Години по-късно доста почтени господа, оцелели от руската армия след сраженията в района, си спомнят за необичайната случка. Лейтенант Пьотр Леслин например съобщава в 1921 г. как чул за откритието не като слух, а като новина от старшия адютант на дивизията, че Ноевият ковчег е открит в седловината между двата върха на Арарат. Полковник Александър Кор, който през 1945 г. пише специална статия за събитието в емигрантското списание „Русия“, издавано в Ню Йорк, пък цитира своя приятел, сержант Борис Руянски от състава на втори сапьорен батальон, изкачил се през лятото на злополучната 1916 г. по заповед на Николай II на ледника и още веднъж изследвал находката.

Това са последните записки на Хък за епохалното откритие. По време на Втората световна война американски летци, поддържащи линия за военни доставки между Тунис и Армения, зърват край Арарат нещо, което прилича на голям ковчег и на връщане вземат със себе си военен фотограф. Той прави снимка и по-късно я публикува на първа страница в средиземноморското издание на органа на американската армия — вестник „Старс енд Страйпс“. Кой знае защо обаче днес тъкмо този брой на вестника не може да се намери в никой архив?!

През 1952 г. нефтеният специалист Джордж Джеферсън Грийн лети с хеликоптер над североизточния склон на Арарат и съзира нещо като нос на голям кораб, стърчащ от ледника. Грийн възбудено заснема цяла лента и по-късно показва снимките на познати. След 10 години обаче той става жертва на злодейско убийство в Британска Гвиана, а багажът му, заедно с всички снимки на Ноевия ковчег, изчезва безследно. Мнозина са виждали снимките на Грийн, ала те и до ден днешен не са открити?!

Днес, в епохата на космическите совалки би трябвало да са на лице по-сериозни доказателства за мистериозната находка на Арарат. Наистина има много доклади на пилоти, летели на шпионските самолети U-2 преди руснаците да свалят Пауърс, и дори една снимка, направена от спътника ERTS, разисквана в Американския сенат, но бедата е там, че ледниците на Арарат са подвижни образования и ковчегът постепенно се свлича по склона, снеговалежите го затрупват и той се открива само при по-голямо затопляне на времето.

Според мнозина участници в руската експедиция от 1916 г. по това време находката се намира на височина около 4200 м. През 1948 г. обаче турският селянин Рашид попада на ковчега на височина около 3400–3900 м. Според него от ледника стърчи само носа на ковчега и този нос е голям като къща! Най-любопитното в съобщението на Асошиейтед прес е, че Рашид често обхождал този район, но при предишните си посещения изобщо не бил виждал нищо подобно. Още едно доказателство, че в днешно време ковчегът ту се скрива в ледовете, ту се показва

Рашид, разбира се, не е единственият местен жител, който съзира Ноевия ковчег. Много преди него, още в 1908 г., арменецът Георги Агопян, роден до езерото Ван, бивш войник от турската армия, по-късно емигрант и затворник в СССР и накрая американски гражданин, попадна на Ноевия ковчег, докато придружава вуйчо си на лов в дефилето Ахора. Почти всички изследователи на проблема, включително и най-известния сред тях — Ерил Къмингс, който се е качвал 18 пъти на Арарат и е събрал архив с дебелина 15 м — се срещат с Агопян и го интервюират в продължение на година и половина, но разказът на 70-годишния старец не се променя. Ковчегът все си стърчи над скален перваз, отчасти покрит от сняг, по горната му част има редица от плоски отвърстия като прозорци, а на покрива се мъдри голяма дупка.

По разказа на Агопян художникът Елфред Лий прави подробна рисунка в присъствието на стареца, следвайки указанията му. Без да познава Агопян и който и да е от съвременните търсачи на Ноевия ковчег, в 1983 г. лейтенант Швингхамър от 428-ма ескадрила за тактическо наблюдение на САЩ съзира от самолета си корабоподобен предмет на Арарат и веднага след полета моли познат художник да нарисува видяното по негови указания, докато не се е размило в паметта му. По-късно Швингхамър и Чарлс Берлиц, друг виден изследовател на проблема, сравняват двете рисунки и откриват удивителни прилики.

Един от най-ентусиазираните съвременни търсачи на Ноевия ковчег е фабрикантът от Бордо Фернан Навара. Първата му експедиция през 1952 г. най-сетне развенча едно голямо скално образувание, което монасите от Ечмиадзин от време оно имат обичай да показват на поклониците през манастирския телескоп като Ноевия ковчег. На височина 5000 м Навара и съекипникът му дьо Рекие прекосяват един от ръкавите на ледника, изкачват се върху леден конус и когато поглеждат надолу, съзират под леда дълго и тъмно тяло. Щом го измерват с крачки, се оказва, че то е дълго около 130 м. На следващата година Навара отново се връща на Арарат и успява да заснеме предмета под леда, но снимките не стават много убедителни. През 1955 г. Навара за трети път атакува върха и макар природата и местните власти да са против него, след множество перипетии, описани в книгата му „Аз открих Ноевия ковчег“, той изглежда не само успява да отмъкне парче от ковчега, но дори го изнася от Турция. Специалистите от археологическия отдел на музея в Кайро го определят като бял дъб (прословутото гоферово дърво?) на възраст между 5000 и 6000 години. Между другото, днес бял дъб може да се намери чак на 900 км от Арарат.

След 1965 г. Навара предприема още няколко експедиции и продължава да носи образци от ковчега, но повечето специалисти смятат, че той се е вманиачил на тема Ноевият ковчег и пренася дървените парчета от други места. Все пак мнозина сериозни учени смятат, че при толкова много свидетелства на очевидци през вековете може би наистина има нещо на Арарат?!

През 1959 г. на 27 км от Арарат в друга по-ниска планинска верига, наричана от местното население Ак Яйла, е открит друг корабоподобен обект, удивително напомнящ на библейското описание на Ноевия ковчег. Той е дълъг почти 150 м, най-голямата му ширина е 45 м, а височината на перилата е 13,5 м. И за разлика от трудно достъпният мистериозен обект сред ледниците на Арарат днес вторият ковчег на хълма Махшер в планината Ак Яйла може да бъде посетен и заснет от всеки, при условие че получи разрешение от турските власти, разбира се. Проблемът е, че ако в Ак Яйла има дървен корпус на огромен дори за днешните ни представи кораб, то той е затрупан под мощен слой от пръст и камъни, приел формата на този корпус.

От лятото на 1960 г. насам са организирани няколко експедиции, в които участват множество изтъкнати специалисти, включително американския астронавт Джеймс Ъруин, дето е стъпвал на Луната. Първият успех е отбелязан през 1985 г., когато с помощта на молекулярно-честотен скенер е установено, че под могилата има голям корпус или някакъв друг предмет. Положени са ленти по линиите на посоките, които показват концентрация на метал, и те очертават корпуса на истински кораб.

Според Дейвид Фасолд, ревностен привърженик на тезата, че това е истинският Ноев ковчег, той някога се намирал високо в планината Ак Яйла, но с времето се е плъзнал по склона и се спрял в голямо скално образувание, което днес пронизва борда му. После ерозията и свлачищата го покрили с кал и пясък, започнал процес на силиконизация46 и в края на краищата корпусът се вкаменил, запазвайки формата си. Дори всичко това да не е вярно, трябва да признаете, че разказът на Фасолд за съдбата на Ноевия ковчег е много по-красив от мъглявото описание на Хък.