Сред тях преди всичко изпъкват знаменитият Гигант с разперените ръце и не по-малко известният Планински лъв от Блайт, който лично на мен, честно казано, повече ми прилича на газела. Ако това е лъв, майка му и баща му сигурно са живели в околностите на Хирошима през 1945 г. и са поели твърде голяма доза радиация, но в изкуството е така…
На геоглифите от Блайт изобщо не отстъпва по представителност и величествената фигура на жена канибал (наричана от местните хора Хаак-Ваак), с която бабите от района на Сейкътън, Аризона, плашат непослушните си внуци. В Райската долина, в югозападната част на Монтана, пък се намира внушителен геоглиф, който може наистина да съперничи на събратята си от Наска или Атакама. Предполагаемата богиня, почитана от индианците навахо, е дълга цели 380 метра, но за съжаление никак не е фотогенична и затова не мога да ви покажа нейна снимка.
Американците обаче най-вече се гордеят със своите могили, които според тях нямат аналогии по света. При тези по-сложните релефни изображения цели земни маси са оформени изкусно като различни животни. По-известните от тях са Могилата на скалния орел в Джорджия, Хълмът на мечето в Айова и най-величествената от всички — Могилата на голямата змия в окръг Адамс, Охайо. Мнозина археолози през миналия век, когато индианците трябваше да бъдат напъхани в резервати, не искаха да повярват, че тези истински произведения на изкуството са тяхно дело, и някои псевдоспециалисти развиха хипотезата за трансконтинентална инвазия. Те сериозно се опитаха да докажат абсурдното твърдение, че номади от Индия са пресекли Беринговия проток специално за да построят могилите и после са се върнали обратно.
Днес повечето американски археолози приемат, че могилите са дело на индианското племе адена, чиято цивилизация е процъфтявала преди около 3000 години. Предназначението на могилите обаче си остава неизвестно и, както става обикновено в такива случаи, могилите са натоварени с „ритуални функции“.
При разкопките край форт Ейшънт в окръг Уорън, Охайо, обаче бяха открити два образа на змии — единият дълъг 30 метра, а другият — 46 метра. Първият е точно по линията на лятното слънцестоене, а вторият, който отстои на около 150 метра, лежи на пътя на първите лъчи при зимното слънцестоене. Тази находка принуди и най-отявлените привърженици на уестърните тутакси да изхвърлят от главата си традиционните внушения на Джон Уейн и сериозно да преосмислят представите си за астрономическите познания на американските индианци.
Проектите на Кристо
Не помня дали съм споменал, но Хък Хогбен се смята за българин. Дълго не вярвах на тази легенда, докато един ден не се запознах в Интернет с друг българин, обхванат от манията да превърне цялата Земя в платно за рисуване или по-скоро в постамент за скулптурите си.
Надникнете на адрес http://www.beakman.com/christo/ и ще се уверите, че приятелят на Хък Христо Явашев (Кристо) е достоен продължител на древната традиция висшите бозайници да избиват комплексите си като изографисват гигантски рисунки и скулптури, подходящи по мащаб само за драконите и някои по-едри динозаври.
Подозирам, че два от проектите на Кристо са му внушени от Хък, който пък избива специфичните български комплекси от чадъри и разни държавни и партийни домове. Не напразно не разрешиха на Кристо да забива своите чадъри в Англия, където комунистическите тайни служби убиха Георги Марков. А пък германските парламентаристи дълго не му даваха да опакова Райхстага от страх да не го запали17.
7. Вампирите
Българите са особен народ. Три неща се набиха в очите ми, когато Хък Хогбен (принуден от обстоятелствата!) най-после се сети за изоставената си рожба и за първи път посетих родината му. Българите изповядват православието, пишат на някаква странна азбука, наречена кирилица (charset=windows-1251), и мразят да поддържат чистотата извън дома си. Хък твърди, че тези черти са традиционни за почти всички източноевропейци, но аз не му вярвам. Когато се запознах с нравите, обичаите и преданията на този народ, с ужас открих, че българите са кръвожадни и в буквалния, и в преносния смисъл.
Вглъбени в себе си и в злощастната си съдба през комунистическата и посткомунистическата епоха, източноевропейците май изобщо не си дават сметка, че има една на пръв поглед несъществена причина Западът все още да гледа на тях с едно на ум. Шенгенската преграда в края на ХХ век официално бе издигната заради нелегалната емиграция. Ала специалистите по народопсихология са убедени, че дълбоко в някои мрачен ъгъл на модерните западняшки души се таи вледеняващата мисъл, че всички люде, населяващи обширната област от Трансилвания до Гърция и Урал, след смъртта си по стара славянска традиция излизат от гроба и стават вампири.
Справедливи ли са тези опасения? Ето как изглежда според Дж. Гордън Мелтън част от официална хронология на вампирите в европейската история.
1047: Думата вампир (упыр) за първи път се среща в официален документ, отнасящ се до руския принц Упир Лихий от Велики Новгород
1190: В De Nagis Curialium от Уолтър Мап методично са изброени всички вампири в Англия
1196: В Хрониките на Уилям от Нюбъро отново се появява списък на английските вампири
1477: Владетелят на Трансилвания Влад II Тепеш излиза от гроба и става вампир
1560–1614: Унгарската графиня Елизабет (Ержейбет) Батори приживе вампирясва
1672: В Истрия (Хърватско и Словения) пламва вампирска истерия
1710: Истеричната вълна се прехвърля в Източна Прусия
1750: Втора вълна от ужас залива Източна Прусия
1810: Английски вампири масово режат вените на овцете и изпиват кръвта им
1874: Вампири смучат кръвта на ирландски овце
Сигурно веднага ви направи впечатление наглата западняшка пристрастност. Само вампирите от Източна Европа са назовани по име, а западните им колеги тънат в неизвестност зад безличните вълни от масова истерия! Ако желаете да поспорите на тази тема с автора на цитираната хронология, можете да му пишете на адрес: [email protected]. Аз вече му досадих, но Дж. Гордън Мелтън високомерно ми отговори, че моята извадка от писанието му била още по-пристрастна от неговата хронология.
Както и да е! Пряко волята на г-н Мелтън проучванията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч все пак успяха да извадят на светло имената на 10-те най-известни западноевропейски вампири (също в хронологичен ред):
| 1. | Жил дьо Ре | (1404–1440) |
| 2. | Жил Гарние | (кр. на XVI в.) |
| 3. | Клара Гайслерин | (кр. на XVI в.) |
| 4. | Антоан Лежер | (?–1824) |
| 5. | Виктор Бертран — вампирът от Монпарнас | (XIX в.) |
| 6. | Винченцо Верзини | (кр. на XIX в.) |
| 7. | Виктор Ардисон — вампирът от Мюй | (нач. на XX в.) |
| 8. | Фриц Хаарман — вампирът от Хановер | (1879–1925) |
| 9. | Петер Куртен — вампирът от Дюселдорф | (1883–1931) |
| 10. | Джон Джордж Хейг — вампирът от Лондон | (?–1949) |
Макар ясно да се вижда, че вампирясването има отколешни традиции в Англия, Франция и Германия, всички изследователи кой знае защо се надпреварват да изтъкват славянската вампирска традиция от XV-XVI в. При това на източноевропейските вампири се приписва някаква патологична сексуалност и маниакална страст към откритите вратове на привлекателните девойки. Главният виновник за тези изкривени представи несъмнено е Брам Стокър — приятелят на Хък Хогбен, който майсторски увековечи като в криво огледало влашкия войвода Влад III Тепеш в своята книга Дракула, и в днешно време писанията му с лека ръка се приемат на сериозно.
