Устата на капрал Кий бавно се отвори, докато накрая се видяха задните му зъби.

— М… м… мамка ти — успя да изрече той, като напрягаше челюстите си, за да се пребори с треперенето.

— Разбира се — отвърна великият инквизитор и кимна на отец Фарел.

Този път иконката, която Фарел активира, можеше да се преведе като „гореща тел зад дясното око“.

Капрал Кий отвори уста в безмълвен писък.

— Пак те питам — тихо каза великият инквизитор. — Кажи ни.

— Извинете ме, Ваше високопреосвещенство — обади се отец Фарел, като погледна към инфотерма си, — но конклавната меса започва след четирийсет и пет минути.

Великият инквизитор махна с ръка.

— Имаме време, Мартин. Имаме време. — Той докосна капрал Кий по предмишницата. — Кажи ни само тези факти, капрал, и ще бъдеш изкъпан, облечен и освободен. С това предателство ти прегреши спрямо своята Църква и своя Господ, но същността на Църквата се състои в прошката. Обясни ни причините за предателството си и всичко ще ти се прости.

За негово удивление, макар мускулите му все още да се гърчеха от шок, капрал Кий се засмя.

— Мамка ти — изръмжа той. — Вече ме принуди да ти кажа всичко, което зная, с наркотика на истината. Известно ти е защо убихме онази кучка и оставихме детето да избяга. И никога няма да ме пуснеш. Мамка ти.

Великият инквизитор сви рамене и отстъпи назад. Той погледна към собствения си златен инфотерм и тихо каза:

— Имаме време. Много време. — После кимна на отец Фарел.

Иконката на пулта за виртуална болка, която приличаше на двойни скоби, означаваше „широко, нагорещено острие по хранопровода“. Отец Фарел я активира с изящно движение на пръстите си.

Отец-капитан Федерико де Соя беше върнат към живот на Пацем и прекара две седмици като фактически затворник във ватиканския дом на легионерите на Христа. Домът бе удобен и спокоен. Пълният дребен възкресителен капелан, който се грижеше за нуждите му — отец Баджо, — беше любезен и внимателен, както винаги. Де Соя намрази и мястото, и свещеника.

Никой не съобщи на отец-капитан де Соя, че не може да напуска дома на легионерите, но му дадоха да разбере, че трябва да остане там, докато не го повикат. След като за една седмица възстанови силите и възвърна ориентацията си след възкресяването, той беше повикан в щаб-квартирата на мирския флот, където се срещна с адмирал Уу и нейния началник адмирал Маръсин.

По време на срещата отец-капитан де Соя не направи нищо друго, освен да отдаде чест, да стои мирно и да слуша. Адмирал Маръсин му обясни, че проверката на материалите от военния съд на отец-капитан де Соя отпреди четири години е показала някои незаконосъобразности и противоречия в обвинението. Последвалото преразглеждане довело до промяна на присъдата: на отец-капитан де Соя незабавно трябвало да бъде възстановен предишния чин на капитан от мирския флот. В момента му търсели кораб за изпълнение на воинските задължения.

— Старият ви фотонен кораб „Балтазар“ е на сух док за една година — обясни адмирал Маръсин. — Цялостен ремонт — за да бъде преоборудван по стандартите на архангелски ескорт. Вашата заместничка, майка капитан Стоун, отлично се справи като капитан.

— Да, сър — отвърна де Соя. — Стоун е отличен командир. Сигурен съм, че се е представила както трябва.

Адмирал Маръсин разсеяно кимна, докато прелистваше пергаментовите страници на бележника си.

— Да, да — каза той. — Всъщност, представи се толкова добре, че я препоръчахме за капитан на един от новите архангели от планетен клас. Имаме предвид архангел и за вас, отец-капитан.

Де Соя премигна и се опита да не реагира.

— „Рафаил“ ли, сър?

Адмиралът вдигна поглед. На загорялото му и набръчкано лице се изписа лека усмивка.

— Да, „Рафаил“, но не онзи, който командвахте преди. Прехвърлихме онзи прототип за куриерски цели и го преименувахме. Новият архангел „Рафаил“ е… хм, чували ли сте за архангелите от планетен клас, отец-капитан?

— Не, сър. Не съвсем. — Бе чувал някои слухове на своя пустинен свят, когато миньорите високо разговаряха в единствения бар в града.

— Четири стандартни години — измърмори адмиралът и поклати глава. Бялата му коса бе сресана зад ушите. — Въведете Федерико в новата обстановка, адмирале.

Марджит Уу кимна и докосна диска на стандартния тактически пулт, вграден в стената на адмирал Маръсин. Между нея и де Соя се появи холос на космически кораб. Отец-капитанът веднага можеше да види, че е по-голям, по-гладък, по-фин и по-смъртоносен от стария му „Рафаил“.

— Негово светейшество помоли всеки промишлен свят в Мира да построи — или поне да финансира — един от тези архангелски бойни крайцери от планетен клас, отец-капитан — делово каза адмирал Уу. — През последните четири години бяха завършени и започнаха действителна служба двайсет и един такива кораби. Скоро ще са готови още шейсет.

Холосът започна да се върти и уголемява, после внезапно се появи разрез на главната палуба. Сякаш лазерно копие беше срязало кораба надве.

— Както виждате — продължи Уу, — жилищните отсеци, командните мостици и тактическите центрове три-К са с много повече помещения от първия „Рафаил“… с повече помещения дори от стария ви фотонен кораб. Размерът на двигателите — и на мигновения Гидеонов двигател С-плюс, и на вътрешно системната термоядрена централа — е намален с една трета, като в същото време са направени по-ефикасни и по-лесни за поддръжка. Новият „Рафаил“ носи три атмосферни спускателни кораба и един скоростен разузнавателен кораб. На борда са инсталирани автоматични възкресителни ясли, предназначени за екипаж от двайсет и осем души, плюс двайсет и двама морски пехотинци или пътници.

— Отбранителни системи? — все още застанал мирно, със сключени зад гърба ръце, попита отец-капитан де Соя.

— Сдържащи полета клас десет — отсечено отвърна Уу. — Най-новата камуфлажна технология. Електронно противодействие клас „Омега“ и възможност за притискане. Както и обичайните хиперкинетични и енергийни отбранителни системи.

— Нападателни способности? — продължи де Соя. И сам виждаше отворите и оръжията на холоса, но искаше да го чуе.

Адмирал Маръсин гордо отговори, сякаш се хвалеше с новото си внуче:

— СПБ, разбира се, но със захранване от двигателя С-плюс, вместо от ядрения. Стопява всичко на разстояние от половин АЕ. Нови хокингови хиперкинетични ракети — миниатюризирани, — приблизително наполовина толкова големи и тежки, колкото онези, които сте носили на „Балтазар“. Плазмени игли с почти два пъти повече бойни глави, отколкото онези преди пет години. Лъчи на смъртта…

Отец-капитан де Соя се опита да не реагира. Лъчите на смъртта бяха забранени в мирския флот.

Маръсин забеляза нещо на лицето на другия мъж.

— Положението се промени, Федерико. Тази битка е на живот и смърт. Прокудените се размножават като плодни мушици на тъмно и ако не ги спрем, след година-две ще унищожат Пацем.

Отец-капитан де Соя кимна.

— Имате ли нещо против да попитам кой свят е платил за построяването на този нов „Рафаил“, сър?

Маръсин се усмихна и посочи към холоса. Увеличението на образа предизвикваше усещането, че корпусът на кораба се носи към де Соя. Фокусът се премести върху тактическия мостик и се насочи към холоямката на тактическия център. Накрая отец-капитанът успя да различи малка бронзова плочка с надпис „ХХК «РАФАИЛ»“, а отдолу, с по-дребен шрифт — „ПОСТРОЕН И ДАРЕН ОТ НАРОДА НА РАЙСКА ПОРТА ЗА ОТБРАНАТА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО“.

— Защо се усмихвате, отец-капитан? — попита адмирал Маръсин.

— Ами, сър, просто… хм, бил съм на Райска порта, сър. Разбира се, това беше преди повече от четири стандартни години, но планетата беше пуста, освен десетината предприемачи и орбиталния мирски гарнизон. Там не е имало истинско население от нашествието на прокудените преди триста години, сър. Просто не мога да си представя, че този свят е бил в състояние да финансира построяването на един от тези кораби. Струва ми се, че за един-единствен архангел е необходим брутен национален продукт като този на Ренесанс Вектор. Маръсин не престана да се усмихва.