент, за да наблюдава и предава наблюденията си върху поведението и благонадеждността на отец-капитан де Соя?

— Шпионин — отвърна адмирал Алдикакти. — Командир Либлър. Да, Ваше високопреосвещенство. Знаех, че агентите на Светата служба на борда на моя флагмански кораб получават кодирани теснолъчеви съобщения от командир Либлър на борда на „Рафаил“.

— И агентите споделиха ли някаква загриженост или информация от тези съобщения, адмирал Алдикакти?

— Не, Ваше високопреосвещенство. Не бях информирана за характера на загрижеността на Светата служба по отношение на лоялността или психическото състояние на отец-капитан де Соя.

Кардинал Мустафа прочисти гърлото си и вдигна показалец.

Лурдъсами, който водеше разпита, погледна към папата.

Негово светейшество кимна по посока на великия инквизитор.

— Смятам за необходимо да отбележа пред Негово светейшество и другите присъстващи, че наблюдението на отец-капитан де Соя беше одобрено… насочвано… от Службата на Светия престол с устните заповеди на министъра на външните работи и командването на мирския флот… конкретно от адмирал Маръсин.

Последва кратко мълчание.

Накрая Лурдъсами попита:

— А можете ли да ни кажете, кардинал Мустафа, каква е била причината за тази всеобща загриженост? Великият инквизитор облиза устните си.

— Да, Ваше високопреосвещенство. Нашата… хм… разузнавателна информация показваше, че съществува вероятност отец-капитан де Соя да се е заразил по време на преследването и редките си контакти с обекта на име Енея. — Да се е заразил ли? — попита Лурдъсами. — Да, Ваше високопреосвещенство. Ние смятахме, че момичето, наречено Енея, притежава способността да въздейства и физически, и психически върху онези граждани на Мира, с които влиза в контакт. В този случай бяхме загрижени за абсолютната лоялност и покорство на един от командирите на космически кораб от мирския флот.

— И как е била направена тази разузнавателна преценка, кардинал Мустафа? — продължи Лурдъсами. Великият инквизитор не отговори веднага.

— С помощта на различни разузнавателни източници и методи. Ваше високопреосвещенство.

Лурдъсами веднага изстреля следващия си въпрос.

— И сред тях е фактът, че сте задържали и… хм… раз. питали един от подчинените на отец-капитан де Соя, участвал в гореспоменатото преследване на обекта Енея, така ли е, кардинал Мустафа? Хм… капрал Кий, струва ми се?

Мустафа премигна.

— Точно така, Ваше високопреосвещенство. — Великият инквизитор леко се обърна, за да говори и към другите в параклиса, освен към папата и външния министър. — Такова задържане не е обичайна практика, но беше наложено от ситуация, която изглежда застрашава сигурността на Църквата и Мира.

— Разбира се, Ваше високопреосвещенство — измърмори кардинал Лурдъсами. — Адмирал Алдикакти, можете да продължите с разказа си.