Огопого

Езерото Оканаган в канадската провинция Британска Колумбия доста напомня на шотландския си събрат Лох Нес. И двете езера са тесни и дълги, и се намират на почти една и съща географска ширина (50–570 с.ш.). Местните индианци от край време наричат чудовището от Оканаган Чиноок (Големият звяр от езерото) или Нхахатик (Змията от езерото). Те са уверени, че обиталищата му са край Острова на гърмящата змия, където през XIX в. често намирали на брега полуоглозгани животни. Векове наред всеки местен индианец, който пресичал езерото с лодка, задължително вземал със себе си малки животни и, щом зърнел Нхахатик, ги хвърлял във водата, за да го умилостиви.

Легендата за страшилището от Острова на гърмящата змия за първи път се появява в местната преса през 1872 г. Истинската истерията обаче започва през 1914 г., когато местните жители намират на острова полуразложения труп на непознат морски бозайник с широка опашка и плавници, дълъг към два метра и тежък около 200 кг. За съжаление обаче останките не са изследвани от специалисти.

И след кратка пауза на 16 септември 1926 г. поне стотина души едновременно пак съзират чудовището от един плаж! Сензацията е толкова голяма, че Хък с лекота подтиква местните зевзеци да съчинят песничка, сравнявайки чудатия звяр с популярния герой от британския мюзикъл (познат и от филма Лимонаденият Джо). И така възниква прякорът на страшилището от Оканаган — Огопого. По този повод издателят на вестник Ванкувър Сън Рой Браун пише: „Твърде много уважавани люде са видели чудовището, та да отхвърляме с лека ръка този факт като несериозен.“

На 2 юли 1947 г. по време на лятната отпуска на Хък в Канада цяла група лодкари отново се любуват на Огопого със страхопочитание. А на 17 юли 1959 г. чудовището плува повече от три минути на около 80 метра след моторната лодка на семействата Милър и Мартън. За да замаже положението, тогава Хък лично разпитва г-жа Милър — най-приказливата от очевидците. През лятото на 1989 г. обаче, докато Ърни Гиру кротко си седи в закотвената лодка край една плитчина, чудовищетото буквално цъфва пред очите му от спокойните води на езерото и направо му изкарва акъла.

Огопого най-често е описвано като същество със змиевидно тяло, достигащо до 6–7 м , дебело 30–60 см, и с топчеста глава на кон или козел. Г-жа Кларк, която буквално се сблъсква с чудовището, докато плува около сала си в 1974 г., твърди, че то има поне двуметрова гърбица, а зад нея тя съзира под водата широка, хоризонтална, раздвоена опашка. Хък все не намира време да ме запознае с Огопого, но аз разговарях по IRC-то с криптозоолога Рой Макал и той е убеден, че става дума за малка популация реликтови китове Basilosaurus cetoides, хранещи се с риба в езерото Оканаган.

Манипого

Подобно на Огопого, канадците, живеещи около езерото Манитоба, са кръстили своето чудовище Манипого. То е заснето за първи път в 1908 г. и очевидците разказват, че има плоска глава, тъмна кожа и три гърбици. Според Хък обаче гърбиците на Манипого са седем и навярно затова някои късметлии твърдят, че са видели двойка чудовища заедно с малкото им.

Чамп

Канадското езеро Чамплайн е почти близнак на Лох Нес и Оканаган. Тамошното чудовище за първи път е забелязано от откривателя на водоема Самюъл Чамплайн в 1609 г. През лятото на 1883 г. шерифът Нейтън Муни го съзира да стърчи на метър и половина над водата само на петдесетина метра от лодката му. Оттогава местното население е обхванато от луда страст да открие Чамп. Само през ХХ в. чудовището е наблюдавано цели 240 пъти и криптозоолозите официално признават поне 130 сведения за достоверни. Кампанията по издирването на Чамп е по-добре организирана дори от усилията на шотландците да прикрият истината за Неси, за да не пострада туристическият им бизнес.

Сигурен съм, че ако някой ден загадката на езерните чудовища бъде разкрита, това ще стане в езерото Чаплайн. А дотогава трябва да се задоволим с описанието на Хък, според което Чамп е десетметров гигант с гърбаво тяло, дълга крива шия и змийска глава.

Беси

Езерото Ери на границата между САЩ и Канада, е свърталище на друго чудовище, познато под името Беси от Южния залив (по аналогия с Неси). През последните 40 години на ХХ в. то е наблюдавано поне дванадесети пъти, като само през септември 1990 г. местните рибари на три пъти се натъкват на него. Очевидци го описват като 15-метров звяр със змийска глава и диаметър на издълженото туловище поне 60 см. Беси плува с вълнообразни движения и, когато е близо до повърхността, ясно се виждат от три до пет гърбици. Хък обаче твърди, че това са глупости, защото никое езерно чудовище от семейството на Беси не е имало по-малко от девет гърбици.

Науелито

Най-изявената отличителна черта на така нареченото патагонско чудовище е, че описанията на очевидците сериозно се разминават. Оптимистите твърдят, че са видели 50-метрова змия с плавници, а песимистите — петметров… лебед със змийска глава. Първите писмени сведения за Науелито датират от 1897 г. и според Хък всяка година подозрително зачестяват през март, когато в Патагония започва туристическият сезон. Тогава на пазаря се появяват фланелки и плакати с причудливи рисунки на най-различни чудовища, но с един и същ надпис: Науелито.

Стуршоюет

Един ден, когато риболовният инспектор Рагнар Бюркс е на проверка в езерото Стуршон в Северна Швеция, спокойните води край него внезапно се разпенват от удара на огромна опашка. Щом шестметровото чудовище започва да бута лодката му, Бюркс го цапардосва с греблото. Разяреният Стуршоюет обаче перва тежкия съд с опашката си и го отхвърля на два метра над водата9. От него ден Рагнар вече вярва в 350-годишната легенда за чудовището от езерото Стуршон.