— Точно така, отец-капитан. Райска порта е истински ад — отровна атмосфера, киселинен дъжд, безкрайни тресавища и серни равнини. Тя изобщо не се е възстановила от нападението на прокудените. Но Негово светейшество сметна, че ще е по-добре да прехвърли управлението на този свят на частно предприятие. Планетата все още е изключително богата на тежки метали и химикали. Затова я продадохме.

Този път де Соя премигна.

— Продали ли сте я, сър? Цял свят?

Докато Маръсин широко се усмихваше, адмирал Уу поясни:

— На Opus Dei, отец-капитан.

Де Соя не отвърна нищо, но не показа и разбиране.

— Някога „Божието дело“ беше малка религиозна организация — продължи Уу. — Тя е… хм, струва ми се… на около хиляда и двеста години. Основана е през 1920 г. сл. Хр. През последните няколко години се превърна не само в изключително важен съюзник на Светия престол, но и в достоен съперник на Търговския мир.

— А, да — кимна отец-капитан де Соя. Можеше да си представи, че Търговският мир купува цели светове, но не и че съюзът е позволил на свой конкурент да набере такава мощ през няколкото години, през които новините от Мира не бяха стигали до него. Нямаше значение. Той се обърна към адмирал Маръсин. — Един последен въпрос, сър.

Адмиралът погледна към хронометъра на инфотерма си и отсечено кимна.

— Не служа във флота вече четири години — тихо каза де Соя. — През цялото това време не съм носил униформа и не съм в течение на техническото развитие. Светът, на който служих като свещеник, беше толкова отдалечен от цивилизацията, че все едно съм бил в криогенен сън. Как бих могъл да поема командването на архангелски космически кораб от ново поколение, сър? Маръсин се намръщи.

— Ще ви осведомим за всичко, отец-капитан. Мирският флот си знае работата. Да не би да отказвате това назначение?

Отец-капитан де Соя видимо се поколеба.

— Не, сър — накрая отвърна той. — Оценявам доверието, което вие и мирският флот ми оказвате. Ще дам всичко от себе си, господин адмирал. — Два пъти го бяха обучавали на дисциплина — веднъж като свещеник и йезуит и после като офицер от флота на Негово светейшество.

Каменното лице на Маръсин омекна.

— Разбира се, че ще дадете всичко от себе си, Федерико. Радваме се, че се връщате при нас. Бихме искали да останете в дома на легионерите тук, на Пацем, докато сме готови да ви пратим на кораба ви, ако не възразявате.

„По дяволите — помисли си де Соя. — Пак затворник при онези проклети легионери.“

— Разбира се, сър — отвърна той. — Мястото е много приятно.

Маръсин отново погледна инфотерма си. Очевидно разговорът бе завършил.

— Някакви желания преди официално да получите назначението, отец-капитан?

Де Соя отново се поколеба. Знаеше, че не е прието да изрази желание, но въпреки това каза:

— Да, сър… едно. На стария „Рафаил“ с мен служиха трима мъже. Командоси от швейцарската гвардия, които доведох със себе си от Хиперион… Копиеносец Ретиг, хм, той загина, сър… но сержант Грегориъс и капрал Кий бяха с мен до края и се чудя…

Маръсин нетърпеливо кимна.

— Искате ги със себе си на новия „Рафаил“. Струва ми се разумно. И аз някога имах готвач, когото мъкнех от кораб на кораб… бедното момче беше убито по време на втората операция във Въглищния чувал. Не зная за тези мъже… — Адмиралът погледна към Марджит Уу.

— По някаква невероятна случайност — заговори адмирал Уу, — попаднах на досиетата им, когато преглеждах документите за възстановяването ви в чин, отец-капитан. Сержант Грегориъс в момента служи на Пръстените. Сигурна съм, че можем да го прехвърлим. Страхувам се, че капрал Кий…

Стомахът на де Соя се сви. Кий бе с него на Божия горичка — Грегориъс беше върнат в яслата след неуспешно възкресяване — и за последен път йезуитът видя енергичния дребен капрал след завръщането им в космоса на Пацем, когато след арестуването им военната полиция се готвеше да ги отведе в отделни килии. Де Соя стисна ръката на капрала и го увери, че двамата пак ще се срещнат.

— Страхувам се, че капрал Кий е умрял преди две стандартни години — довърши Уу. — Загинал по време на нападение на прокудените на Изпъкналостта на Стрелец. Разбрах, че е получил сребърната звезда на св. Михаил… посмъртно, разбира се.

Де Соя напрегнато кимна.

— Благодаря ви — каза той.

Адмирал Маръсин му отправи бащинската си усмивка на политик и му протегна ръка над бюрото.

— Успех, Федерико. Дайте им да разберат с „Рафаил“.

Централата на Търговския мир не се намираше точно на Пацем, а бе разположена на троянския пункт L5, който следваше планетата под около шейсет орбитални градуса. Между ватиканския свят и огромния, кух троянски пункт — въглеродно-въглеродна поничка с двеста и седемдесет метра дебелина, цял клик широчина и диаметър двайсет и шест километра, чиято вътрешност бе оплетена като с паяжина от сухи докове, комуникационни антени и,товарни отсеци — се носеше половината от цялата орбитална огнева мощ на мирския флот. Веднъж Кензо Исозаки беше изчислил, че опитът за преврат от централата на Търговския мир би продължил 12,06 наносекунди, преди въстаническите сили да бъдат изпарени.

Кабинетът на Исозаки се намираше в прозрачен балон на върха на тънко въглеродно цветно стъбло, издигащо се на около четиристотин метра над външния ръб на троянския пункт. Заобления корпус на балона можеше да става матов в зависимост от желанието на човека в него. Днес той беше прозрачен, освен част от него, поляризирана, за да приглушава блясъка на жълтото слънце на Пацем. В момента космосът изглеждаше черен, но с въртенето на пункта балонът щеше да попадне в сянката на пръстена и Исозаки щеше да види мигновената поява на звездите, сякаш някой е дръпнал тежка черна завеса, за да разкрие хиляди ярки, непремигващи свещи, „Или безбройните лагерни огньове на моите врагове“, помисли си той, когато мракът се спусна за двайсети път през работния му ден.

Щом стените станеха абсолютно прозрачни, със скромното си бюро, столове и меко осветление овалният му кабинет като че ли се превръщаше в застлана с килим платформа, самотно носеща се в безкрая на космоса, осветявана от отделни звезди и от дългата лента на Млечния път. Но не този познат спектакъл накара лидера на Търговския мир да вдигне поглед: сред зведното поле можеха да се различат три ядрени опашки на приближаващи се товарни кораби, които приличаха на петна по астрономически холос. Исозаки беше толкова опитен в преценяването на разстоянията и делта-ускоренията по ядрените опашки, че можеше само с поглед да определи след колко време ще кацнат тези кораби… и дори кои точно са те. ТМ „Молдахар Изпълнител“ се бе презаредил, минавайки покрай газов гигант в системата Епсилон Еридани, и опашката му изглеждаше по-червена от обикновено. НСК „Ема Констант“ както винаги бързаше да отнесе товара си от реактивни метали от Пегас 51 на троянския пункт и намаляваше скоростта си с цели петнайсет процента повече от препоръчаните от Търговския мир. И накрая, най-малкото петънце можеше да е само НСК „Elemosineria Apostolica“4, току-що прехвърлил се от системата Ренесанс: Исозаки знаеше всичко това само от поглед, също както познаваше и тристатината други точки на прехвърляне, които се виждаха в тази част от небето на системата Пацем.

Асансьорната тръба се издигна от долу и се превърна в прозрачен цилиндър, чийто пътник беше осветен от звездите. Исозаки знаеше, че цилиндърът е прозрачен само отвън: хората вътре стояха заобиколени с огледала, не виждаха кабинета му и гледаха собствените си отражения, докато Исозаки не им отключеше вратата.

Анна Пели Коняни бе единственият човек в асансьора. Исозаки кимна и личният му ИИ отвори вратата. Неговата колежка и протеже дори не погледна към движещото се звездно поле, а направо се приближи към него.

— Добър ден, Кензо-сан.

— Добър ден, Анна. — Той й посочи към най-удобния стол, но Коняни поклати глава и остана изправена. Никога не сядаше в кабинета на Исозаки. А той никога не преставаше да я кани да седне.