На града-планета Ренесанс Вектор думите на Енея за Празнотата, Която Обвързва бяха привлекли милиони нейни последователи. Хиляди мирски вярващи всеки ден приемаха причастието от променените, кръстоидите им умираха и падаха от тялото им двайсет и четири часа по-късно и те жертваха безсмъртието си заради… какво? Мирът и Ватиканът не разбираха и по това време аз също не можех да си го обясня.
Но Мирът знаеше, че трябва да попречи на разпространението на вируса. Войници денонощно разбиваха вратите и прозорците, обикновено в по-бедните, индустриални райони на покриващия цялата планета град. Онези, които бяха отхвърлили кръстоида, не оказваха сериозна съпротива — те биха се сражавали яростно, но отказваха да убиват, ако имаше възможност да го избягнат. Мирските войници обаче нямаха нищо против да убиват, за да изпълняват заповедите си. Хиляди последователи на Енея умираха от истинската смърт — някогашни безсмъртни, които никога нямаше да бъдат възкресени — и десетки хиляди бяха отвеждани и пращани в затворнически центрове, където ги заключваха в камери за криогенна сомния, така че кръвта и философията им да не заразяват други. Но на мястото на всеки убит или арестуван последовател на Енея десетки — стотици — други се криеха в безопасност, разпространяваха учението й, предлагаха причастието на собствената си променена кръв и при всяка възможност оказваха предимно пасивна съпротива. Огромната индустриална машина, която представляваше Ренесанс Вектор, все още не се бе повредила, но се олюляваше и скърцаше по начин, невиждан през вековете, след като Хегемонията бе превърнала планетата в промишлен център на Мрежата.
Ватиканът пращаше все повече войски и обмисляше как да реагира.
На Тау Сети Сентър, някога политически център на Мрежата на световете, но сега просто гъсто населена и известна паркова планета, бунтът придоби друга форма. Макар че посетители от други светове бяха донесли и тук антикръстоидната зараза на Енея, основният проблем за Ватикана се съсредоточаваше в архиепископ Ахила Силваски пресметлива жена, възприела ролята на губернатор и самодържец на ТС2 повече от два века по-рано. Именно архиепископ Силваски се бе опитала да отхвърли преизбирането на вечния папа чрез всяване на интриги сред кардиналите и след провала си просто изпълняваше на планетата вариант на дохеджирската Реформация, започнала със заявлението, че от този момент Католическата църква на Тау Сети Сентър смята за свой първосвещеник нея и завинаги се отделя от „покварената“ междузвездна Църква на Мира. Тъй като предвидливо бе сключила съюз с местните епископи, отговарящи за възкресителните церемонии и техника, тя можеше да контролира тайнството на възкресяването — и следователно местната Църква. Нещо повече, архиепископ Силваски беше съблазнила местните мирски военни власти със земя, богатство и власт, в резултат на което последва безпрецедентно събитие — бунт в мирския флот, който свали повечето старши офицери в системата на Тау Сети и ги замени с привърженици на Новата църква. Не бе заловен нито един от архангелските космически кораби, но осемнайсет крайцера и четирийсет и един фотонни кораба положиха клетва да защитават Новата църква на ТС2 и нейния нов първосвещеник.
Протестираха десетки хиляди вярващи на планетата. Те бяха арестувани, заплашени с отлъчване — тоест, с незабавно отнемане на кръстоидите им — и условно освободени под зоркото око на архиепископските сили за сигурност на Новата църква. Няколко свещенически ордена, на първо място йезуитите на Тау Сети Сентър, отказаха да се подчинят. Повечето бяха тайно арестувани, отлъчени и екзекутирани. Неколкостотин обаче избягаха и използваха мрежата си, за да окажат съпротива на новия ред — отначало пасивна, после набираща все по-голяма сила. Мнозина от йезуитите бяха служили като свещеници-офицери в мирската армия, преди да се върнат към цивилен свещенически живот и сега използваха военните си умения, за да причиняват щети на и около планетата.
Папа Урбан XVI и неговите съветници от мирския флот анализираха възможностите си. Започналият велик кръстоносен поход срещу прокудените бе отложен и изваден от релси от постоянните опустошителни нападения на капитан де Соя, от необходимостта да пращат флотски части на десетки светове, за да потушават бунтовете, резултат от заразата на Енея, от организирането на засадата в системата Тян Шан, а сега и от този и други отделни бунтове. Въпреки съвета на адмирал Маръсин да остави ереста на архиепископа без последствия до постигането на други политически и военни цели, папа Урбан XVI и неговият външен министър Лурдъсами решиха да отклонят двайсет архангела, трийсет и два стари крайцера, осем транспортни и сто фотонни кораба към системата на Тау Сети — макар че щяха да минат много седмици време-дълг, преди корабите с техните стари хокингови двигатели да успеят да стигнат до там. Когато се дислоцираше в тази система, спецчастта имаше заповед да преодолее съпротивата на бунтовните космически сили, да влезе в орбита около ТС2, да поиска незабавното предаване на архиепископа и на всички онези, които я подкрепяха, а ако това не бъде изпълнено, да превърне в пустош толкова голяма част от планетата, колкото се налага, за да унищожат инфраструктурата на Новата църква. След това десетки хиляди морски пехотинци щяха да се спуснат на планетата, за да окупират оцелелите градски центрове и отново да установят властта на Мира и Светата майка Църквата.
На Марс в системата на Старата Земя бунтът се бе разгорял още повече, въпреки годините на мирски бомбардировки от космоса и постоянните военни набези от орбита. Два стандартни месеца по-рано губернатор Клеър Пало и архиепископ Робсън бяха загинали от истинската смърт по време на самоубийствена ядрена атака срещу техния дворец в изгнание на Фобос. Реакцията на Мира беше ужасяваща — астероиди, отклонени от съседния пояс и спуснати на планетата, килим от плазмени бомби и нощни нападения с лазерни копия, които пронизваха надигнатата от астероидната бомбардировка нова планетна прашна буря като безброй прожектори, кръстосващи замръзналата пустиня. Лъчите на смъртта щяха да са по-резултатни, но командирите на мирския флот искаха да превърнат Марс в назидателен пример.
Резултатите не бяха точно такива, каквито очакваше Мирът. Марсианската тераформирана среда, вече опасна поради годините на лоша поддръжка, бе унищожена. Годната за дишане атмосфера се ограничаваше до долината Елада и още няколко ниски района. Океаните изчезнаха, изкипели от падането на налягането или отново замръзнали на полюсите. Последните големи растения и дървета загинаха и в почти вакуумната среда останаха да вегетират само кактуси и тръни. Прашните бури щяха да продължат с години и да направят абсолютно невъзможни патрулите на мирската морска пехота на Червената планета.
Но марсианците, особено войнствените палестински марсианци, бяха адаптирани за такъв живот. Те се криеха убиваха мирските войници още при кацането им и чакаха. Храмерските мисионери из другите марсиански колонии настояваха за окончателно нанотехнологично адаптиране към съществуващите условия на планетата. Хиляди-рискуваха и позволиха на молекулярните машини да променят техните тела и ДНК.
По-смущаващ за Ватикана обаче беше фактът, че някога принадлежалите на — както се смяташе — мъртвата Марсианска бойна машина кораби излязоха от скривалищата си в далечния Куйперов пояс и започнаха да извършват поредици от набези срещу конвои на мирския флот в системата на Старата Земя. Съотношението на жертвите бе пет към едно в полза на мирския флот, но загубите бяха недопустими и стойността на поддържането на марсианските операции беше невероятно висока.
Адмирал Маръсин и Съветът на началник щабовете посъветваха Негово светейшество да сложи край на тези загуби и засега да се изтегли от системата на Старата Земя. Адмиралът увери папата, че няма да позволят нищо да излезе навън от системата. Той отбеляза, че там вече нямало нищо ценно. Светият отец го изслуша, но отказа да се съгласи с изтеглянето. По време на всяко заседание кардинал Лурдъсами подчертаваше символичното значение на запазването на системата на Старата Земя в границите на Мира. Негово светейшество реши да изчака с решението си. Разсипването на кораби, хора, пари и оборудване продължи.
