Поройният дъжд се изсипвал четирийсет дни и четирийсет нощи, водната стихия покрила и най-високите планини, а Ноевият ковчег кротко се носел по водата и всичко живо, що не било в него, измряло. След сто и петдесет дни старият Хогбен най-сетне се смилил и изпратил вятър. И, когато земята изсъхнала, ковчегът се спрял върху Араратската планина и всичките му обитатели излезли.

Съградил тогава Ной жертвеник и принесъл жертва на стария Хогбен, който пък сключил с него завет, че няма вече да проклина Земята заради човека, нито ще поразява всичко, що живее. Ной започнал да обработва земята и насадил лозе.

Дотук историята е добре известна, само дето в по-сетнешните версии старият Хогбен се явява под името Господ. По-слабо познат и често премълчаван е финалът, когато, подобно на Юрий Гагарин и други знайни и незнайни герои, Ной изглежда не издържал на споходилата го слава и се пропил. Падението му обаче не е случайно. Всъщност още преди потопа Ной бил първа дружка по чашка на стария Хогбен.

Тази история е толкова добре потулена от шумерите в епоса за Гилгамеш, където те кой знае защо наричат Ной Утнапищи, че в Библията е останал един-единствен ред за пиянството му. Но нека да оставим на мира моралния облик на патриарха-продължител на човешкия род (хората мразят да ги съдяг дракони!), и да видим каква е съдбата на неговия знаменит ковчег, който след потопа в крайна сметка заседнал на планината Арарат. Работата е там, че до началото на ХХ век останките от него не само можели да се видят в околностите на връх Арарат, но дори и да се пипнат. И някои хора са го правили!

Ето кои са според Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч 10-те най-достоверни източника за съществуването и местонахождението на Ноевия ковчег:

1.	Берос (Белрушу) (275 г. пр.Хр.)	„…местните жители имали обичай да изстъргват смола от ковчега, заседнал в Армения, и да я използват за талисмани…“
2.	Николай Дамаски (I в. пр.Хр.)	„…останките от дърветата му били дълго време запазени…“
3.	Йосиф Флавий (I в.)	„…част от съда още се намира в Армения и хората отнасят парчета смола за амулети…“
4.	Св. Йоан Златоуст (IV в.)	„И не са ли останките от ковчега запазени там до днес за наше наставление?“
5.	Св. Епифаний, епископ Кипърски (IV в.)	„Сериозно ли предполагате, че ние не можем да докажем нашата истина, когато дори до днес останките от Ноевия ковчег се показват в страната на кюрдите?“
6.	Отец Одорик (1316)	„Хората в страната ни казаха, че никой не може да се изкачи на планината, ако към това не благоволи Всевишният.“
7.	Сър Джон Мандевил (1356 г.)	„Ноевият ковчег е още на Арарат и хората го виждат отдалеч при ясно време.“
8.	Марко Поло (XV в.)	„В тази арменска страна ковчегът на завета съществува на върха на една голяма планина, по чието било снегът трае толкова, че никой не може да се изкачи; защото снегът никога не се топи…“
9.	Олеарий (Адам Йолшлегер) (XVII в.)	„Самите арменци и персийци са на мнение, че на въпросната планина още има някои останки от ковчега, но времето така ги е втвърдило, че те изглежда са напълно вкаменени.“
10.	Д-р Фридрих Парот (1829 г.)	„Игуменът на манастира «Св. Яков» в Ахора на северозападния склон на планината ми показа дървено парче, съобщавано от ковчега, от което бе направена икона.“

Арарат

Масис или Майката на света, както арменците наричат Арарат, е един от най-внушителните и красиви вулкани в света. В околната равнина с надморска височина 900 м внезапно и стръмно на още 4200 м се издига възвишение, овенчано с двоен връх — Големия и Малкия Арарат. От него се спускат няколко ледника и най-големите на места са дебели до 60 м. За последен път вулканът изригва в 1840 г., когато от лицето на земята са изтрити село Ахора и арменският манастир „Св. Яков“, за който споменава доктор Парот.

Находката

През лятото на 1916 г. в разгара на Първата световна война лейтенант Росковитски излита от своята база на 40-тина километра от Арарат с наблюдателен самолет на руските имперски военновъздушни сили, за да събира сведения за придвижването на турските войски в района. Росковитски и вторият му пилот Хък Хогбен, подвизаващ се по това време в руската армия под кръщелното си име Хампарцум Магърдич Хампарцумян, са снабдени с кислородни маски и имат заповед да извършат някои опити на голяма височина. Те подхождат към Арарат от североизток, заобиколят два пъти планината и по време на второто облитане Росковитски забелязва полузамръзнало езеро върху една тераса по склона. Щом се приближават, вторият пилот му посочва странен, полупотопен и леко килнат на една страна обект, който напомня на огромен ковчег.

Интересно е, че тези думи на Хък дословно са повторени от лейтенант Росконитски 23 години по-късно пред списание „Ню Идън Магазин“. Какво става по-нататък? Щом се връщат в базата, Росконитски докладва на своя командир, че немците май са докарали някаква гигантска подводница на връх Арарат! Силно впечатлен от разказа му, капитан Курбатов заповядва на Росковитски да го отведе със самолета над езерото.

Командирът им явно е по-начетен от лейтенанта, защото му трябва само един поглед, за да установи, че странният обект в седловината на върха не е никаква секретна немска подводница, а легендарният ковчег на Ной.

Експедициите

Капитан Курбатов тутакси докладва в Санкт Петербург за находката и скоро пристига императорска заповед да изпрати две сапьорни роти в планината. След близо месец двата екипа от общо 150 души най-сетне се добират по различни пътища до обекта.

Докладът, заедно със събраните материали, са изпратени на Николай II, но никога не стигат до него, защото болшевиките вече са разбунили Русия. Самият Росковитски избягва и след дълги митарства се озовава в САЩ, а Хък е погълнат от водовъртежа на болшевишката революция и за дълго време забравя историята с ковчега на Ной. В дневника му открих само още една бележка, която ще цитирам след малко.