На 36 метра тя попада на дърво, на 38 метра — на метал, а след 39-ия метър са открити два дебели водонепроницаеми пласта синя глина, запечатани с хоросан. Главната находка е именно между тях. Своеобразният циментов трезор е висок цели два метра и стените му са дебели по 18 см. Вътре в него сондата първо се натъква на дърво, а след около педя празно място — на непозната субстанция. Следва някакъв мек метал, близо метър по-твърди метални късове и пак мек метал.

Когато сондата прониква за втори път в циментовото хранилище, мистерията само се задълбочава, защото по нея полепва парченце пергамент от агнешка кожа, върху която личат символите „wi“, „ui“ или „vi“.

Убедени повече от всякога, че съкровището е на дъното на Златния кладенец и чака само тях, хората на Блеър започват като луди да копаят нови шахти. И всичките се наводняват…

Изобщо цели двеста години иманярите на Оук Айланд повече копаят, отколкото мислят, и накрая се налага да псуват омагьосания кладенец.

През май 1899 г. най-сетне става ясно, че проклетата магия не е никаква магия. Просто с присъщото му садистично чувство за хумор строителят на тайника — старият Хогбен — се погрижил той са се наводнява и от втори тунел, прокопан от Залива на южния бряг! Единствената любопитна подробност през следващите трийсет години е, че по време на една лятна ваканция Хък довежда на острова бъдещият 32-ри президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт и докато се прави, че търси съкровището, се сприятелява с него.

През 1936 г., докато Гилбърт Хадън и ветеранът Фред Блеър почистват някои от старите шахти на острова, Хадън прави две открития далеч от Златния кладенец. Първото е фрагмент от камък с криптограма, подобна на онази, която Хък и приятелите му намират в кладенеца на дълбочина 27 метра.

Второто откритие е не по-малко любопитно. В Залива на Смит Хадън се натъква на няколко стари талпи, които явно са част от по-голяма конструкция. И най-интересното в тях е, че са свързани с дървени щифтове.

През 1938 г. и Ъруин Хамилтън прави няколко проучвателни сондажа, при които намира камъни и чакъл в Златния кладенец на дълбочина 57 метра. Според него те не са типични за острова и са донесени отвън. При сондирането на друга стара шахта пък той открива дъб на дълбочина 53 метра — много под естествения варовик.

През 1959 г. Боб Рестол пък намира в Залива на Смит камък с надпис „1704“. Макар мнозина да смятат, че той му е подхвърлен от някой шегаджия (в дневника на Хък не открих нищо по този въпрос?!)5, чак до смъртта си Рестол е убеден, че камъкът е част от тайнствената първоначална конструкция. За нещастие през 1965 г. Боб Рестол, сина му и двама работници се задушават в Златния кладенец вероятно от газовете на генератора. Щафетата е поета от адаша му Боб Дънфийлд, който безуспешно се опитва да реши проблема с булдозери и кранове. Той заприщва Залива на Смит и се опитва да прокопае в южния край на острова отводнителна траншея към една стара шахта, за която предполага, че е вентилационният отвор на втория тунел.

Главната заслуга на Дънфийлд обаче е, че доказва съществуването на естествена подземна пещера под Златния кладенец, за която се заговаря още през 1955 г. Сондата на Дънфийлд открива 60-сантиметров варовиков пласт на дълбочина 52 метра, под който има 12-метрова кухина със скалисто дъно.

Последният изследовател на Оук Айланд през ХХ в. Даниъл Бланкъншип работи на острова от 1965 г. Първоначално той се захваща с шахтата, открита от Дънфийлд, и установява, че тя продължава и под 15-ия метър. През 1966 г. Бланкъншип открива кован гвоздей и халка на дълбочина 18 метра, а на 27-ия метър попада на част от пропадналия оригинален тунел към южния бряг. На следващата година той намира там и ножица от ковано желязо, изработена по всяка вероятност в Мексико около 1700 г. Веднъж случайно се натъкнах на абсолютно същия екземпляр в колекцията на Хък и се убедих, че той продължава да се шегува с иманярите от Оук Айланд.

Обнадежден Бланкъншип създава Трайтън Алайънс, за да продължи изследванията. И докато работят в залива на Смит новите съдружници откриват няколко талпи, дебели по 60 см и дълги до 20 метра. Равномерно, през около метър, на тях са издълбани римски цифри и тук-таме се срещат дървени щифтове. Тъй като радиовъглеродният анализ ги датира на около 250 години, те предполагат, че са се натъкнали на части от оригиналното хидротехническо съоръжение (може би кесон?), което са използвали първостроителите на Златния кладенец.

В западния край на Оук Айланд също са намерени части от дървена конструкция, скрепени с ковани гвоздеи, а на триметрова дълбочина — и чифт кожени обувки.

Последните удивителни открития са направени от екипа на Трайтън Алайънс през 1976 г. По време на сондирането на 50-ина метра от Златния кладенец хората на Бланкъншип попадат на изкуствени каверни. Изображенията, които камерата доставя от дълбочина около 70 метра, обаче надминават всички очаквания. В началото сякаш някакви ръце плуват в мътилката, после се мяркат подобия на три сандъка и накрая се появява нещо, ужасно приличащо на човешко тяло! Бланкъншип тутакси решава да изпрати долу водолази, за да видят що за чудовища има в пещерата. Направени са няколко опита, но силното течение и почти нулевата видимост не позволяват на водолазите да открият нещо ново.

Скоро след това кладенецът се срутва от само себе си и повече не е правен опит да бъде отварян.

Кажете ми сега как да не уважавам единствения си родител, като е по-голям гадняр дори от мен, ама винаги се прави на света вода ненапита! Светът, наричан Втората библиотека, и неговите смахнати жители, тленните герои от литературата и изкуството на Земята, явно са създадени от чичото на Хък по технологията за материализиране на стария Хогбен, скрита в сандъка на Оук Айланд. С оригиналите на Шекспир обаче работата е мътна. Неведнъж съм питал Хък дали те са писани от Франсис Бейкън и затова са били скрити в тайника на Златния кладенец, ама кучето си мълчи. Дума не обелва мръсникът му с мръсник! Само когато се напие се вайка, че най-голямата му грешка в живота била, че не успял приживе да се сприятели с Шекспир, защото по него време гонил михаля с Хенри Хъдзън, което на човешки език означава, че двамата глупаци търсели Северозападния път към Индия през Северния полюс. Но истината е съвсем друга! Всъщност Хък мрази да му напомнят, че докато Шекспир поставял Хамлет на сцената моят дълбокоуважаван родител бил твърде зает заедно със сър Джон Харингтън да изобретяват тоалетното казанче6…