Лурдъсами кимна и тежките му челюсти леко потрепнаха.

— Адмирал Маръсин — изтътна той, — можете ли да ни дадете преценката си за предполагаемата опасност, в случай че „Рафаил“ наистина е оцелял?

По-възрастният адмирал пристъпи напред.

— Ваше високопреосвещенство, трябва да допуснем, че отец-капитан де Соя и другите бунтовници се отнасят с враждебност към Мира и че кражбата на мирски архангелски кораб е била предварително подготвена. Освен това трябва да допуснем най-лошата възможност, че тази кражба на най-тайната ни и смъртоносна оръжейна система е била извършена в съдействие с прокудените. — Адмиралът си пое дъх. — Ваши високопреосвещенства… Ваше светейшество… с гидеоновия двигател всяка точка в този ръкав на галактиката е само на един миг разстояние от която и да е друга. „Рафаил“ може да се прехвърли във всяка система в Мира — дори в системата на Пацем, — без опашката на хокинговия двигател на по-старите и на сегашните кораби на прокудените предварително да го издаде. „Рафаил“ може да опустошава транспортните линии на Търговския мир, да напада незащитени светове и колонии и изобщо да всее хаос, преди която и да е мирска спецчаст да успее да реагира.

Папата вдигна пръст.

— Адмирал Маръсин, трябва ли да разбираме, че този извънредно ценен гидеонов двигател може да попадне в ръцете на прокудените… да го копират… и да го монтират на корабите на многобройните ни врагове?

И без това червендалестото лице и шия на Маръсин още повече се зачервиха.

— Ваше светейшество… няма такава вероятност, Ваше светейшество… в никакъв случай. Етапите на производство на гндеонов архангел са толкова сложни, стойността му е толкова висока, секретните елементи са толкова строго охранявани…

— Но е възможно — прекъсна го папата.

— Да, Ваше светейшество. Папата вдигна ръка и разсече въздуха като с острие.

— Струва ни се, че чухме всичко, което трябваше да чуем от нашите приятели от мирския флот. Моля да ни извините адмирал Маръсин, адмирал Алдикакти, адмирал Уу.

Тримата офицери коленичиха, сведоха глави, изправиха се и отстъпиха назад от Негово светейшество. Вратата зад тях тихо се затвори.

Сега в параклиса имаше десет души, освен безмълвните секретари на папата и съветник Албедо.

Папата наклони глава към външния министър кардинал Лурдъсами.

— Мерките, Саймън Аугустино?

— Адмирал Маръсин ще получи порицателно писмо и ще бъде преместен в генералния щаб — тихо отвърна Лурдъсами. — Адмирал Уу ще заеме мястото му на временен главнокомандващ мирския флот, докато не бъде намерен подходящ заместник. Адмирал Алдикакти се препоръчва за отлъчване и екзекуция.

Папата тъжно кимна.

— Сега ще изслушаме кардинал Мустафа, кардинал дю Нойе, г. Исозаки и съветник Албедо, преди да свършим с всичко това.

— …с това завърши официалното разследване на Светата служба, свързано със събитията на мирския свят Марс — приключи разказа си кардинал Мустафа. Той погледна към кардинал Лурдъсами. — Тогава капитан Уолмак сметна за необходимо заедно с антуража си да се върна на архангела „Ибрил“, който продължаваше да орбитира около планетата.

— Моля, продължавайте, Ваше високопреосвещенство — измърмори кардинал Лурдъсами. — Можете ли да ни изясните характера на неотложния проблем, заради който капитан Уолмак е решил, че се налага да се върнете?

— Да — отвърна Мустафа и потърка долната си устна. — Капитан Уолмак беше открил междузвезден товарен кораб, натоварен в неизвестна база край марсианския град Арафат-кафийе. Корабът бил открит да се носи свободно в астероидния пояс в системата на Старата Земя.

— Можете ли да ни съобщите името на този кораб, Ваше високопреосвещенство? — попита Лурдъсами.

— НСТК „Сайгон Мару“.

Устните на Кензо Исозаки потрепнаха, въпреки желязното му самообладание. Спомняше си кораба. Най-големият му син бе служил на него през първите си години на чиракуване. „Сайгон Мару“ беше стар товарен кораб за превозване на руда… с около тримилионен тонаж, доколкото си спомняше.

— Г. Исозаки? — изръмжа Лурдъсами.

— Да, Ваше високопреосвещенство? — Гласът на Исозаки бе равен и безизразен.

— Обозначението на кораба предполага, че принадлежи на Търговския мир. Така ли е, г. Исозаки?

— Да, Ваше високопреосвещенство — отвърна шефът на Търговския мир. — Но доколкото си спомням, НСТК „Сайгон Мару“ беше продаден за скрап заедно с шейсетина други остарели товарни кораби преди… около осем стандартни години, ако не ме лъже паметта.

— Ваши високопреосвещенства? — обади се Анна Пели Коняни. — Ваше светейшество? Може ли да се намеся? — Тя бе прошепнала нещо в тънкия си инфотерм и сега докосна обецата на ухото си, служеща й за приемник.

— Г. Пели Коняни — каза кардинал Лурдъсами.

— Нашите архиви показват, че „Сайгон Мару“ наистина е бил продаден на независима компания за скрап преди осем стандартни години, три месеца и два дни. По-късните съобщения потвърждават, че корабите са били превърнати в скрап и рециклирани в орбиталните автоматични леярни на Армагаст.

— Благодаря ви, г. Пели Коняни — кимна Лурдъсами. — Можете да продължите, кардинал Мустафа.

Великият инквизитор кимна и продължи разказа си, като изясняваше само най-важното. И докато говореше, той си мислеше за картините, които не описваше подробно:

„Ибрил“ и придружаващите го фотонни кораби забавиха до безшумно, синхронно въртене и изравниха скоростта си с товарния кораб. Кардинал Мустафа винаги си бе представял астероидните пояси като плътни групи от сателити, но въпреки многобройните образи по тактическия дисплей, не се виждаха никакви скали: само матовочерният товарен кораб, грозна и функционална ръждива маса от тръби и цилиндри с дължина половин клик. Изравнили скоростта и траекторията си с неговата само на три клика от изкуственото жълто слънце зад кърмите им, „Ибрил“ и „Сайгон Мару“ изглеждаха неподвижни и единствено звездите бавно се въртяха около тях.

Мустафа си спомняше — и съжаляваше — за решението си да се качи заедно с войниците на борда на кораба. Унижението да се облече в бойна броня на швейцарски гвардеец: мономолекулярен пласт, следван от ИИ неврална решетка, после самият космически костюм — по-тромав от цивилните костюми с тяхната полимерна броня — и накрая коланите със снаряжение и преобразуваемата реактивна раница. „Ибрил“ десетина пъти беше сканирал корпуса с дълбочинен радар и бяха сигурни, че на борда не се движи и не диша нищо, но въпреки това архангелът се отдалечи на разстояние за атака от трийсет клика, веднага щом великият инквизитор, шефът на силите за сигурност командир Браунинг, сержантът от морската пехота Нел Каснър, бившият командир на губернаторските наземни сили майор Пайит и десет швейцарски гвардейци и командоси от морската пехота скочиха от изходния порт.

Мустафа си спомняше ускорения си пулс, когато се приближаваха към мъртвия товарен кораб. Двама командоси го пренесоха през бездната, сякаш бе някакъв товар. Спомняше си слънчевата светлина, отразяваща се от златните визьори на войниците, които разговаряха по теснолъчевия канал или си сигнализираха с ръце, заемайки позиции от двете страни на отворения херметичен шлюз. Първо влязоха двама войници с безшумно пулсиращи реактивни раници и вдигнати автоматични оръжия. Последваха ги командир Браунинг и сержант Каснър. Минута по-късно по тактическия канал се получи кодирано съобщение и носачите на Мустафа го насочиха в зейналата черна дупка на херметичния шлюз.

Под лъчите на лазерните фенерчета се носеха трупове. Гледки от хладилни камери за месо. Замръзнали мърши, червени ребра, изкормени стомашни кухини. Челюсти, отворени във вечни, безмълвни викове. Замръзнали струи кръв от зейнали усти и изцъклени очи. Вътрешности, премятащи се в пространството сред пронизващите мрака лъчи.

— Екипажът — каза по теснолъчевия канал командир Браунинг.

— Шрайка? — попита кардинал Мустафа, като се молеше наум не за духовно възкресение, а за да разсейва мислите си от образите, носещи се в адската светлина пред него.