След три дни, когато Колин се прибрал в Лондон, по някое време телефонът му звъннал, той вдигнал слушалката и чул: „Добър ден. Аз съм Дон от магазина за мебели. С какво мога да ви услужа?“ Станало ясно, че телефоните на двамата звъннали едновременно, без никой от тях да има желание да говори с другия. Тогава Дон помолил Колин повече да не се занимава със случая, защото от три дни дъждът от монети и кламери в магазина секнал. Наистина в тоалетната на магазина взели да се появяват странни надписи, но това вече не пречело на бизнеса, пък и последният гласял: „Тръгвам си“.
Шумните призраци
Разбира се, историята с Йоркширския немирник не е уникална. Най-обемистата книга за полтъргайстите, на която съм попадал, е едноименният фундаментален труд на англичанина (!) Майкъл Гос. На цели 352 страници той описва над хиляда случая от всички краища на света. Балканският полуостров обаче, където е родината на Хък, е сравнително слабо представен. Все пак Югославия измива очите на хората от този размирен регион с факта, че сръбската преса съобщава за полтъргайст още в 1885 г. Румънката Елеонора Цугун пък се гордее с драскотините и следите от ухапвания, които постоянно се появяват по тялото й, дори когато е под най-строго наблюдение. Българският полтъргайст Кики, който се прочу през 90-те години на ХХ в., обаче не е удостоен с честта да бъде включен в нея. Ала и без него в книгата има достатъчно любопитни случаи.
Най-много място е отредено на полтъргайста от Розенхайм, който преди време направо побърка служителите в една адвокатска кантора в Германия. Неговите хобита бяха няколко: да блокира телефонната централа и компютърната мрежа, да клати полилеите и да кара електрическите крушки да избухват, да вади чекмеджетата от бюрата и да преобръща луминесцентните тръби в гнездата им. Върхът на нахалството му бе, когато за 15 минути 46 пъти набра телефонния номер на службата за точно време, макар в офиса да имаше два часовника.
В Бирмингам пък няколко месеца по улица Торнтън Роуд летяха камъни, които чупеха прозорците и полицията изразходва над 3000 човекочаса в безплодно разследване. А в един девически пансион в Йоркшир полтъргайст гасеше лампите, чупеше чаши, мърдаше учебниците, дърпаше завивките на ученичките и ги гонеше по стълбите. От него успяха да се отърват едва когато специално поканеният пастор изпълни една от най-тържествените церемонии на Англиканската църква — екзорсизъм, т.е. прогонване на злите духове.
Между другото тези пакостници не прощават и на служителите на светата църква. Един епископ в Занзибар съобщи за полтъргайст, който пред очите му ронел парчета глина от стената на колибата на негов мирянин и я разхвърлял по пода.
Макар йоркширските полтъргайсти да са известни като най-големите пакостници, семейство Нюманс от Шефилд е готово да целува и краката на своя немирник, който няколко месеца преди това им вгорчаваше живота. При една от лудориите си той събуди всички точно когато къщата им гореше и цялото семейство успя да се спаси.
За разлика от английското великодушие към полтъргайстите в САЩ тях ги преследват като избягали роби. Да си ревностен професионален ловец на духове, въоръжен с най-модерна снимачна техника, е американски национален спорт, на който може да съперничи само търчането по дирите на бигфут. Именно в САЩ обаче се роди и най-любопитната теория за естеството на това явление.
Да промениш света със силата на мисълта
Случвало ли ви се е някой ден да се чувствате щастлив и с каквото и да се захванете да се получава както трябва? По-често обаче ви наляга мрачно настроение и тогава нищо не върви, нали? Професорът от Принстънският университет Робърт Джан и психолога Бренда Дън смятат, че хората могат да влияят с мислите и чувствата си на заобикалящия ги материален свят. Тяхната теория най-неочаквано бе подкрепена от група изследователи от Торонто. Те решили да си измислят полтъргайст и после със силата на мисълта си да го накарат да се появи. Нарекли го Филип и в продължение на две седмици се мъчили да го „родят“ с какви ли не психотехники, но нищо не се случило. Накрая се отказали, махнали с ръка, отърсили се от напрежението и запели песни. И тогава чудото се случило! Филип се появил и разказал легендата, която му измислили. Ха сега де!
11. Срещи с отвъдното
След като загубиха битката с американците по всички фронтове и най-вече за полтъргайстите, англичаните се съсредоточиха върху своите привидения. Работата е там, че в края на ХХ век Великобритания постепенно пропиля водещата си роля в света. Към средата на века дори имаше опасност островът да се превърне в най-затънтения край на Европа. Все пак три неща криво-ляво успяха да запазят прословутата английска репутация: Бийтълс, интимният живот на кралското семейство и добрите стари призраци.
Още от ранното средновековие Англия се гордее, че държи първото място в света по брой на привиденията на глава от населението. И наистина само в това отношение до ден днешен тя няма достоен съперник. Привиденията играят в миманса на почти всички пиеси на Шекспир, а в „Хамлет“ най-великият драматург на всички времена е отредил водещата поддържаща роля на призрака на стария крал. При това положение никак не е чудно, че много сериозни учени в Англия — философи, физици, декани в Кембридж и Оксфорд и дори министър-председатели — от край време отделят много време да изучават този феномен: английските привидения.
Несъмнено водещата личност сред тях е Хенри Сиджуик. Всъщност според специалистите от
Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на най-видните английски мъже (сред тях за цвят има един американец — № 4 и един французин — № 2), създали в 1882 г. знаменитото
Дружество за изследване на човешката психика с най-голям принос в разгадаването на естеството на английските призраци:
| 1. | Хенри Сиджуик | 1838–1900 | философ |
| 2. | Анри Бергсон | 1859–1900 | философ |
| 3. | лорд Артър Джеймс Балфур | 1848–1930 | министър-председател |
| 4. | Уилям Джеймс | 1842–1910 | психолог |
| 5. | Фредерик Майърс | 1843–1901 | поет и психолог |
| 6. | Чарлс Ричет | 1850–1935 | психолог, носител на Нобелова награда |
| 7. | сър Уилям Крукс | 1832–1919 | физик |
| 8. | сър Оливър Лодж | 1851–1940 | физик |
| 9. | лорд Рейли | 1842–1919 | физик |
| 10. | Гилбърт Мъри | 1866–1957 | специалист по класически езици и преводач |
В интерес на истината незаслужено извън тази класация са останали философът Хенри Прайс, зоологът сър Алистър Харди, специалистът по класически езици от Кембридж Едмънд Гърни и парапсихологът Дж. Б. Райн, но какво да се прави…
Жената в черно
На ъгъла между Питвил Съркъс Роуд и Ол Сейнтс Роуд в английското курортно градче Челтнам се намира една от най-загадъчните сгради в Англия, известна като „Къщата на Света Ана“. Първи официално съобщава за нея в 1892 г. един от основателите на Дружеството за изследване на човешката психика Фредерик Майърс. Докладът му се гради на писмените свидетелства на Розина — най-голямата дъщеря на обитателя на къщата капитан Ф.У.Деспард. Девойката за първи път съзира жената в черно през юни 1882 г.
