Познахте грамофона нали! Само ще ви припомня, че Едисон изобретява своя фонограф в 1877 г., а десет години след него Емил Берлинер патентова и грамофона. При това жителят на „Луната“, който демонстрира на пътешественика говорещата кутия, сякаш наистина е откривателят на електрическата крушка Томас Алва Едисон, защото стиска в ръцете си две огнени кълба, които светят със силен и неугасващ пламък без да изгарят ръцете му. Удивително точно е описана и рентгеноскопията с Х-лъчите на Рьонтген (открити в 1895 г.!). Под прякото въздействие на чистите от самия извор слънчеви излъчвания пътешественикът се вижда прозрачен, наблюдава вътрешните си органи, пулсирането на сърцето си и движението на кръвта във вените и артериите си.
И ако вече сте решили, че Сирано дьо Бержерак просто е имал късмет (т.е. приятел на име Хък) и с помощта на машината на времето е прескочил за малко в края на XIX в. и после пак да се върне в своя XVII в., как ще обясните тогава факта, че в космическото пространство пътешественикът от Земята преодолява притеглянето на планетите от Слънчевата система и се озовава в безтегловност!
При това изобщо не става дума за някаква умозрителна категория, защото той се придвижва из летателния си апарат с главата надолу и докосва пода с върха на пръстите си! А пък островърхият цилиндричен космическият кораб е опасан с летящи ракети, които последователно се възпламеняват и го тласкат все по-далеч и по-далеч в космоса… Невероятно е и разнообразието от енергийни източници, които ползват „жителите на държавите и империите на Луната и Слънцето“ — парата, летливите газове, избухливите вещества, магнитните полета, топлината на Слънцето и енергията на вакуума.
Повечето от тях са неизвестни или изобщо не се прилагат на практика в първата половина на XVII в. По-важното е, че някои от тях и до днес си остават нерешен проблем за учените и затова си мисля, че Хък Хогбен и баща му са отвели Сирано на друга планета.
След като се докосне до Комична история на държавите и империите на Луната и Слънцето, всяко разумно същество неминуемо се пита: защо днес хората на Земята величаят Леонардо да Винчи, а почти са забравили Сирано дьо Бержерак?
Най-обикновен непризнат гений ли е бил Сирано или някой (разбирай семейство Хогбен!) му е помогнал да стигне до неговите смайващи прозрения? И дали пък някои хора не са надарени със способността без всякакви машини да се разхождат напред-назад във времето?
Накрая не мога да пренебрегна макар и малката вероятност Сирано дьо Бержерак да е бил силно комплексиран заради прекомерно дългия си нос и с книгите си да се е опитвал да натрие носовете на съвременниците си!?37
14. Артефакти
Сигурно знаете, че думата артефакт е от латински произход и означава „нещо, направено от човешка ръка“. Археолозите наричат артефакти намерените при разкопки праисторически оръдия на труда от камък или кост. Ксенолозите пък обозначават с този термин всяко материално доказателство за намесата на извънземните в живота на Земята. А в медицината артефакти са изкуствените образования, възникващи при някои изследвания. Понеже и семейство Хогбен са клиничен случай, и имат претенции, че лекуват недъзите на човечеството, спокойно можем да наречем следите от тяхната дейност на Земята артефакти.
Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че в хронологичен ред 10-те най-странни артефакта в човешката история са:
| 1. | Картата на адмирал Рейс |
| 2. | Дискът от Фестос |
| 3. | Очите от скалите |
| 4. | Кристалните черепи |
| 5. | Грънците от Глозел |
| 6. | Плащеницата на Христос |
| 7. | Коланът на генерал Чжоу |
| 8. | Ръкописът на Войнич |
| 9. | Картата на Винланд |
| 10. | Жабата от кухината |
Картата на адмирал Рейс
През 1929 г. върху един прашен рафт в стария императорски дворец в някогашния Константинопол случайно е открита навита на руло географска карта, нарисувана върху кожа от газела. Благодарение на бележките върху нея бързо става ясно, че тя е създадена през 1513 г. от Пири ибн хаджи Мехмед, известен още като Пири Рейс — холандец, адмирал на турска служба във флота на Османската империя.
Автентичността на картата от XVI в. и историческата идентичност на адмирала са безспорни. И картата на Рейс би могла да бъде един от многото ценни, но все пак тривиални средновековни източници за географията на Земята, ако на нея не бяха подробно изобразени не само западният бряг на Африка и източното крайбрежие на Южна Америка, но и северния бряг на… Антарктида.
Голямата мистерия е в това, че Рейс не би могъл да получи сведения за южния континент от съвременниците си, тъй като Антарктида е открита в 1818 г., т.е. цели триста години по-късно. Но с това мистериите около картата не свършват, защото крайбрежието на Земя кралица Мод е изобразено без ледената си покривка! А според геолозите за последен път тази част от континента е била свободна от лед между 11 000 и 4000 г. пр. Хр. Пири Рейс чистосърдечно си признава в бележките по картата, че не е автор на топографските наблюдения и картографирането, а е ползвал много източници от XV-XVI в., както и някои древни карти от IV в. пр. Хр. или „още по-стари“.
Традиционните хипотези:
— Изчезнала високоразвита цивилизация е картографирала Земята още преди 6000 години и чрез минойците или финикийците нейните знания са достигнали до нас
— Картата на Рейс е поредното доказателство, че извънземните са ни посетили някъде между 11 000 и 4000 г. пр. Хр.
— Древните картографи са добавили въображаем южен континент в рисунките си, та светът да изглежда по-симетричен
— Творението на адмирал Рейс е просто още една лоша карта на Африка
Из дневника на Хък Хогбен:
28 октомври 1512 г. Операцията по свалянето от престола и умъртвяването на султан Баязид II ми отне много сили и време. Наложи се да платя скъпо и на моя агент Пири Рейс. Един ден, докато ме чакал в кабинета, мръсникът явно се е ровил из документите ми, защото за манипулирането на еничарите и за спечелването на доверието на новия султан Селим ми поиска не повече и не по-малко, а всичките ми картографски бележки(!) за последните географски открития и за новата карта на света, дето я подготвям под формата на ревизирано издание на Птолемей. Но алчният вероотстъпник дори не се задави от големия залък и с невинен поглед добави към претенциите си и… снимките на земната повърхност, направени от баща ми преди пет-шест хиляди години! Как ли не го убеждавах, че това са фантастични измишльотини на един стар глупак, (Дано баща ми да не ме е чул!) и няма никакъв южен континент, но той беше непреклонен. Мразя да оставям артефакти след себе си, но се надявам тази гадна империя скоро да рухне и те да изчезнат заедно с нея.
След време Хък наистина успява да си прибере оригиналните записки и снимки, но картата на Пири Рейс вече е публикувана и злото, така да се каже, е сторено. Все пак трябва да му признаем, че цели 400 години, той успява да потули своята немарливост и тя излиза на бял свят едва в 1929 г.
Дискът от Фестос
В 1893 г. светът за първи път чу за древната критско-микенска или минойската цивилизация, както я нарече нейният откривател Евънс. Тя достига своя златен век около 2000 г. пр. Хр. и внезапно загива при катастрофално земетресение или изригване на вулкан някъде около 1500 г. пр. Хр. Разкопките на сър Артър Евънс в северния край на остров Крит (където дори Шлиман се провали!) продължиха с множество прекъсвания цели двайсет години, но къртовският му труд се увенча с огромен успех. Той успя да открие разкошния дворец на легендарния цар Минос, пазителя на Минотавъра, а също и купища глинени дискове с канцеларски и интендантски надписи на сричково писмо в две разновидности — линеарен тип А и линеарен тип Б от типа на: „Във Фаран: надници за 18 мъже и 8 момчета; зърно на месец 1170 литра ечемик…“ Какво гласят надписите стана ясно в 1952 г., когато вторият, по-късен тип Б блестящо бе разгадан от британския изследовател Майкъл Вентрис. Всъщност той бе абсолютен аматьор в занаята, но имаше едно голямо предимство пред останалите — беше приятел на Хък Хогбен.
