| 1. | Пръстенът на цар Соломон |
| 2. | Демоните-слуги на цар Соломон |
| 3. | Плаването до Офир на соломоновите корабници |
| 4. | Рудниците на цар Соломон |
| 5. | Даровете за Савската царица „вън от онова, което цар Соломон и подари с ръцете си“ |
| 6. | Първият Храм Господен |
| 7. | Домът на сина Давидов |
| 8. | Конюшните на цар Соломон |
| 9. | 700-те жени и 300-та наложници на Соломон |
| 10. | Мъдростта на цар Соломон |
Пръстенът на цар Соломон
Случило се така, че докато майсторите на цар Соломон градели Храма Господен, демонът Орниас всеки ден по залез слънце слизал при тях от небето, отмъквал половината от заплатата на сина на главния майстор и смучел кръвта на бедното момче през палеца на дясната му ръка. Един ден Соломон съзрял изнемощялото хлапе и се поинтересувал да не е болно. Когато узнал причината за слабостта му, царят се разгневил и отправил молитва към Господаря на Множеството небесни светила да му доведе демона.
Архангел Михаил се отзовал на молбата му и донесъл на цар Соломон един пръстен, на който било гравирано Неизказано Великото име във вид на пет преплетени една в друга букви А, сиреч пентаграма. Хлапето било инструктирано и нататък работата тръгнала по мед и масло.
Когато при залез слънце Орниас се появил, момчето хвърлило пръстена в гърдите на демона и му заповядало в името на Господ Бог да се яви пред царя. Орниас твърде добре познавал силата на пръстена и смирено изпълнил повелята. Щом се появил пред Соломон, царят тутакси го изпратил да дяла камъните за строежа на Храма Господен, докарани от Арабия по море. Ето как се обяснява загадъчният текст в
Трета книга Царства (6:7):
„Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.“Демонът Орниас бил нужен на цар Соломон и по друга причина. Тъй като при градежа на Храма не бивало да се използва желязо Соломон се изхитрил вместо метални сечива да използва загадъчното насекомо Шамир. Направляването на Шамир обаче било сложна задача и след Мойсей само демоните можели да се справят с нея.
С помощта на пръстена цар Соломон впрегнал много демони на работа, включително и техния пряк шеф Ашмедай (Асмодеус). Един ден обаче пръстенът му изиграл лоша шега. Тогава двамата с Ашмедей останали насаме и цар Соломон рекъл:
— Виждаш, че демоните не са много по-висши от човека и нямат власт над него, защото аз те победих и те направих мой пленик.
— Ако махнеш тази верига, на която е гравирано Неизказано Великото име — отвърнал му главният демон — и ми дадеш за малко твоя пръстен, аз ще ти покажа моето превъзходство.
Този път любопитството надделяло над мъдростта и Соломон сглупил, като решил да изпита Ашмедей, за което после дълго съжалявал. Щом сграбчил пръстена, демонът погълнал царя, после разперил крилете си, така че едното докоснало Небесата, а другото — Земята, и изплюл царя на Израел в една далечна земя на 700 километра от двореца му. Сетне Ашмедей се обявил за цар Соломон, а истинският цар години наред бил принуден за се изхранва с просия в чуждата земя.
Когато Соломон най-после си върнал властта, повече никога не се разделял с пръстена си и по изричната му воля бил погребан с него. Така гласи легендата. Аз обаче залагам и последния милиграм от холографната си драконова чест, че тук става дума за най-обикновена хипербола, а историческата истина е съвсем друга. Като погледне делата на цар Соломон всяко разумно същество тутакси ще стигне до извода, че те са сторени от двама, доста различни човека. Ето едно примерно деление:
| Атрибути, достойни да задоволят мегаломанията на стария Хогбен | Деяния, достойни само за уважаемия г-н Пакеекее |
|---|
| Пръстенът на цар Соломон | Плаването до Офир |
| Демоните-слуги на цар Соломон | Рудниците на цар Соломон |
| Домът на сина Давидов | Даровете за Савската царица |
| Конюшните на цар Соломон | Първият Храм Господен |
| 700-те жени и 300-та наложници на Соломон | Мъдростта на цар Соломон |
Който познава стария Хогбен и неговия брат, полинезийския духовен водач таоа Пакеекее, няма нужда от никакви съмнителни доказателства от дневника на Хък Хогбен и тутакси възприема горните таблици като аксиома. Явно с помощта на пръстена с пентаграмата двамата братя са се изреждали на престола на цар Соломон и всеки според нрава и способностите си е допринесъл за неговата слава.41
А въпросният пръстен очевидно е бил голяма работа, защото вече три хилядолетия желаещите да станат повелители не само на целия свят, но и на милиардите безплътни сили, населяващи Вселената, безуспешно издирват гробницата на цар Соломон. Загубилите всякаква надежда пък се опитват да открият рецептата за изготвяне на подобен пръстен. Ето един неин вариант според гръцкия философ Порфирий (234–305 г.), родом от Сирия.
Набавете си малко козина от главата на хиена. Изплетете от нея върви, а от вървите си направете пръстен по мярка за средния пръст. После го окадете с благовония, добити при благоприятното влияние на планетата Меркурий. (В някои по-древни рецепти се изисква по време на каденето Меркурий да е в благоприятно съединение с Луната, Юпитер, Венера и Слънцето.) Накрая поставете пръстена в гнездото на папуняк да полежи девет дни.
Ако не можете да се снабдите с козина от хиена, опитайте да си направите пръстен от чист и фиксиран живак. Проблемът тук е, че малцина по света знаят как се фиксира живак. При това, ако навън не вали дъжд, огрян от мартенско слънце, ще се наложи да изчакате малко, защото можете да наченете направата на такъв пръстен само през пролетта, и то в третата сряда — деня, посветен на Меркурий. Ако се справите с тези проблеми, ви остава най-лесното. Да направите в пръстена от фиксиран живак гнездо и да поставите в него един особен камък, който се намира само в гнездото на папуняк.
Дар за Савската царица
Нека сега да се спрем на едно деяние, което изобщо не е по силите на стария Хогбен, но затова пък е достойно за нрава и морала на моя голям приятел таоа Пакеекее от Нуку Хива. Апропо, за ония които не са чели „Речник на Нищото“ ще обясня, че таоа е нещо повече от благородническа титла. Тя означава едновременно лечител, съдия, магьосник, учител, изповедник и наставник, т.е. духовен и политически водач в Полинезия. Но да се върнем в ония древни времена.
„Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки.
Тя дойде в Иерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що й беше на сърце.“ (Трета книга Царства, 10:1;2)
Името на кралицата на Шеба, позната в православния свят като Савската царица, така и не се споменава в Библията. Тя си остава в сянката на цар Соломон. Кой знае защо Старият завет отделя на тази знатна особа само една дузина стихове в Трета книга Царства (10), повторени във Втора книга Паралипоменон (9). Оскъдните данни предизвикват много спорове.
Според някои изследователи царството й е било в Арабия, според други — в Африка, а има версии, които го препращат в Индия и дори в Китай, но за това ще стане дума по-нататък. Така или иначе царицата тръгва на дълъг път, за да види с очите си несметните богатства на Соломон и лично да се убеди в легендарната му мъдрост.
