Едно е сигурно. Добре, че Хък е пропуснал да развенчае мистерията със съня на Колъридж още в 1836 г., защото Борхес никога нямаше да предприеме своите Нови разследвания.
3. Съкровището от Оук Айланд
Из дневника на Хък Хогбен:
23 май 1701 г. Уилям Кид е най-злощастният пират на този свят! Днес го обесиха мърцина, защото той всъщност не е никакъв пират, а най-обикновен капер. Спомням си, че се бе заселил в Ню Йорк, когато английската короната го нае в 1696 г. да се справи с истинския пират Джон Ейвъри. Същият онзи нагъл нехранимайко, дето по онова време плячкосваше всичко, що плава в Индийския океан, и веднъж дори се опита и мен да обере. Каперската грамота даде на Кид право да пленява кораби и имущество, принадлежащи на френския крал и неговите поданици. И той се справи отлично със задачата до деня, в който част от екипажа му се разбунтува и се присъедини към пирата Халифорд. Кид ми разказа как на път за дома узнал на един от Карибските острови, че е обявен за пират. След като закопал за всеки случай на остров Гардинър значителна част от завоюваното в честните морски битки с французите, уверен в невинността си, той пристигна в Ню Йорк, нае ме за адвокат и се яви пред английския губернатор, но се оказа, че всички документи за законната му дейност мистериозно са изчезнали. Зложелателите му тутакси дадоха под клетва лъжливи показания в съда и така се роди легендата за кръвожадния пират Кид и неговите несметни богатства. Кид бе натирен от колониалните власти в Лондон, където бе осъден по бързата процедура и днес го обесиха. Бог да го прости!
Отдавна мечтаех да се докопам до дневника на Хък Хогбен, за да открия истината за моето раждане. И един хубав, слънчев ден, когато Хък замина за Речния свят да навести покойните си приятели, най-сетне щастието ми се усмихна. Грабнах първата попаднала ми тетрадка и, щом прочетох този откъс, ми стана толкова мъчно за пирата Кид, че мигом се захванах да търся съкровището. Ама историята се оказа бая заплетена. Естествено, остров Гардинър отдавна беше ошушкан, но затова пък частното ми разследване из миналото на Нова Скотия ми предложи много пикантна храна за ума.
Откритието
През 1795 г. любознателният хлапак Даниъл Макгинис безгрижно се разхождал по Оук Айланд (Острова на дъба), едно от 350-те островчета в залива Махоун, на четири мили срещу родния му град Честър в канадската провинция Нова Скотия и само на някакви си 630 мили североизточно от Ню Йорк — градът, където според Хък англичаните изяли главата на капитан Кид. Денят бил прекрасен, очите на хлапето щъкали и късметът го споходил. То се натъкнало на любопитна вдлъбнатина в земята. Над нея се издигал червен дъб с подкастрен клон, на който висял стар корабен скрипец, сякаш някой спуснал нещо ценно в кладенец и сетне затрупал шахтата. И тъй като в Нова Скотия отдавна се ширели слухове, че несметните богатства на злощастния капитан Кид са пренесени от остров Гардинър и са заровени на някой от хилядите необитаеми острови около Халифакс, той решил да се върне на Оук Айланд с приятелите си, за да изследват по-обстойно ямата с парите.
В продължение на няколко дни Даниъл Макгинис, Джон Смит и Антъни Вон разкопавали странната шахта с диаметър четири метра, която вече наричали помежду си Златния кладенец и очите им все повече заприличвали на палачинки. Само на метър под повърхността те попаднали на каменен похлупак! На третия метър пък се натъкнали на платформа от дъбови греди, здраво вкопана в стените на шахтата. Силите им се изчерпали, когато до деветия метър се сблъскали с още две дъбови платформи. За тази работа била нужна специална подготовка! И кой знае колко време щяло да мине, докато я придобият, ако внезапно не се сдобили с нов приятел.
Из дневника на Хък Хогбен:
2 април 1804 г. С Даниъл, Джон и Антъни учредихме първата концесия за търсене на съкровища на Оук Айланд Онзлоу Къмпани. Бързо достигнахме старата кота от девет метра и продължихме надолу. До 26-ия метър монотонното редуване на отколешните им познайници, дъбовите платформи, се разнообразяваше единствено от дебели до педя пластове дървени въглища, хоросан и кокосови влакна. На 27-ия метър обаче съдбата ни се усмихва. Попаднахме на плосък камък с издълбана криптограма!
Ама изобщо не си губихме времето да разчитаме тая абракадабра, защото вече сме сигурни, че съкровището е наблизо.
5 април 1804 г. Следващата платформа е от смърчови колове — новост, която съвсем ни замайва главите! Но тъй като се бе стъмнило, успяхме само да опипаме дъното с коловете и стана ясно, че сме стигнали до нова преграда!
Капнали сме от умора и заспиваме с мисълта какво ли има под нея?…
6 април 1804 г. През нощта в шахтата започнала да се просмуква вода и на сутринта с ужас открихме, че кладенецът е наводнен до 10-ия метър!
9 април 1804 г. Тутакси наехме единствената водна помпа в околностите на залива Махоун, но тя не само че не ни свърши никаква работа, но отгоре на всичко се счупи… Жалко, че трябва да тръгвам. Налага се да прелетя над половината Тихи океан, за да се върна на кораба „Надежда“, защото на 7 май с Иван Фьодорович Крузенщерн пак ще откриваме Нуку Хива и не искам да пропусна това знаменателно събитие…
2 май 1805 г. Докато Иван Фьодорович плава към Сахалин, прескочих до Оак Айланд. С Даниъл решихме да сменим тактиката и прокопахме нова шахта, паралелна на първата. Задачата е по силите ни, защото макар ямата да е дълбока едва ли не колкото Кьолнската катедрала, дълбаем варовик, гипс и пясъчник.
13 май 1805 г. Щом стигнахме до 33-я метър, побързахме да издълбаем хоризонтален тунел към Златния кладенец и мигом попаднахме в капана — водата нахлу с такава сила в новата шахта, че едва се спасихме. Връщам се на кораба, защото утре Иван Фьодорович пристига на Сахалин и сигурно ще ме потърси.
Капанът
Божичко, какви глупаци! А Хък постоянно ми натяква, че аз съм вършел глупости. Та на тия идиоти изобщо не им направило впечатление, че нивото на водата в Златния кладенец подозрително точно съвпада с морското равнище. (Вж. схемата на Златния кладенец, която съм направил по: http://www.activemind.com/Mysterious/Oak/story.htm, но май на този адрес вече няма никой?!) Като отпушили „ямата с парите“, капанът щракнал и специалният защитен тунел, прокаран от мистериозните строители до Залива на Смит, наводнил една след друга и двете шахти. А морето било само на 150 метра от Златния кладенец! И този капан бил само малка част от заплетения план на стария Хогбен да попречи на непосветените да се доберат до тайната на Оук Айланд.
Ала Хък го разбрал много късно. Изобщо разкъсван между околосветското плаване с Крузенщерн и проучването на Златния кладенец по него време Хък извършил толкова много глупости, че спокойно можем да обявим това негово начинание за най-неуспешното в живота му3. Изглежда господ предварително го наказал, загдето на следващата година ме създал и тутакси ме изоставил4.
Труро Къмпани
Новата компания, призвана да открие съкровището, носи името на съседния град в Нова Скотия, откъдето са поредните иманяри. От някогашната Онзлоу Къмпани в нея се включва само Антъни Вон — вече на почтена възраст (64-годишен!).
След доста дълга подготовка втората вълна от търсачи на силни усещания се изсипва на острова в 1849 г., за да установи, че стените на Златния кладенец отдавна са се срутили. Само за две седмици екипът от наемни миньори отново достига на дълбочина 26 метра и… кладенецът пак започва да се пълни с вода. Тутакси започват яростно да я изпомпват, но естествено не смогват да се справят с целия Атлантически океан. Тогава новите съдружници изваждат от ръкава последния коз: монтират над шахтата сонда. Дълго рових в архивите на Хък и накрая открих писмения отчет на Дж. Макколи, един от собствениците на Труро Къмпани, за последвалите събития:
