— Конклавната меса почти свърши — съобщи тя. Исозаки кимна. В този миг личният му ИИ затъмни стените на балона и включи ватиканското теснолъчево предаване.

Тази сутрин базиликата „Св. Петър“ беше пълна с алено, лилаво, черно и бяло, докато осемдесет и тримата кардинали, които скоро щяха да бъдат заключени в Конклава, се кланяха, молеха, коленичеха, изправяха и пееха. Зад това множество от теоретични кандидати за папа имаше стотици епископи и архиепископи, дякони и членове на курията, висши мирски военни и граждански администратори, мирски планетарни губернатори и висши изборни служители, случайно оказали се на Пацем по време на смъртта на папата или намирали се на разстояние от три седмици време-дълг, делегати от доминиканците, йезуитите, бенедиктинците, легионерите на Христа, марияистите, салезианците и един-единствен делегат представляващ малцината останали францисканци. И накрая, тук бяха „високите гости“ на задните редове — почетни делегати от Търговския мир, Opus Dei, Instituto per Opere di Religione — също известен като „Ватиканската банка“, делегати от ватиканските административни крила на Prefettura, Servizio Assistenziale del Santo Padre — социалната служба на Светия отец, от УИСП — Управлението на имотите на Светия престол, както и от апостолическата камара на кардинал Камерленго. На задните пейки също бяха почетните гости от Папската академия на науките. Папската комисия за междузвезден мир и справедливост, много папски академии като, например, Папската духовна академия и други квазитеологични организации, необходими за управлението на огромните имоти на Мира. Накрая бяха ярките униформи на Corpus Helvetica — швейцарската гвардия, — както и командирите на възстановената от папа Юлий палатинска стража. Тук за първи път се появяваше командирът на до този момент тайната знатна гвардия — блед, тъмнокос мъж в солидна червена униформа.

Исозаки и Коняни наблюдаваха тази картина с разбиращи погледи. Всеки от тях бе получил покана за месата, но през последните векове беше станало традиция ръководителите на Търговския мир да почитат важните църковни церемонии като отсъстват… и като пращат само официалните си делегати. Двамата гледаха как кардинал Кеснонгле отслужва тази меса на Светия дух и видяха кардинал Камерленго като марионетка без никаква власт. Погледите им обходиха кардинал Лурдъсами, кардинал Мустафа и още пет-шест големи играчи на първите пейки.

Месата завърши с последния благослов и имащите право на глас кардинали се отправиха в тържествена процесия към Сикстинската капела. Холокамерите показаха запечатването на вратите. Вратата беше заключена с резе отвътре и с катинар отвън и запечатването й официално бе обявено от коменданта на швейцарските гвардейци и префекта на папския двор. Камерите останаха насочени към вратата, а репортерите се отплеснаха в коментари и разсъждения.

— Достатъчно — каза Кензо Исозаки. Предаването прекъсна, балонът стана прозрачен и в помещението нахлу слънчева светлина под черно небе.

Анна Пели Коняни леко се усмихна.

— Гласуването не би трябвало да продължи прекалено дълго.

Исозаки се бе върнал на стола си и почука с пръсти по долната си устна.

— Анна — заговори той, — смятате ли, че ние — всички ние от председателството на Търговския мир — имаме някаква действителна власт?

Неутралното изражение на Коняни се промени в изненада.

— През последната фискална година, Кензо-сан — отвърна тя, — моят отдел даде приход от трийсет и шест милиарда марки.

Исозаки продължаваше да потупва устната си.

— Г. Коняни — каза той, — бихте ли свалили сакото и ризата си?

Неговото протеже дори не мигна. През двайсет и осемте години, през които бяха колеги — всъщност, подчинена и шеф, — г. Исозаки никога не беше направил, казал или намекнал нещо, чийто смисъл би могъл да се изтълкува като сексуален. Тя се поколеба само за миг, после откопча сакото си, изхлузи го, остави го на стола, на който никога не сядаше, и откопча ризата си. След това я постави върху сакото на облегалката на стола.

Исозаки се изправи, излезе иззад бюрото си и застана само на метър от нея.

— И бельото — каза той, като се освободи от собственото си сако и започна да разкопчава старомодната си риза. Гърдите му бяха силни, мускулести, но абсолютно голи.

Коняни съблече комбинезона си. Гърдите й бяха малки, но съвършено оформени и с розови връхчета.

Кензо Исозаки повдигна ръка, сякаш искаше да я докосне, посочи, после върна длан към собствените си гърди и докосна кръстоида, който обхващаше мястото от гръдната кост до над пъпа му.

— Ето това — заяви той, — е власт. — После се извърна и започна да се облича. Миг по-късно Анна Пели Коняни обгърна раменете си с ръце, сетне го последва.

Когато и двамата бяха облечени, Исозаки отново седна зад бюрото си и посочи към другия стол. За негово безмълвно удивление, г. Анна Пели Коняни седна.

— Искате да кажете — започна Коняни, — че независимо какви успехи постигаме, за да станем необходими на новия папа — ако някога има нов папа, — Църквата винаги ще има абсолютната власт над възкресяването.

— Не съвсем — възрази Исозаки и пак потупа с пръсти устната си, сякаш предишното отклонение изобщо не се бе случвало. — Искам да кажа, че властта, контролираща кръстоидите, контролира човешката вселена.

— Църквата… — започна Коняни и замълча. — Разбира се, кръстоидът е само част от уравнението на властта. Техноцентърът дава на Църквата тайната на успешното възкресяване. Но той е в съюз с Църквата от двеста и осемдесет години…

— За свои собствени цели — тихо я прекъсна Исозаки. — Какви са тези цели, Анна?

Въртящият се кабинет отново потъна в нощта. Появиха се звезди. Коняни вдигна лице към Млечния път и се замисли.

— Никой не знае — най-после отговори тя. — Законът на Ом. Исозаки се усмихна.

— Много добре. Пътят на най-малкото съпротивление може да минава не през Църквата, а през Техноцентъра.

— Но съветник Албедо не се среща с никой друг, освен с Негово светейшество и с Лурдъсами.

— С никой друг, за когото да ни е известно — поправи я Исозаки. — Но тук става въпрос за идването на Техноцентъра в човешката вселена.

Коняни кимна. Разбираше намека: незаконният ИИ, който Търговският мир разработваше, можеше да открие инфоравнинния път и той да го отведе до Техноцентъра. В продължение почти на триста години първата заповед, наложена от Църквата и Мира, беше следната: „Не прави мислеща машина, равна или по-висша от човека“. Използваните от Мира „ИИ“ бяха по-скоро „изпълнителни инструменти“, а не „изкуствени интелекти“ от вида, създаден от човечеството почти хилядолетие преди това: идиотски мислещи машини като ИИ в кабинета на Исозаки или кретенския корабен компютър на стария кораб на де Соя „Рафаил“. Но през последните дванайсет години тайни научни отдели в Търговския мир бяха пресъздали автономен ИИ, равен или по-висш от масово използваните по времето на Хегемонията. Рискът и изгодата от проекта бяха почти неизмерими — абсолютно доминиране на търговията в Мира и нарушаване на старото равновесие на силите между мирския флот и Търговския мир в случай на успех и отлъчване, мъчения в занданите на Светата служба и екзекуция, в случай че Църквата научеше. А сега и тази перспектива. Анна Пели Коняни се изправи.

— Боже мой — тихо каза тя, — това ще е окончателното финтиране.

Исозаки кимна и отново се усмихна.

— Знаете ли откъде произлиза терминът, Анна?

— Финтиране ли? Не… от някакъв спорт, предполагам.

— Много древен, заместващ войната спорт, наречен футбол — обясни Исозаки.

Коняни знаеше, че тази маловажна забележка е всичко друго, но не и маловажна. Рано или късно шефът й щеше да й обясни защо е важна тази информация. Тя зачака.

— Църквата е имала нещо, което Техноцентърът е искал… от което се е нуждаел — продължи Исозаки. — Култивирането на кръстоидите е било тяхната част от сделката. Църквата е трябвало да им даде нещо със същата стойност.