Тя бе завързана за нещо като ръждясало желязно скеле, което висеше на вериги от високия таван и й позволяваше да се облегне и отпусне тежестта си, но в същото време я държеше почти изправена, с опънати надолу ръце — почти вертикална звезда от студен метал, на която приятелката ми висеше във въздуха с жестоко заключени със скоби за рамката китки и глезени. Пръстите на краката й стигаха на десетина сантиметра над излъскания под. Можеше да мърда главата си. Кръглото помещение беше почти празно, освен скелето и още два предмета. От дясната страна на стола бе поставен голям кош за смет. В него имаше пластмасов калъф. До десния лъч на звездата се виждаше ръждива метална табла с различни инструменти: древни зъболекарски клещи, обли остриета, скалпели, триони за кости, дълъг форцепс, парчета тел с бодли на трисантиметрови интервали, огромни ножици, по-къси, назъбени ножици, шишета с тъмна течност, туби с паста, игли, дебел конец и чук. Още по-обезпокоителна беше кръглата решетка с големина около два и половина метра под Енея, през която се виждаха десетки малки сини пламъчета. Носеше се слаб мирис на природен газ.

Енея опита скобите — те изобщо не помръднаха, — почувства пулсирането на натъртените си китки и глезени, отпусна глава назад и зачака. Косата й беше сплъстена и можеше да усети огромна подутина на скалпа си, а също още една в основата на черепа си. Гадеше й се и тя се опита да не повърне върху собственото си тяло.

Няколко минути по-късно в каменната стена се отвори тайна врата. Вътре влезе Радамант Немес и застана точно оттатък решетката от дясната страна на Енея. Появи се втора Радамант Немес и зае мястото от дясната страна на приятелката ми. Последваха я още две Немеси, които застнаха в дъното на залата. Те не пророниха нито дума. Енея също не им каза нищо.

Няколко минути след това с искрене се появи Джон Доменико кардинал Мустафа — холографското му изображение в нормален ръст се материализира точно пред Енея. Илюзията за физическо присъствие бе почти съвършена, като се изключеше факта, че кардиналът седеше на стол, който не се виждаше на холограмата и оставяше впечатлението, че се носи във въздуха. Мустафа изглеждаше по-млад и здрав, отколкото на Тян Шан. Няколко секунди по-късно към него се присъедини холосът на по-едър кардинал в червена роба, последван от слаб, туберкулозен на вид свещеник. Миг след това през реалната врата в стената на реалната тъмница влезе висок, красив мъж, изцяло облечен в сиво, и застана при холосите. Мустафа и другият кардинал продължиха да седят на невидимите си столове, докато холосът на монсиньора и реално присъстващият мъж в сиво стояха зад столовете като прислужници.

— Г. Енея — каза великият инквизитор, — позволете ми да ви представя ватиканския външен министър Негово високопреосвещенство кардинал Лурдъсами, неговия секретар монсиньор Лукас Оди и нашия високоуважаван съветник Албедо.

— Къде съм? — попита Енея. Трябваше повторно да произнесе въпроса си заради подутите си устни и натъртена челюст.

Великият инквизитор се усмихна.

— Засега ще отговаряме на всичките ви въпроси, мила моя. А после вие ще отговаряте на нашите. Гарантирам ви го. И за да отговоря на първия ви въпрос, вие сте в най-дълбоката… хм… стая за разпит… в замъка Сант Анджело на десния бряг на новия Тибър близо до моста Сант Анджело, съвсем близо до Ватикана и все още на света Пацем.

— Къде е Рол?

— Рол ли? — попита великият инквизитор. — А, говорите за вашия съвсем безполезен телохранител. В момента, струва ми се, е приключил собствената си среща със Светата служба и е на борда на кораб, готвещ се да напусне системата ни. Толкова ли е важен за вас, мила моя? Бихме могли да уредим връщането му в замъка Сант Анджело.

— Не е важен — промълви Енея и след първия миг на болка и мъка от думите й, аз усетих мислите и… загриженост за мен, ужас за мен, надежда, че няма да ме използват като средство за нейна принуда.

— Както желаете — каза кардинал Мустафа. — Днес искаме да разпитаме вас. Как се чувствате?

Енея ги погледна през здравото си око.

— Е — рече великият инквизитор, — човек не може да нападне Светия отец в базиликата „Св. Петър“ и да се надява, че ще се измъкне безнаказано.

Енея промълви нещо.

— Какво казвате, мила моя? Не можахме да разберем. — Мустафа леко се усмихваше — самодоволно хилене на крастава жаба.

— Аз… не… съм… нападнала… папата.

Кардиналът разпери ръце.

— Щом настоявате, г. Енея… но намеренията ви не изглеждаха приятелски. Какво бяхте замислили, когато се затичахте по централната пътека към Светия отец?

— Да го предупредя — отвърна Енея. С част от ума си тя преценяваше нараняванията си, докато слушаше брътвежа на великия инквизитор: сериозни натъртвания, но нищо счупено, раната от сабя на бедрото й се нуждаеше от зашиване, както и онази на гърдите й. Но нещо в системата й не беше наред — вътрешен кръвоизлив? Малко вероятно. Бяха й инжектирали чуждо вещество.

— За какво да го предупредите? — мазно попита кардинал Мустафа.

Енея помръдна глава, за да погледне със здравото си око към кардинал Лурдъсами и после към съветник Албедо. Но не каза нищо.

— За какво да го предупредите? — повтори кардинал Мустафа. След като Енея не отговори, великият инквизитор кимна към най-близкия клонинг. Бледата жена бавно се приближи до стола на Енея, взе по-малката от двете ножици, като че ли се отказа, остави инструмента обратно върху таблата, приближи се още повече, застана на едно коляно на решетката до дясната ръка на приятелката ми, изви назад кутрето й и го отхапа. Немес се усмихна, изправи се и изплю кървавия пръст в коша за отпадъци. Енея изкрещя от удивление и болка и едва не припадна. Създанието Немес изстиска турникетна паста от тубата и намаза остатъка от кутрето й.

Холосът на кардинал Мустафа изглеждаше натъжен. — Не искаме да ви причиняваме болка, мила моя, но и няма да се колебаем да го направим. Ще отговаряте на въпросите ни бързо и честно, иначе и други ваши части ще свършат в коша. Последен ще е езикът ви.

Енея сподави пристъпа на гадене. Болката от осакатената й ръка бе невероятна — макар и отдалечен на десет светлинни минути, тя ме накара да изкрещя от вторичния шок.

— Исках да предупредя папата… за… вашия преврат — изхриптя Енея, без да откъсва поглед от Лурдъсами и Албедо. — Инфаркт.

Кардинал Мустафа премигна от изненада.

— Ти наистина си вещица — тихо каза той.

— А ти си мръсен предател — високо и ясно отвърна Енея. — Всички вие. Вие продадохте собствената си Църква. Сега продавате своя марионетен Ленар Хойт.

— О? — обади се кардинал Лурдъсами. Изглеждаше леко развеселен. — И как го правим, дете?

Енея рязко завъртя глава към съветник Албедо.

— Техноцентърът контролира живота и смъртта на всички чрез кръстоидите. Хората умират, когато Техноцентърът пожелае да умрат… невралните мрежи в процес на умиране са много по-продуктивни от живите. Вие пак ще убиете папата, но този път възкресяването му няма да е успешно, нали?

— Много проницателно, мила моя — изтътна кардинал Лурдъсами и сви рамене. — Може би наистина е време за нов понтифик. — Той вдигна ръка във въздуха и зад тях в залата се появи пета холограма: папа Урбан XVI в кома на болнично легло, заобиколен от монахини, истински лекари и медицински машини, носещи се около него. Лурдъсами отново махна с топчестата си ръка и образът изчезна.

— Ваш ред ли е да станете папа? — попита Енея и затвори очи. Под клепачите й затанцуваха червени петна. Когато отново погледна, външният министър скромно свиваше рамене.

— Достатъчно — каза съветник Албедо. Той мина направо през холосите на седналите кардинали и застана на края на решетката пред Енея. — Как манипулираше телепортаторната среда? Как се телепортираше без портали?

Енея погледна към представителя на Техноцентъра.

— Това ви плаши, нали, съветник? По същия начин, по който кардиналите се страхуват лично да застанат пред мен.

Сивият мъж показа съвършените си зъби.