21 ноември 1904 г. Днес посетих моя приятел Михаил Орлов, за да получа с автограф книгата му „История на сношенията на човека с дявола“. Старият глупак продължава да твърди, че трябва ясно да разграничаваме обладаните от дявола от онези, които са му се отдали. Според него първите са невинни жертви на дявола, които той овладява против волята им, а вторите доброволно встъпват в съюз с него, сами го призовават, сключват свободен договор с него. Но нали според най-смислената презумция на римското право всички са невинни до доказване на противното. И веднага възниква въпросът: как да докажем, че някой доброволно е влязъл в сговор с дявола, след като въпреки наивното въображение на Гьоте г-н Мефистофел никога не сключва договорите си в писмен вид. Става дума за договорите с миряните, разбира се. Иначе са известни хиляди писмени договори между Луцифер и църковни служители от различен ранг, но те уреждат, така да се каже, чисто служебните им взаимоотношения.

2 февруари 1627 г. Онзи ден Кети, прислужничката на миледи Кларик, ми съобщи под секрет, че господарката й може да лети. Много се изненадах, защото освен мен и баща ми никой не умее да лети на този свят. Дори сестра ми Шуин! Реших да проверя тази работа и снощи се вмъкнах в покоите на Миледи. В полунощ тя се съблече гола, затвори прозорците, коленичи насред спалнята и започна да се натрива с някакъв мехлем. Мажеше се главно под мишниците, в сърдечната област, по слепоочията и най-накрая — дълбоко във влагалището. После възседна една метла и започна да мастурбира с дръжката й. Щом свърши, тя заспа дълбоко, но неспокойно. Ако се съдеше по звуците, които издаваше, душата на Миледи наистина летеше и после взе активно участие в някаква дяволска оргия. Аз се възползвах от състоянието й и откраднах малко от вълшебния мехлем, за да го изследвам. Оказа се, че той съдържа конска доза бленика и татул, която може да убие всеки нормален човек, но у Миледи тяхната основна съставка — атропинът — предизвика само сънливост, халюцинации, усещане за полет, еуфория и полова възбуда. Последният ефект беше засилен и от някои афродизиастични съставки на мехлема. А дълбокият сън явно беше предизвикан от алкалоидите в блениката и татула. Наистина в мехлема имаше и стрити на прах: кост от черепа на детеубиец, краче на крастава жаба, парче от крило на прилеп, менструална кръв на девица, нафора, светена вода и стърготини от разпятие, но според мен те имаха само ритуално значение за „полета“.

„Инокентий, епископ, слуга на слугите божии, да се помни навеки:

…Неотдавна до нашите уши достигна твърде обезпокоителната вест, че в някои части на Горна Германия и особено в архиепископиите на Майнц, Кьолн, Трир, Залцбург и Бремен, в тамошните градове, земи, местности и епархии премного люде от двата пола, като пренебрегнали своето спасение и се отвърнали от католическата вяра, изпаднали в плътски грях с демоните (инкуби и сукуби) и със своето магьосничество, чародейство, заклинания и други ужасни, суеверни, порочни и престъпни деяния причинявали на жените преждевременно раждане, докарвали болест на приплода на животните, пакостели на реколтата, на гроздето и овощията; разваляли, душели и погубвали мъжете, жените, животните, домашния добитък и другите видове животни, също така лозята, градините, ливадите, пасищата, зърното и други видове плодове. Те даже причинявали на мъжете и жените, на целия едър и дребен добитък, на животните такива страшни вътрешни и външни болки, съпроводени с невъобразими мъки. Те пречели на мъжете да оплождат, а на жените да зачеват, правели така, че мъжете и жените да не могат да изпълняват съпружеските си задължения. Свръх това с кощунствени уста те се отричали от вярата, която са приели при светото кръщение. те не проявявали никакъв страх и пред още други лековерни, грешни и порочни неща, към които ги подбуждал врагът на човешкия род, и извършвали споменатите грехове, като при това подхвърляли на опасност душите си и оскърбявали божието величие и по този начин давали на премного хора лош пример и предизвиквали възмущение…“