— Аххх — възкликна момчето на златния трон. Лицето му просия, сякаш някой бе засегнал интересна за него тема. — Но не всички будисти вярват в превъплъщаването. Още преди мигрирането на Тян Шан и настъпилите тук огромни промени във философията, не всички будистки секти приемали концепцията за прераждането. Със сигурност знаем, че Буда е отказал да разговаря с учениците си дали съществува живот след смъртта. „Такива въпроси — казал той, — не са от значение за упражняването на Пътя и не могат да получат отговор, докато сме обвързани от ограниченията на човешкото съществувание.“ Разбирате ли, господа, по-голямата част от будизма може да се проучва, анализира и използва като средство за просветление, без да се занимаваме със свръхестественото.
Архиепископът изглеждаше слисан, но кардинал Мустафа бързо отвърна:
— И все пак вашият Буда не казва ли — и струва ми се, че едно от вашите писания му приписва тези думи, Ваше светейшество, но незабавно ме поправете, ако греша: — „Съществува неродено, непроизхождащо, несъздадено, несъставено — ако не съществуваше, нямаше да има път за бягство от света на раждането, произхождането, създаването и съставянето.“
Усмивката на момчето не трепна.
— Наистина го е казал, Ваше високопреосвещенство.
Много добре. Но в нашата физическа вселена не съществуват ли елементи — които все още не се разбират напълно, — обвързани от законите на нашата физическа вселена, които могат да се характеризират като неродени, непроизхождащи, несъздадени и несъставени?
— Поне на мен не са ми известни, Ваше светейшество — любезно отвърна кардинал Мустафа. — Но и аз не съм учен, а само беден духовник.
Въпреки тази дипломатическа тънкост, момчето на трона изглежда имаше намерение да довърши разговора докрай.
— Както споменах по-рано, кардинал Мустафа, нашата форма на будизъм се е развила след пристигането ни на този планински свят. Сега тя е изпълнена до голяма степен с духа на дзен. А един от великите дзен учители от Старата Земя, поетът Уилям Блейк16, е казал: „Вечността е влюбена в творенията на времето“.
Насилената усмивка на кардинал Мустафа ясно говореше за объркването му.
Далай лама вече не се усмихваше. Изражението на момчето беше любезно, но сериозно.
— Как смятате, дали г. Блейк не е искал да каже, че времето без край няма стойност, кардинал Мустафа? Че всяко същество, освободено от смъртността си — дори Бог, — може да завиди на децата на бавното време?
Кардиналът кимна, но не се съгласи.
— Ваше светейшество, не виждам как Господ може да завиди на бедното смъртно човечество. Бог със сигурност не е способен на завист.
Момчето едва доловимо вдигна вежди.
— И все пак нима вашият християнски Бог не е всесилен? Той със сигурност трябва да е способен на завист.
— О, парадокс, предназначен за деца, Ваше светейшество. Признавам, че не съм опитен нито в логическата апологетика, нито в метафизиката. Но като принц на Христовата Църква, зная от обучението си по катехизис и чувствам в душата си, че Господ не е способен на завист… особено към’ собствените му порочни творения.
— Порочни ли? — попита момчето. Кардинал Мустафа снизходително се усмихна и отвърна с глас на учен свещеник, който говори на дете:
— Човечеството е порочно заради склонността си към грях — меко каза той. — Нашият Господ не би могъл да завижда на тази склонност.
Далай лама бавно кимна.
— Един от нашите дзен учители, мъж на име Иккю, някога е написал стихотворение по този въпрос.
„Всички грехове, извършени в Трите свята, ще се изгубят и изчезнат заедно с мен.“
Кардинал Мустафа изчака за миг, но след като момчето очевидно нямаше намерение да продължи, попита:
— Какви три свята е имал предвид, Ваше светейшество?
— Това е било преди космическите полети — отвърна Да. лай лама и леко се завъртя на покрития си с възглавници трон. — Трите свята са миналото, настоящето и бъдещето.
— Чудесно — каза кардиналът от Светата служба. Застанал зад него, секретарят му отец Фарел гледаше към момчето с нещо като ледено презрение. — Но ние, християните, не вярваме, че грехът — както и последиците или отговорността за греха — завършват с края на човешкия живот, Ваше светейшество.
— Точно така — усмихна се Далай лама. — Тъкмо поради тази причина съм любопитен защо изкуствено продължавате живота чрез вашето кръстоидно създание. Ние вярваме, че смъртта разчиства всички сметки. Според вас тя носи съд. Защо отлагате този съд?
— Ние приемаме кръстоида за тайнство, дарено ни от нашия Господ Иисус Христос — меко отвърна кардинал Мустафа. — Този съд първо е бил отложен от саможертвата на нашия Спасител на кръста. По този начин Самият Бог е приел наказанието за нашите грехове и ни е дал възможност за вечен живот в рая, ако я приемем. Кръстоидът е още един дар от нашия Спасител, който навярно ни дава време да се приготвим, преди този окончателен съд.
— Ахх, да — въздъхна момчето. — Но може би Иккю е искал да каже, че грешници няма. Че не съществува грях. Че „нашият“ живот не принадлежи на нас…
— Точно така, Ваше светейшество — прекъсна го кардинал Мустафа, сякаш хвалеше изоставащ ученик. Видях, че регентът, великият шамбелан и другите около трона потръпват от това нарушение на протокола. — Нашият живот не принадлежи на нас, а на нашия Господ и Спасител… и на Светата майка Църквата.
— …не принадлежи на нас, а на вселената — продължи момчето. — И че нашите дела — добри и лоши — също принадлежат на нея.
Кардинал Мустафа се намръщи.
— Чудесни думи, Ваше светейшество, но навярно прекалено абстрактни. Без Господ вселената може да е само машина… която не мисли, не се интересува и не чувства.
— Защо? — попита Далай лама.
— Моля, Ваше светейшество?
— Защо вселената да не мисли, да не се интересува и да де чувства без вашето определение за Господ? — тихо поясни момчето и затвори очи.
„Утринната роса
избягва
и вече я няма.
Кой може да остане
в този наш свят?“
Кардинал Мустафа вдигна ръка и докосна устните си, сякаш за молитва или от леко раздразнение.
— Чудесно, Ваше светейшество. Пак ли е на Иккю?
Далай лама широко се усмихна.
— Не. Мое. Когато не мога да заспя, пописвам дзен поезия.
Свещениците се подсмихнаха. Създанието Немес гледаше към Енея.
Кардинал Мустафа се обърна към приятелката ми.
— Г. Ананда — каза той, — имате ли мнение по тези важни въпроси?
За миг не разбрах кого пита, но после си спомних, че Далай лама бе представил Енея като Ананда, първата ученичка на Буда.
— Зная друг кратък стих от Иккю, който изразява мнението ми — отвърна тя.
„По-крехко и илюзорно
от цифри, написани върху водна повърхност,
е нашето търсене от Буда
на блаженство в отвъдния свят.“
Архиепископ Брек прочисти гърлото си и се включи в Разговора.
— Това ми се струва съвсем ясно, млада госпожо. Вие не смятате, че Господ ще изпълни молитвите ни.
Енея поклати глава.
— Смятам, че Иккю е искал да каже две неща, Ваше високопреосвещенство. Първо, че Буда няма да ни помогне. Че това не е негова работа, така да се каже. Второ, че мислите за отвъдния свят са глупост, защото по природа ние сме безвременни, вечни, неродени, неумиращи и всесилни.
Лицето и шията над яката на архиепископа почервеняха.
— Тези прилагателни могат да се отнесат само за Господ, г. Ананда. — Той забеляза, че кардинал Мустафа яростно го поглежда и си спомни мястото си на дипломат. — Или поне така смятаме ние — неубедително прибави архиепископът.
— За толкова млада жена и при това архитектка, вие изглежда добре познавате вашата дзен поезия, г. Ананда — подсмихна се кардиналът, очевидно в опит да заглади нещата. — Иккю писал ли е още стихотворения, които според вас се отнасят до въпроса?