В стената на една от каменните кули на замъка се отвори врата и разузнавателният таран влетя вътре. Швейцарските гвардейци насочиха машината със синия блясък на реактивните си раници.
Херметичният шлюз се затвори. Осемте швейцарски гвардееца първи се спуснаха по рампата и образуваха шпалир, докато полковникът придружаваше навън Кензо Исозаки. Шефът на Търговския мир потърси с поглед врата на асансьор или стълбище, но усети, че цялото гаражно равнище на кулата безшумно започва да се спуска надолу. Единствено движещите се каменни стени показваха, че пътуват надолу и после настрани в подземните вътрешности на замъка Гандолфо.
После спряха. В студената каменна стена се появи врата. Лампи осветяваха коридор от лъскава стомана с фибропластмасови камери, монтирани на десетметрови интервали. Полковникът му посочи натам и Исозаки тръгна пръв по кънтящия тунел. Когато стигнаха края му, ги обля синя светлина и бяха проверени от други сонди и сензори. Прозвуча сигнал и внезапно се отвори нов ирисов портал. Исозаки и придружителите му влязоха в официална чакалня. Вътре имаше трима души.
„По дяволите“, помисли си шефът на Търговския мир. Там беше Анна Пели Коняни, облечена в най-фините си копринени дрехи. До нея стояха Хелвиг Арон и Кенет Хей-Модино, също колеги на Исозаки от Изпълнителния съвет на Панкапиталистическия съюз на независимите католически трансзвездни търговски организации.
„По дяволите — отново си помисли Кензо Исозаки. Лицето му остана абсолютно безизразно, докато мълчаливо им кимаше. — Ще държат всички ни отговорни за моите действия. Всички ще бъдем отлъчени и екзекутирани.“
— Насам — каза полковникът от швейцарската гвардия и отвори врата, покрита със сложна резба. Стаята беше по-тъмна. Исозаки усети мирис на свещи, тамян и влажен камък. Той видя, че швейцарските гвардейци няма да влязат заедно с тях. Онова, което ги очакваше вътре, бе предназначено само за тях четиримата.
— Благодаря ви, полковник — с приятен глас каза Исозаки. После с твърда походка поведе колегите си в изпълнения с тамян сумрак.
Това беше малък параклис, осветен единствено от червени свещи, мъждукащи на свещник от ковано желязо до каменната стена и два сводести прозореца с витражи зад простия олтар в отсрещния край. На голия олтар горяха още шест свещи, а пламъците в мангалите от другата страна на прозорците хвърляха в дългото, тясно помещение червеникава светлина. Имаше само един стол, висок, с права облегалка, тапициран с кадифе и поставен вляво от олтара. На облегалката се виждаше нещо, което отначало приличаше на кръстоид, но когато човек се вгледаше по-внимателно, можеше да различи в него тройния кръст на папата. Олтарът и столът бяха върху ниска каменна платформа.
В останалата част от параклиса нямаше нито столове, нито пейки, но на тъмния каменен под бяха поставени червени кадифени възглавници. Бяха четири — по две от двете страни на пътеката, по която вървяха г. г. Исозаки, Коняни, Хей-Модино и Арон. Ръководителите на Търговския мир потопиха пръсти в каменния купел със светена вода, прекръстиха се, поклониха към олтара и застанаха на колене върху възглавниците. Преди да сведе глава в молитва Кензо Исозаки се огледа наоколо.
Най-близо до олтара бе коленичил министърът на външните работи на Ватикана Саймън Аугустино кардинал Лурдъсами — планина от червено и черно на червеникавата светлина, скрил брадичката си във високата си яка и свел глава в молитва, — а зад него се виждаше сухата фигура на неговия секретар монсиньор Лукас Оди. От другата страна на пътечката със затворени очи се молеше великият инквизитор на Светата служба Джон Доменико кардинал Мустафа. До него беше покритият с ужасна слава на агент от разузнаването и мъчител отец Фарел.
Откъм страната на Лурдъсами бяха коленичили трима офицери от мирския флот: адмирал Маръсин — чиято сребписта коса лъщеше на червената светлина, — неговата адютантка адмирал Марджит Уу и друга жена, чието лице Исозаки не успя да разпознае веднага — адмирал Алдикакти. Откъм страната на великия инквизитор беше коленичила кардинал дю Нойе, префект и председател на Cor Unum. Дю Нойе бе на седемдесетина стандартни години, с яка челюст и късо подстригана сива коса. Очите й имаха цвета на кремък. Исозаки не познаваше коленичилия зад нея мъж на средна възраст в монсиньорски одежди.
Последните четири коленичили фигури бяха ръководителите на Търговския мир — Арон и Хей-Модино откъм страната на великия инквизитор, Исозаки и Пели Коняни откъм страната на министъра на външните работи. Исозаки преброи в параклиса общо тринайсет души. Неблагоприятно число, помисли си той.
В този момент в стената отдясно на олтара безшумно се отвори скрита врата и придружен от четирима души, се появи папата. Тринайсетимата в параклиса бързо скочиха на крака и застанаха със сведени глави. Кензо Исозаки имаше достатъчно време да разпознае двама от мъжете с папата като негови секретари и третия като шеф на папските сили за сигурност — безлични служители, — но четвъртият мъж, мъжът в сиво, беше съветник Албедо. Само той остана с папата, когато Негово светейшество влезе навътре в параклиса, като даваше да целуват пръстена му и докосваше главите на събралите се мъже и жени, които отново коленичиха. Накрая папа Урбан XVI зае мястото си на трона и Албедо застана зад него. Тринайсетте високопоставени личности незабавно се изправиха.
Исозаки сведе поглед и лицето му остана образец за спокойствие, но сърцето му силно биеше. „Дали Албедо ще разкрие всички ни? Дали всички тези групи тайно не са се опитали да се свържат с Техноцентъра? Дали ще трябва да се изправим пред Негово светейшество и после ще ни отведат оттук, ще ни свалят кръстоидите и ще ни екзекутират?“ Исозаки смяташе, че. това е много вероятно.
— Братя и сестри во Христе — започна Негово светейшество, — радваме се, че днес се съгласихте да дойдете тук. Онова, което ще кажем на това уединено и тихо място, е било пазено в тайна векове наред и не трябва да напуска този кръг, докато Светият престол не ви даде разрешение Да го споделите с други. Заклеваме ви и ви заповядваме да пазите тази тайна под страх от отлъчване и загуба на душите ви за Христовата светлина.
Тринайсетте мъже и жени промълвиха молитви и се заклеха.
— През последните месеци и години — продължи Негово светейшество, — се случиха едновременно странни и ужасни събития. Ние ги следяхме отдалеч — някои от тях бяхме предрекли с помощта на нашия Бог Иисус Христос — и се молехме много от тях да ни отминат, да пощадят народа ни, нашия Мир и нашата Църква от изпитание на волята, вярата и силата на духа. Но става така, както Господ пожелае. Дори Неговият най-предан слуга не е в състояние да разбира всички събития и поличби, а само да вярва в Неговата милост, когато тези събития изглеждат изключително опасни и объркващи.
Тринайсетте високопоставени личности стояха със сведени очи.
— Вместо да ви предаваме тези събития от нашата гледна точка — тихо каза Негово светейшество, — ние ще помолим някой от онези, които участваха в тях, подробно да ги изложи. После ще се постараем да обясним връзката между такива наглед различни неща. Адмирал Маръсин?
Среброкосият адмирал леко се премести, за да се обърне към другите и в същото време да е с лице към Негово светейшество. Той прочисти гърлото си.
— Съобщенията от свят, наречен Витъс-Грей-Балианъс Б, предполагат, че едва не сме заловили родения на Хиперион мъж на име Рол Ендимион, който избяга от нас — заедно с основната ни цел, момичето на име Енея — преди почти пет стандартни години. Войници от спецчаст на знатната гвардия… — Адмиралът кимна към папа Урбан XVI, който сведе очи в знак на съгласие. — Войници от тази спецчаст — продължи Маръсин, — са информирали нашия командир на Витъс-Грей-Балианъс Б за вероятното присъствие на този човек. Макар че е успял да избяга преди да довършим претърсването на района, нашите части са открили сигурни ДНК и микроследи, показващи, че това е същият Рол Ендимион, за кратко заловен на света Mare Infinitum преди повече от четири години.
