— В никакъв случай, Енея. Но ти притежаваш способността да се телепортираш — заедно с онези до теб — без портали. Техни високопреосвещенства кардинал Лурдъсами и кардинал Мустафа, както и монсиньор Оди, не желаят внезапно да изчезнат от Пацем заедно с теб. Що се отнася до мен… би ми било приятно да ни телепортираш някъде. — Той зачака. Енея не отговаряше и не помръдваше. Съветник Албедо пак се усмихна. — Ние знаем, че ти си единствената, която се е научила да извършва този вид телепортиране — тихо продължи той. — Нито един от твоите така наречени ученици не е в състояние да усвои тази техника. Но каква всъщност е техниката? Единственият начин, по който успяхме да използваме Празнотата за телепортиране, е като отваряме постоянни цепнатини в средата… а това изисква прекалено много енергия.

— И те вече не ви позволяват да го правите — промълви Енея и премигна, за да проясни червените петна и да срещне погледа на сивия мъж. Болката от ръката й се надигаше и утихваше в и около нея като вълни в неспокойно море.

Съветник Албедо леко повдигна вежди.

— Те ли не ни позволяват? Кои са те, дете? Разкажи ни за своите господари.

— Не са ми господари — промълви Енея. Трябваше да се съсредоточи, за да се справи с виенето на свят. — Лъвовете, Тигрите и Мечките — прошепна тя.

— Стига шикалкавене — изтътна Лурдъсами. Дебелият мъж кимна на втория клонинг, който се приближи до таблата, взе ръждиви клещи, застана до лявата ръка на Енея, хвана китката й и изтръгна един от ноктите на любимата ми.

Тя изкрещя, припадна за миг, свести се, опита се да извърне глава навреме, но не успя, повърна върху себе си и тихо простена.

— В болката няма достойнство, дете мое — рече кардинал Мустафа. — Кажи ни онова, което те пита съветникът, и ние ще сложим край на това тъжно представление. Ще те отведат оттук, ще се погрижат за раните ти, ще ти развият нов пръст, ще те почистят и облекат, а после ще те върнат при твоя телохранител, ученик или там каквото е. Този грозен епизод ще приключи.

В този момент, макар и зашеметена от страдание, Енея продължаваше да осъзнава с тялото си чуждото вещество, инжектирано в кръвта й. Клетките й го разпознаха. Отрова. Сигурна, бавнодействаща, убийствена отрова без антидот — щеше да се активира двайсет и четири часа по-късно, независимо от всичко друго. Тогава любимата ми разбра какво искат да направи и защо.

Енея винаги беше поддържала контакт с Техноцентъра, още отпреди да се роди, чрез шрьоновата верига в черепа на майка й, свързана с личността на баща й. Това й позволяваше пряко да докосва примитивните инфосфери и сега тя го направи — и усети твърдата повърхност на странните машини на Техноцентъра, които покриваха вътрешността на тази килия: уреди в уредите, сензори, неподдаващи се на човешко разбиране или описание, устройства, работещи в четири и повече измерения, очакващи, слухтящи, очакващи.

Кардиналите, съветник Албедо и Техноцентърът искаха да избяга. Бе предвидено всичко за телепортирането й от тази непоносима ситуация: холодрамната жестокост на мъченията, мелодраматичната абсурдност на затворническата килия в замъка Сант Анджело и тежката ръка на Инквизицията. Щяха да я мъчат, докато вече не можеше да издържа повече и когато се телепортираше, уредите на Техноцентъра щяха да измерят всичко до милиардна от наносекундата, да анализират начина й на използване на Празнотата и да получат възможност да го копират. Техноцентърът най-после щеше да си върне телепортаторите — не в примитивния им вид чрез пробиване на дупки или с гидеонов двигател, а мигновени, изящни и завинаги техни.

Енея не обърна внимание на великия инквизитор, облиза сухите си, напукани устни и отчетливо каза на съветник Албедо:

— Зная къде живеете.

Устните на красивия сив мъж потръпнаха.

— Какво искаш да кажеш?

— Зная къде е Техноцентърът — къде са физическите му елементи — отвърна Енея.

Албедо се усмихна, но тя видя краткия му поглед към двамата кардинали и високия свещеник.

— Глупости — отсече той. — Нито едно човешко същество не знае местоположението на Техноцентъра.

— Отначало — с леко провлачен от болка и шок глас каза Енея, — Техноцентърът е бил подвижна общност, носеща се в примитивната инфосфера на Старата Земя, известна като Интернет. После, още преди Хеджира, сте преместили мехурчестите си памети, сървърите и основния си инфоцентър в куп астероиди, намиращи се в дълга орбита около слънцето, далеч от Старата Земя, която сте се готвели да унищожите…

— Накарайте я да млъкне — изръмжа Албедо, обърнат с гръб към Лурдъсами, Мустафа и Оди. — Опитва се да ни отвлече от разпита. Всичко това няма значение.

Израженията на холосите на Мустафа, Лурдъсами и Оди показваха точно обратното.

— В дните на Хегемонията — продължи Енея, като премигваше със здравото си око от усилие да съсредоточи вниманието си и да успокои гласа си по време на продължителните, бавни вълни от болка, — Техноцентърът решил, че е благоразумно да разнообрази физическите си компоненти — матрици на мехурчеста памет, скрити дълбоко под земята на деветте лабиринтни свята, векторни сървъри в орбиталните индустриални комплекси около Тау Сети Сентър, личности от Техноцентъра, пътуващи по телепортаторните комуникационни канали, и мегасферата, свързваща всичко това чрез телепортаторните цепнатини в Празнотата, Която Обвързва. Албедо скръсти ръце.

— Ти бълнуваш.

— Но след Падането — каза Енея, като държеше здравото си око отворено и предизвикателно гледаше към сивия мъж, — Техноцентърът се обезпокоил. Атаката на Мейна Гладстоун срещу телепортаторната среда ви накарала да спрете, макар че щетите, нанесени на мегасферата ви, били поправими. Решили сте да продължите с разнообразяването. Увеличили сте броя на личностите си, миниатюризирали сте същностната памет на Техноцентъра и още по-директно сте започнали да паразитирате върху човешките неврални мрежи…

Албедо й обърна гръб и посочи към най-близкото създание Немес.

— Тя бълнува. Заший й устните.

— Не! — заповяда кардинал Лурдъсами. Очите на дебелия мъж блестяха. — Не я докосвайте, докато не ви наредя.

Клонингът от дясната страна на Енея вече беше взел игла и кълбо дебел конец. Сега бледоликата жена спря и въпросително погледна към Албедо.

— Почакай — съгласи се съветникът.

— Искали сте невралният ви паразитизъм да е по-пряк — каза Енея. — Затова всяка една от милиардите същности на Техноцентъра преобразувала заобикалящата я матрица в кръстоидна форма и се свързала директно с човешкия си приемник. Сега всеки от индивидите на Техноцентъра има свой собствен човешки приемник, в който живее и когото може да унищожи при желание. Останали сте свързани чрез старите инфосфери и новите гидеонови мегасферни възли, но сте толкова близо до хранителния си източник…

Албедо отметна глава и се изсмя, показвайки съвършените си зъби. После разпери ръце и се обърна към трите човещки холоса.

— Това е невероятно представление — заяви той, без да престава да се смее. — Вие инсценирахте всичко това за разпита й… — съветникът махна с ръка, за да посочи килията, стъклото на тавана, желязната звезда, на която висеше Енея, — …а в крайна сметка момичето си играе със собствените ви умове. Пълни глупости. Но чудесно представление.

Кардинал Мустафа, кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди изключително внимателно гледаха към съветник Албедо, но холографските им пръсти докосваха холографските им гърди.

Холосът на Лурдъсами се изправи от невидимия си стол и се приближи до ръба на решетката. Холографската илюзия бе толкова съвършена, че Енея можеше да чуе тихото шумолене на кръста, който се люлееше на гърдите му, окачен на червен копринен шнур. В него беше преплетена златна нишка и шнурът завършваше с голям червен и златен кичур. Тя се съсредоточи върху люлеещия се кръст, за да не обръща внимание на болката в осакатените си ръце. Можеше да усети отровата, която бавно се разпространяваше в крайниците и тялото й като тумори и нематоди на растящ кръстоид. Енея се усмихна. Каквото й да й стореха, клетките на тялото и кръвта й никога нямаше да приемат кръстоида.