Ако се отнасяте скептично към дневника на Хък Хогбен, вещественото доказателство, че някои снежни човеци генетично се родеят с хората, живее в онзи знаменит триъгълник на наркотиците, където се срещат границите на Виетнам, Лаос и Кампучия. Името на тамошното същество хитроу много напомня на едно лондонско летище.

През 50-те години в рая на наркотиците изчезва един селянин. След три години той се завръща чисто гол, мръсен и дългокос досущ като битниците отвъд океана. Оказва се, че бил отвлечен от хитроу и една женска го принудила да съжителства с нея на съпружески начала в пещера. След година дори им се родило отроче. Селянинът чистосърдечно си признал, че дамата добре се грижила за него и редовно го хранила с корени, риба и плодове. Той успял да избяга едва когато съпружеският контрол поотслабнал. Селяните, разбира се, не му повярвали и го накарали да ги заведе в пещерата, ала тя била опустошена от изоставената съпруга, а на входа намерили разкъсаното отроче…

Навярно вече сте се досетили, че около повечето снежни човеци всъщност няма никаква мистерия. Историята започва доста отдавна, когато старият Хогбен избива неандерталците, защото се прехранват с корени и има опасност да му затрият някои много ценни растителни видове. Работата е там, че след космическия катаклизъм с Нищото, Хогбен създава Земята не за друго, а за да спаси най-изящните философски категории на Нищото като ги материализира в разни цветя, храсти и дървета. Да, ама най-вкусните от тях стават любима храна на ония гладници — неандерталците. Оттогава бащата на Хък толкова ги мрази, че дори създаде цяла армия от снежни човеци във Втората библиотека, качи я на скейбордове и я забърка в своите политически машинации.

Преди доста векове Хък случайно открива на различни места по света няколкостотин оцелели снежни човека (според дневника му повечето са потомци на някой си Енкиду, приятел на Гилгамеш) и решава да се погрижи за тях с надеждата да изкупи вината на баща си. Така снежните човеци оцеляват до днес и на някои от тях вече съм работодател.

С избиването на неандерталците вегетарианците за дълго са изтрити от лицето на Земята (вж. Снежният човек) и преди десетина хиляди години първата човешка цивилизация създават потомците на месоядните кроманьонци. А можете ли да си представите цивилизация, да речем, на пет милиона години? Никой човек не може! А през мезозойската ера моите прародители — динозаврите — господстват на Земята поне 50 млн. години. И после старият Хогбен ги изхвърля от еволюционния процес! Десетки са теориите как го е направил, като започнете от сблъсъка на Земята с друго небесно тяло, довел до рязка промяна на климата, и стигнете до прекалено голямото им тегло в резултат на непрекъснатото преяждане. (Защо аз не преяждам, колкото и да се тъпча?)8

Едно е сигурно обаче. Вместо драконите трона на динозаврите незаслужено наследяват далеч по-скромните бозайници. И днес на Земята царува най-висшият им представител — глупавият човек! И понеже хората още не са изсърбали попарата на стария Хогбен, доста преди Спилбърг да създаде Джурасик парк на мнозина от тях им се искаше някое величествено чудовище да прескочи през тези 70–100 млн. години и да им дойде на гости. Най-интересното обаче е, че това вече се е случвало. Доскоро някои „учени“ глави твърдяха, че праисторическите двойнодишащи риби от семейство Coelacanthidae са изчезнали преди 70 милиона години заедно с плезиозаврите, но през 30-те години на ХХ в. край Южна Африка беше уловен един жив и здрав екземпляр. Акулите пък се появяват още през девона заедно със стегоцефалите (цели стотина милиона години преди динозаврите!) и оцеляват до ден днешен само защото рядко се мотат пред очите на стария Хогбен А останалите?

Ето първата десятка на оцелелите до наши дни най-страховити реликтови чудовища според класацията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч:

И тъй като повечето видове са до болка познати и изобщо не са мистериозни, а пък за себе си не ми е удобно да говоря, сега ще стане дума за езерните чудовища.

Една снимка, направена в 1934 г. от никому неизвестния лондонски хирург д-р Робърт Уилсън, ама публикувана в Таймс, събуди духовете на езерните чудовища през ХХ в. и роди феномена Неси. Спомням си, че дори в чуждестранните емисии на Радио Москва съобщиха за нея. И от тогава всяка година хиляди туристи, въоръжени с фотоапарати, посещават шотландското езеро Лох Нес с надеждата поне да зърнат легендарното чудовище. Веднъж, преди още да се докопам до дневника на Хък, дори си помислих: ако се окаже, че е мит, то Неси поне може да се гордее, че е най-сниманото несъществуващо чудовище на Земята!

Всъщност първи споменава за чудатия звяр в Лох Нес още в 565 г. един свят човек — монахът Сейнт Кълъмба. И от тогава езерото, проточило се на 70 кв. км, упорито пази тайната си. Може би, защото е дълбоко на места до 290 метра и доста мътно. Ехографските проучвания през 70-те години показаха, че там има един или няколко големи подвижни обекта, които не са рибни пасажи, а на една подводна снимка като че ли се вижда перка.

Защо не! — ще кажа аз. — Особено ако си имаш работа с някоя издънка от творенията на стария Хогбен! Ала загадката се изясни един ден, когато с Хък търсехме подходящ екземпляр за белгийската рецепта Змиорка със зелени подправки и той рече да прескочим до Лох Нес. Оказа се, че голяма популация от змиорки отдавна обитава това езеро и онези от тях, които не мигрират за размножаване в Саргасово море, наистина са достигнали гигантски размери. А хората не ги виждат често, защото змиорките не дишат въздух и обичат тъмнината.

За да добиете представа колко едра може да стане една змиорка, ще ви припомня, че на 31 януари 1930 г. екипажът на датския океанографски кораб Дана улови лавра на змиорка с дължина 178 см! Зоолозите добре знаят, че обикновено възрастните екземпляри стават десет пъти по-големи от лаврите и от находката на датчаните би трябвало да се пръкне поне 17-метрово чудовище, което може да задоволи нуждата от деликатесно месо на средно голям ресторант за един месец или на някой холографен дракон за един-два дни!