Урбан XVI отпусна ръце върху бедрата си. Пръстите му бяха синкави.

— И детето на дявола е било лишено от тази възможност за бягство?

— Напълно — потвърди кардиналът. — „Ибрил“ стопи Цялата планина около телепортала. Самият телепортатор е непокътнат, Ваше светейшество, но в момента е под двайсет метра скала.

— И Техноцентърът е убеден, че това е единственият телепортатор на Тян Шан?

— Напълно убеден, Свети отче.

— А подготовката за сблъсъка с де Соя и неговия бунтовен архангел?

— Е, тук трябваше да е адмирал Уу, за да ви обясни тактическите подробности, Ваше светейшество…

— Доверяваме се на способността ви да ни представите общите очертания, Саймън Аугустино.

— Благодаря ви, Свети отче. Мирският флот е дислоцирал в системата на Тян Шан петдесет и осем архангелски крайцера от планетен клас. През последните шест стандартни седмици те са били скрити…

— Извинете ни, Саймън Аугустино — прекъсна го папата. — Но как могат да се скрият петдесет и осем бойни крайцера от архангелски клас? Кардиналът леко се усмихна.

— Енергийните им системи бяха изключени и корабите се носят в стратегически позиции в астероидния пояс и външния Куйперов пояс, Ваше светейшество. Абсолютно неоткриваеми са. Готови за незабавно прехвърляне.

— „Рафаил“ няма ли да успее да избяга този път?

— Не, Ваше светейшество — отвърна кардинал Лурдъсами. — От успеха на тази засада зависят главите на единайсет командири от мирския флот.

— Като оставяте една пета от нашия архангелски флот седмици наред в тази периферийна система, вие сериозно понижавате резултатността на нашия кръстоносен поход срещу прокудените, кардинал Лурдъсами.

— Да, Ваше светейшество. — Външният министър допря длани до робата си и с изненада установи, че са влажни. Знаеше, че освен главите на единайсетте командира, от успеха на тази мисия зависи и собственото му бъдеще.

— Усилията ще си струват, когато унищожим този бунтовник — промълви папата.

Лурдъсами си пое дъх.

— Предполагаме, че корабът и капитан де Соя наистина ще бъдат унищожени, а не взети в плен — каза Негово светейшество.

— Да, Свети отче. Заповедта е да превърнат кораба в атоми.

— Но няма да навредим на детето, нали?

— Не, Свети отче. Взети са всички предпазни мерки преносителят на заразата на име Енея да бъде заловен жив.

— Това е много важно, Саймън Аугустино — като че ли на себе си прошепна папата. Стотици пъти бяха обсъждали тези подробности. — Трябва да хванем момичето живо. Лоугите с нея… те могат да бъдат унищожени… но момичето трябва да бъде заловено. Разкажи ни пак процедурата.

Кардинал Лурдъсами затвори очи.

— Веднага щом „Рафаил“ бъде пресрещнат и унищожен, корабите на Техноцентъра ще влязат в орбита около Тян Шан и ще обезвредят населението на планетата.

— С лъчи на смъртта — въздъхна Негово светейшество.

— Не… технически — поправи го кардиналът. — Както знаете, Техноцентърът ни увери, че резултатите от тази техника са обратими. По-скоро напомнят на предизвикване на постоянна кома.

— Милионите тела ще бъдат ли транспортирани и този път, Саймън Аугустино?

— Не веднага, Ваше светейшество. Специалните ни екипи ще се спуснат на планетата, ще открият момичето и ще го отнесат на архангелски конвой, който ще го докара тук на Пацем, където ще бъде съживено, изолирано, разпитано и…

— Екзекутирано — въздъхна пак папата. — За да покажем на онези милиони бунтовници на шейсетте свята, че техният лъжемесия вече го няма.

— Да, Ваше светейшество.

— С нетърпение очакваме да разговаряме с тази личност, Саймън Аугустино. Била тя дете на дявола или не.

— Да, Ваше светейшество.

— И кога смятате, че капитан де Соя ще захапе примамката и ще се появи, за да бъде унищожен? Кардинал Лурдъсами погледна инфотерма си.

— След часове, Ваше светейшество. След часове. — Да се помолим за успешен завършек — прошепна папата. — Да се помолим за спасението на нашата Църква и нашата раса. Двамата мъже в Стаята на сълзите сведоха глави.

През дните, непосредствено следващи завръщането ни от двореца на Далай лама в Потала, долавям първите загатвания за истинския мащаб на плановете и способностите на Енея.

Удивен съм от приема след завръщането ни. Рахил и Тео плачат, когато прегръщат Енея. А. Бетик ме потупва по гърба със здравата си ръка и ме притиска в обятията си. Обикновено лаконичният Джигме Норбу прегръща първо Джордж Тсаронг, после минава по върволицата от поклонници и прегръща всички ни, докато по слабото му лице се стичат сълзи. Целият Храм е изпълнен с възклицания, пляскане с ръце и плач. Тогава разбирам, че мнозина не са ни очаквали — или поне Енея — да се върнем от приема с Мира. Тогава разбирам колко близо сме били до тази възможност.

Захващаме се на работа, за да довършим реконструкцията на Хсуан-кунг Ссу. Заедно с Ломо, А. Бетик и майсторите добавяме последните щрихи на най-високата галерия докато Енея, Рахил и Тео контролират цялото строителство.

Тази вечер единственото, за което съм в състояние да мисля, е да се приберем рано заедно с любимата ми и от припрените, но страстни целувки през първите ни минути насаме след общата вечеря, аз предполагам, че Енея споделя копнежа ми за незабавна интимност. Но това е вечерта, определена за една от „дискусионните й групи“ — последната, както се оказва — и след мръкване на платформата на главната гомпа се събират повече от сто души. За щастие след първия пристъп на сивия им дъжд мусоните са отстъпили и вечерта е прекрасна. Слънцето залязва на запад от хребета Кун Лун. По централната стълбищна ос пращят факли и плющят молитвени флагчета.

Удивен съм от присъствието на някои хора: Тромо Трочи от Дому се е върнал от Петала, въпреки че ни беше казал за необходимостта да замине на запад със стоките си. Тук е Дорье Фамо с деветте си любими духовнички. Тук са многобройни знатни гости от приема в двореца — предимно млади хора — и най-младият и знатен от тях, който се опитва да дойде инкогнито в обикновена червена роба и качулка, е самият Далай лама, без своя регент и велик шамбелан, придружен единствено от личния си телохранител и главен глашатай Карл Линга Уилям Ейхеджи.

Заставам в дъното на претъпканото помещение. В продължение на около час дискусионната група си е дискусионна група, понякога водена, но никога доминирана от Енея. Но постепенно въпросите й насочват разговора натам, накъдето иска тя. Разбирам, че е овладяла тантрическия и дзен будизъм от отговорите й на монаси, прекарали десетилетия в усъвършенстване на тези дисциплини в коани и дхарма. На един от тях, който пита защо да не приемат предложението на Мира за безсмъртие като форма на прераждане, тя цитира Буда, учещ, че никой човек не се преражда, че всички неща са обект на аника — законът на променливостта — и после потъва в доктрината за аната, в буквален превод „не-аз“, учението на Буда, че не съществува каквато и да е личностна същност, известна като „душа“.

В отговор на друг въпрос за смъртта, Енея цитира дзен коан:

— Един монах казал на Тозан: „Един монах умря, къде е отишъл?“ Тозан отговорил: „Новопоникнала трева след пожара“.

— Г. Енея — с изчервено лице пита Куку Се, — това му ли означава?

Енея ме е научила, че му е изящна дзен концепция, която може да се преведе като „Върни си въпроса назад“.

Приятелката ми се усмихва. Тя седи далеч от вратата, на открито пространство близо до отворената стена на стаята и ярките звезди над Свещената планина на Севера ясно се виждат. Оракул още не е изгрял.

— До известна степен да — тихо казва Енея. Стаята се е смълчала. — Освен това означава, че монахът е мъртъв като камък. Че не е отишъл където и да е — нещо повече, че е отишъл в нищото. Но животът също отива там. Той продължава в друга форма. Сърцата са натъжени от смъртта на монаха, но животът не е накърнен. Равновесието на живота във вселената не е загубило нищо. И все пак е умряла цялата вселена — както е била възпроизведена в ума и сърцето на монаха. Сепо веднъж казал на Генша: