— Това е интересно, но не е важно, дете мое — измърмори кардинал Лурдъсами. — А това — той посочи с късите си, тлъсти пръсти към раните и голотата й, сякаш отвратен, — е изключително неприятно. — Холосът се наведе към нея и интелигентните му, малки свински очички се впиха в лицето й. — И съвсем излишно. Кажи на съветника каквото те пита.

Енея вдигна глава, за да срещне погледа на огромния мъж.

— Как става телепортирането без телепортатор ли?

Кардинал Лурдъсами облиза тънките си устни.

— Да, да.

Тя се усмихна.

— Просто е, Ваше високопреосвещенство. Единственото, което трябва да направите, е да минете няколко курса, да научите за научаването… на езика на мъртвите и на живите, как да чувате музиката на сферите… и после да приемете причастието на кръвта ми или кръвта на някой от последователите ми, който е пил от виното.

Лурдъсами отстъпи назад, сякаш зашлевен. Той вдигна кръста си и го протегна пред себе си като щит.

— Богохулство! — изрева кардиналът. — Jesus Christus est primogenitus mortuorum; ipsi gloria et imperioum in saecula saeculorum!

— Иисус Христос наистина е бил първият, роден от мъртвите — тихо отвърна Енея. Отразената светлина от кръста блестеше в здравото й око. — И вие би трябвало да го славите И да му се подчинявате, ако желаете. Но той никога не е искал човешките същества да се възкресяват от смъртта като лабораторни мишки по волята на мислещи машини…

— Немес — изръмжа съветник Албедо и този път никой не му възрази. Създанието Немес, което стоеше до стената, мина над решетката, протегна петсантиметровите си нокти и ги заби в лицето на Енея точно под очите й, като разкъса мускулите и оголи скулите на скъпата ми приятелка под силната светлина. Енея издаде дълъг, ужасен стон и се отпусна на звездата. Немес приближи лицето си и оголи малките си, остри зъби в широка усмивка. Дъхът й смърдеше на леш.

— Отхапи й носа и клепачите — нареди Албедо. — Бавно.

— Не! — извика Мустафа, скочи на крака, забърза напред и протегна ръце, за да спре клонинга. Холографските му длани минаха през съвсем реалната плът на Немес.

— Един момент — каза съветник Албедо и вдигна показалец. Създанието замръзна с отворена уста над очите на Енея.

— Това е чудовищно — възкликна великият инквизитор. — Каквото беше и отношението ви към мен. Албедо сви рамене.

— Беше решено, че се нуждаете от урок, Ваше високопреосвещенство.

Мустафа се тресеше от ярост.

— Наистина ли вярвате, че сте наши господари? Съветник Албедо въздъхна.

— Винаги сме били ваши господари. Вие сте тленна плът, заобикаляща мозъци на шимпанзе… бърборещи примати, разлагащи се още от момента на раждането си. Единствената ви роля във вселената е на акушери на по-висша форма на самосъзнание. На истински важна форма на живот.

— Техноцентърът… — с ужасно презрение каза кардинал Мустафа.

— Отдръпнете се — нареди съветник Албедо. — Иначе…

— Иначе какво? — засмя се великият инквизитор. — Ина-че ще ме измъчвате, както измъчвате тази заблудена жена ли? Или ще накарате чудовището си пак да ме убие? — Той размаха холографската си ръка през напрегнатото тяло на Немес, после през Албедо. Кардиналът продължи да се смее и се обърна към Енея. — Ти така или иначе си мъртва, дете. Кажи на това бездушно създание каквото иска и ние ще сложим край на страданията ти след секунди, без никаква…

— Тишина! — извика Албедо и вдигна ръка като сгърчена лапа.

Холосът на кардинал Мустафа изкрещя, заби пръсти в гърдите си, претърколи се по решетката през окървавените крака на Енея и желязната звезда, през краката на един от клонингите, отново изкрещя и изчезна.

Кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди погледнаха към Албедо. Лицата им бяха безизразни.

— Съветник — тихо и почтително заговори външният министър, — мога ли аз да я разпитам за момент? Ако не успеем, правете с нея каквото поискате.

Албедо студено го изгледа, но след миг бутна Немес по рамото. Чудовището се отдалечи на три крачки и затвори огромната си уста.

Лурдъсами се пресегна към осакатената дясна ръка на Енея, сякаш за да я стисне. Холографските му пръсти като че ли потънаха в окървавената плът на любимата ми.

— Quod petis? — прошепна кардиналът и отдалечен на десет светлинни минути, крещящ и сгърчен в своя резервоар с висока гравитация, аз го разбрах чрез Енея: „Какво искаш?“

— Virtutes — промълви Енея. — Concede mihi virtutes, quibis indigeo, valeum impere.

И потънал в ярост и мъка, разплисквайки течности от резервоара си, с всяка секунда все повече отдалечаващ се от Енея, аз разбрах: „Сила. Да ми бъде дадена силата, която ми трябва, за да изпълня решението си.“

— Desiderium tuum grave est — прошепна кардинал Лурдъсами. „Желанието ти е сериозно.“ — Quod ultra quaeris? — „Какво още искаш?“

Енея премигна, за да изтръска с мигли кръвта от здравото си око и да може да вижда лицето на кардинала.

— Quaero togam pacem — с тих, но твърд глас отвърна тя.

„Искам мир.“

Съветник Албедо отново се засмя.

— Ваше високопреосвещенство — саркастично каза той. — мислите ли, че не зная латински? Лурдъсами погледна към сивия мъж.

— Точно обратното, съветник. Бях сигурен, че знаете. Тя почти се е пречупила, нали разбирате. Виждам го на лицето й. Но най-много се страхува от пламъците… а не от звяра, който насъсквате срещу й. Албедо му отправи скептичен поглед. — Дайте ми пет минути с пламъците, съветник — каза кардиналът. — Ако това не успее, пуснете звяра си. — Три минути — отсече съветникът и отстъпи назад до клонинга, който беше забил нокти в лицето на Енея. Лурдъсами също отстъпи няколко крачки.

— Дете — отново на хегемонийски английски произнесе той — страхувам се, че ще те боли много. — Външният министър махна с холографските си ръце и изпод решетката изригна огнен стълб, който опърли босите крака на Енея. Кожата й се запали, почерня и започна да се сбръчква. Стаята се изпълни със зловонието на изгоряла плът.

Енея изкрещя и се опита да се отскубне от скобите. Те не помръднаха. Основата на желязната греда, на която висеше, започна да се нажежава и прониза с болка голите й прасци и бедра. Усетих, че по кожата й плъзват мехури. Тя отново изкрещя.

Кардинал Лурдъсами махна с ръка и пламъците потънаха под решетката, блещукайки като синьо око на гладен хищник.

— Това е само, за да разбереш каква болка ще изпиташ — измърмори кардиналът. — А за нещастие, когато човек е сериозно обгорен, болката продължава дори след като плътта и нервите са безвъзвратно изгорели. Твърдят, че това е най-болезнената смърт.

Енея изскърца със зъби, за да не изкрещи. По бледите й гърди капеше кръв от разкъсаните й бузи… същите гърди, които бях милвал и целувал и до които бях заспивал. Затворен в резервоара си на милиони километри и готов да потъна в забравата на сомнията, аз крещях и беснеех.

Албедо стъпи върху решетката и каза на скъпата ми приятелка:

— Телепортирай се, за да избегнеш всичко това. Телепортирай се на кораба, който откарва Рол на сигурна смърт, и го освободи. Телепортирай се на кораба на Консула. Автохирургът ще те излекува. И дълго ще живееш с мъжа, когото обичаш. Иначе тук те очаква бавна и мъчителна смърт, също както Рол го очаква бавна и мъчителна смърт далеч от теб. Никога повече няма да го видиш. Никога няма да чуеш гласа му. Телепортирай се, Енея. Спаси се, Докато още имаш време. След минута този човек ще изгоРИ плътта на краката и ръцете ти, докато костите ти не почернеят. Но няма да те оставим да умреш. Ще пусна Немес да се нахрани с теб. Телепортирай се, Енея. Телепортирай се още сега.

— Енея — обади се кардинал Лурдъсами, — es igitur rarata? — „Готова ли си?“

— In nomine Humanitus, ego parata sum — отвърна тя впила здравото си око в очите на кардинала. „В името на човечеството — готова съм.“

Външният министър махна с ръка. Всички струи газ едновременно лумнаха. Пламъци обгърнаха любимата ми и киборга на Албедо.

Енея се изпъна от болка, когато огънят я погълна.