На Mare Infinitum бунтът тлееше отдавна — съсредоточен около подводни контрабандисти, бракониери и стотиците хиляди упорити местни, които винаги бяха отхвърляли кръста, — но отново се разгоря с появата на заразата на Енея. Огромните рибарски зони сега бяха недостъпни за неохранявани от военни части мирски рибарски флотилии. Автоматичните рибарски кораби и изолираните платформи бяха атакувани и потопявани. В по-плитките води виждаха все повече светлоусти чудовища и архиепископ Джейн Кели беше бясна на мирските власти заради неспособността им да се справят с проблеми. Когато епископ Меландриано я посъветва да се държи, по-умерено, Кели го отлъчи. Меландриано на свой ред обяви Южните морета за изключени от властта на Мира и Църквата и хиляди вярващи последваха обаятелния лидер. Ватиканът прати още кораби от мирския флот, но те нямаше какво да направят, за да преустановят четиристранните морски и подводни сражения между бунтовниците, силите на архиепископа, привържениците на епископа и светлоустите.
И насред целия този хаос посланието на Енея пътуваше със скоростта на речта и тайното причастие.
Бунтът — и физически, и духовен — пламтеше навсякъде: на световете, които бе посетила Енея — Иксион, Патауфа, Амритсар и Грумбридж Дайсън Д; на Тсинтао-Хсишуанг Панна, където вестта за обединяването на нехристияните отначало предизвика паника, а после мрачна съпротива срещу всичко мирско; на Денеб Драй, където републиката Ямну обяви носенето на кръстоид за престъпление, наказвано със смърт чрез обезглавяване; на Фуджи, където посланието на Енея донесоха отстъпници от Търговския мир и където се разпространи като пожар; на пустинния свят Витъс-Грей-Балианъс Б, където учението на Енея беше пренесено от бегълци от Горчивината на Сибиату и се съчета с разбирането, че мирският начин на живот завинаги ще разруши културата им — и народът на Спиралния спектър на Амойет се надигна на бунт. Градът Кероа Тамбат беше освободен през първия месец на сражения и мирската база в Бомбасино скоро се превърна в обсадена крепост. Командирът на базата Солзников надигна вой до небето за помощ от мирския флот, но Ватиканът и командирите на флота — заети другаде — му наредиха да запази търпение и го заплашиха с отлъчване, ако със собствени сили не потуши бунта.
Солзников го направи, но не по начина, по който биха желали мирският флот или Негово светейшество: той сключи мирен договор с армията на Спиралния спектър на Амойет, според който неговите мирски сили щяха да излизат извън базата си само с разрешението на местните. В замяна те нямаше да унищожат Бомбасино.
Солзников, полковник Винара и другите верни християни зачакаха отплатата на Ватикана и мирския флот, но сред народа на Спиралния спектър имаше променени от Енея цивилни, които ходеха на пазар в Бомбасино, които се срещаха, ядяха и пиеха заедно с войниците, които обикаляха сред обезкуражените мирски мъже и жени, разказваха им своята история и им предлагаха своето причастие. Мнозина го приемаха.
Това, разбира се, беше съвсем малка част от събитията на стотиците светове в Мира през онази последна, тъжна нощ, която щях да прекарам на Тян Шан. Естествено, аз нямах представа за тях, но даже да не бе така — даже вече да бях усъвършенствал умението да разбирам тези неща с помощта на Празнотата, Която Обвързва — пак не би ме интересувало.
Енея беше обичала друг мъж. Бяха се оженили. Тя все още трябва да бе омъжена… не ми спомена за развод или смърт. Имаше дете.
Не зная защо разсеяността ми не доведе до падане в бездната през тези безумни часове по ледения хребет на изток от Йо-кунг и Хсуан-кунг Ссу. Но не паднах. Накрая дойдох на себе си и се върнах обратно, за да стигна при Енея по разсъмване.
Обичах я. Тя беше скъпата ми приятелка. Щях да дам живота си, за да я защитя.
Само един ден по-късно щях да имам възможност да го докажа заради събитията, развили се малко след завръщането ми в Храма, висящ във въздуха и нашето заминаване на изток.
Малко след първи зори Джон Доменико кардинал Мустафа, адмирал Марджит Уу, отец Фарел, архиепископ Брек, отец Льобланк, Радамант Немее и двамата й близнаци се събраха на заседание в старата гомпа под Фалоса на Шива, сега превърнат в твърдина на християнството. Всъщност, заседаваха хората, докато Немее мълчаливо седеше заедно с брат си и сестра си до прозореца с изглед над облаците около Езерото на видрите под върха Шивлинг.
— И вие сте сигурна, че с бунтовния кораб „Рафаил“ е свършено? — питаше великият инквизитор.
— Категорично — отвърна адмирал Уу. — Макар че преди това успя да унищожи седем от архангелските ни кораби. — Тя поклати глава. — Де Соя беше блестящ тактик. Дяволът постигна огромен успех, като го направи изменник.
Отец Фарел се облегна на полираната маса от дърво бонзай.
— И няма вероятност де Соя или който и да е от другите да са оцелели? Адмирал Уу сви рамене.
— Битката се водеше почти в орбита — отвърна тя. — Оставихме „Рафаил“ да се приближи на вътрешно-лунарно разстояние, преди да затворим капана си. Хиляди парчета останки — предимно от нашите нещастни кораби — навлязоха в атмосферата. Изглежда не е оцелял нито един от хората ни — поне не бяха засечени сигнали за помощ. Ако някой от хората на де Соя е избягал, най-вероятно спасителната му капсула е потънала в отровните океани.
— И все пак… — започна архиепископ Брек. Той бе тих човек, затворен и предпазлив. Уу изглеждаше уморена и раздразнена.
— Ваше високопреосвещенство — енергично заговори тя, като се обръщаше към Брек, но гледаше към Мустафа, — можем да решим въпроса по един или друг начин, ако ни позволите да пратим спускателни кораби, плъзгачи и ЕМПС-та в атмосферата.
Брек премигна. Кардинал Мустафа поклати глава.
— Не — отвърна той, — имаме заповед да не проявяваме военното си присъствие, докато Ватиканът не даде нареждане за последната стъпка в залавянето на момичето.
Уу се усмихна с очевидна горчивина.
— След снощната битка точно над атмосферата тази заповед вече трябва да не е актуална — тихо каза тя. — Военното ни присъствие беше доста внушително.
— Така е — потвърди отец Льобланк. — Никога не съм виждал нещо подобно. Адмирал Уу се обърна към Мустафа.
— Ваше високопреосвещенство, хората на този свят нямат енергийни оръжия, нито детектори за хокингови двигатели, нито орбитална отбрана, нито гравитонични детектори… по дяволите, доколкото можем да кажем, те нямат даже радари или комуникационна система. Можем да пратим спускателни кораби или изтребители в атмосферата, за да потърсят оцелели, без местните дори да разберат. Това ще е много по-незабележимо, отколкото снощната битка и…
— Не — отсече кардинал Мустафа и това не остави съмнения за окончателността на решението му. Великият инквизитор вдигна ръкава на робата си, за да погледне към хронометъра си. — Ватиканският куриерски робот би трябвало да пристигне всеки момент с последната заповед за арестуването на преносителя на зараза на име Енея. Нищо не трябва да усложнява изпълнението й. Отец Фарел поглади слабите си бузи.
— Тази сутрин регентът Токра се свърза с мен по комуникационния канал, който определихме за него. Изглежда техният скъпоценен и преждевременно развит мъничък Далай лама е изчезнал…
Брек и Льобланк изненадано го погледнаха.
— Няма значение — отвърна кардинал Мустафа, очевидно вече информиран. — В момента нищо няма значение освен да получим разрешение за приключване на тази мисия и да арестуваме Енея. — Той погледна към адмирал Уу. — И вие трябва да кажете на своите офицери от швейцарската гвардия и морската пехота, че от главата на младата жена не трябва да падне нито косъм.
Уу уморено кимна. Месеци наред й бяха обяснявали мисията.
— Кога според вас ще пристигне заповедта? — попита кардинала тя.
Радамант Немес и двамата й близнаци се изправиха и се насочиха към вратата.
— Времето за чакане свърши — каза Немес, разтеглила в усмивка тънките си устни. — Ние ще ви донесем главата на Енея.
