Вместо да се върне в апостолическите си апартаменти папата отведе своя кардинал в малка стая до Сикстинската капела.

— Стаята на сълзите — каза кардинал Лурдъсами. — От години не съм идвал тук.

Помещението беше малко, постлано с почернели от старост кафяви плочки, с червени тапети, ниски сводести тавани, няколко златни стенни свещника, без прозорци, но с тежки и неуместни бели завеси на алената стена. Стаята бе оскъдно мебелирана — странна червена кушетка в единия ъгъл, малък черен подвижен олтар, покрит с бял лен, и закачалка по средата, на която висяха стари, пожълтели и малко обезпокояващи стихар и филон. До тях бяха оставени бели и абсурдно украсени обувки, чиито върхове бяха извити нагоре от старост.

— Одеждите на папа Пий XII — каза Негово светейшество. — След избирането му през 1939-а се е облякъл тук. Наредихме да ги вземат от Ватиканския музей и да ги поставят в тази стая. От време на време ги посещаваме.

— Папа Пий XII — замислено повтори кардинал Лурдъсами. Външният министър се опита да си спомни някакво събитие с особено значение в понтификата на този отдавна починал папа. Единственото, за което успя да се сети, беше смущаващата статуя на Пий XII, създадена почти две хилядолетия по-рано — през 1964-а — от Франческо Месина, сега скрита в подземен коридор под Ватикана. Скулптурата е изваяна с груби черти, кръглите очила на папата са пусти като очните орбити, вдълбани в черепа, дясната му ръка е вдигната отбранително — възлестите пръсти са разперени, — сякаш се опитва да отблъсне злото на времето си.

— Папа-воин? — предположи Лурдъсами. Папа Урбан XVI уморено поклати глава. На челото му имаше червена ивица, оставена от тежката тиара по време на продължителната церемония.

— Не ни интересува управлението му по време на световната война на Старата Земя — каза Светият отец, — а сложните сделки, които бил принуден да сключи със сърцето на мрака, за да съхрани Църквата и Ватикана.

Лурдъсами бавно кимна.

— С нацистите и фашистите — промълви той. — Разбира се — Сравнението с Техноцентъра бе подходящо.

Папските прислужници бяха оставили чай върху единствената маса и външният министър сега изигра ролята на личен камериер на Негово светейшество. Той напълни крехката порцеланова чаша и я отнесе на другия мъж. Папа Урбан XVI изтощено кимна в знак на благодарност и отпи от димящата течност. Лурдъсами се върна на мястото си по средата на стаята близо до древните одежди и критично погледна към своя понтифик. „Сърцето отново му създава проблеми. Пак ли ще трябва да преживяваме поредното възкресяване и изборния конклав?“

— Забелязахте ли кой беше избран да представлява рицарите? — вече с укрепнал глас попита папата. Той вдигна напрегнатите си, тъжни очи.

Хванат неподготвен, Лурдъсами трябваше да се замисли за миг.

— А, да… бившият шеф на Търговския мир Исозаки. Той ще е номиналният ръководител на кръстоносния поход до Касиопея 4614.

— Усъвършенства се — усмихна се Негово светейшество. Лурдъсами поглади брадичката си.

— Това може да се окаже по-сериозно изкупление, отколкото е предполагал г. Исозаки, Ваше светейшество. Папата вдигна поглед.

— Предвиждат ли се големи загуби?

— Около четирийсет процента смъртни случаи — изтътна Лурдъсами. — Половината от тях без възможност за възкресяване. Сраженията в този сектор бяха много, много тежки.

— А другаде? — попита Урбан XVI. Кардиналът въздъхна.

— Смутът обхвана около шейсет мирски свята, Ваше светейшество. Около три милиона души са станали жертви на Заразата и са отхвърлили кръстоида. Водят се битки, но мирските власти могат да овладеят положението. Най-зле е на Ренесанс Вектор… около седемстотин и петдесет хиляди заразени и Заразата много бързо продължава да се Разпространява.

Папата уморено кимна и отпи от чая си. — Кажете ми нещо радостно, Саймън Аугустино. — Роботът-куриер се прехвърли от системата на Тян Шан точно преди церемонията — отвърна кардиналът. — Незабавно дешифрирахме холосъобщението от кардинал Мустафа.

Папата държеше чашата и чинийката си и чакаше.

— Натъкнали са се на детето на дявола — продължи Лурдъсами. — Срещнали са момичето в двореца на Далай лама.

— И… — подтикна го Негово светейшество.

— Не са били предприети каквито и да е действия заради присъствието на демона Шрайк — отвърна Лурдъсами, като хвърли поглед към бележките на дисплея на инфотерма му. — Но идентифицирането е сигурно. Детето на име Енея… сега вече е на двайсет стандартни години, разбира се… нейният телохранител Рол Ендимион, когото бяхме заловили и изпуснахме на Mare Infinitum преди повече от девет години… и другите.

Папата докосна тънките си устни с тънките си пръсти.

— А Шрайка?

— Появил се едва, когато момичето било заплашено от знатната гвардия на Албедо — каза кардинал Лурдъсами. — И после изчезнал. Не се стигнало до сблъсък.

— Но кардинал Мустафа не е успял да използва момента, така ли? — попита папата. Лурдъсами кимна.

— И вие все още смятате, че Мустафа е подходящ за тази работа? — измърмори папа Урбан XVI.

— Да, Свети отче. Всичко върви според плана. Бяхме се надявали да установим контакт, преди самото залавяне.

— А „Рафаил“? — попита папата.

— От него все още няма следа — отвърна външният министър, — но Мустафа и адмирал Уу са сигурни, че де Соя ще се появи в системата Тян Шан, за да вземе момичето преди определеното време.

— Ще се молим за това — каза Негово светейшество. — Знаете ли, Саймън Аугустино, какви поражения нанесе на кръстоносния ни поход този бунтовен кораб?

Лурдъсами разбираше, че въпросът е риторичен. Двамата с Негово светейшество и адмиралите от мирския флот обмисляха бойните действия, доклади, изчисления на вероятните загуби на хора и кораби вече пет години. „Рафаил“ и предателят капитан де Соя едва не бяха залавяни или унищожавани десетки пъти, но винаги бяха успявали да избягат в космоса на прокудените, оставяйки зад себе си разпръснати конвои, премятащи се корпуси и разбити мирски бойни кораби. Неспособността на мирския флот да залови един-единствен бунтовен архангел се бе превърнала в позор и най-добре пазената тайна в Мира.

А сега всичко щеше да свърши.

— Елементите на Албедо дават деветдесет и четири процента вероятност, че де Соя ще захапе примамката ни — каза кардиналът.

— Колко време мина, откакто мирският флот и Светата служба разпространяват информацията? — попита папата, довърши чая си и внимателно остави чашата и чинийката в края на кушетката.

— Пет стандартни седмици — отвърна Лурдъсами. — Уу нареди да я шифроват в ИИ на борда на един от ескортните фотонни кораби, които „Рафаил“ нападна в края на системата Офиучи. Но кодът не беше чак толкова сложен, че усъвършенстваните от прокудените системи на борда на „Рафаил“ да не са в състояние да го дешифрират. — Де Соя и хората му няма ли да усетят капана? — замислено попита мъжът, който някога бе отец Ленар Хойт.

— Не е много вероятно, Ваше светейшество — отговори кардиналът. — Използвали сме този номер с кодирането и преди, за да подхвърляме сигурна информация на де Соя и…

Папата рязко вдигна глава.

— Кардинал Лурдъсами — остро го прекъсна той, — да не би да искате да ни кажете, че сте жертвали невинни мирски кораби и животи… и сте ги лишавали от възкресяване… само, за да сте сигурни, че отстъпниците ще приемат информацията за сигурна?

— Да, Свети отче — кимна външният министър. Папата въздъхна.

— Жалко, но разбираемо… като се има предвид какво е заложено.

— Освен това — продължи кардиналът, — някои офицери на борда на корабите, определени да бъдат заловени от „Рафаил“, бяха… хм… хипнотизирани… от Светата служба, за да разполагат със същата информация, когато решим да се отправим към момичето Енея и света Тян Шан.

— И всичко това е подготвяно месеци по-рано? — рече папата.

— Да, Ваше светейшество. Съветник Албедо и Техноцентърът ни осигуриха това преимущество, когато преди няколко месеца регистрираха активирането на тяншанския телепортатор.