По-интересното обаче е, че в 1908 г. италианският археолог Луиджи Перниер изрови във Фестос — друго минойско селище в южната част на остров Крит — един диск с диаметър около 16 см, който коренно се отличава от останалите артефакти от минойската епоха: глината на диска от Фестос е печена; надписът е на непознат, трети тип писмо и символите (241 на брой), които са наредени по обиколката на диска от двете му страни, са набити в глината от неизвестния „печатар“ с помощта на набор от 45 печата, като липсват всякакви белези дали спираловидният надпис трябва да се чете от центъра към периферията или обратно.
Надписът на диска от Фестос не е разчетен и до днес.
Традиционните хипотези:
— Дискът е молитвеник или пътна карта на извънземни
— Надписът е религиозен текст или химн на земна богиня
— Това е бакалският тефтер на някой търговец
— Цар Минос е шифровал списъка на военните си части
— Някой е описал пътешествието си през Сахара
— Имаме си работа с астрономически алманах
— Истината (или поне част от нея?) естествено открих в дневника на Хък.
Из дневника на Хък Хогбен:
8 март 1943 г. Днес, когато случайно стана дума за лабиринта на цар Минос и опитите да бъде разчетен дискът от Фестос, баща ми така се ухили, та веднага ми стана ясно, че той има пръст в тази работа. Не успях да го накарам да разкрие древната тайна и сам се захванах да разнищя тази история. Първата ми работа бе да открия мястото на стария Хогбен в легендата за Минотавъра. Както и да въртях и да сучех, все излизаше, че легендарното кръвожадно и сластолюбиво чудовище с глава на бик в лабиринта, на което всяка година поднасяли на тепсия седмина момци и седем девойки от Елада, трябва да е бил баща ми. Още от време оно той си е бисексуален, като можете да замените представката „би“ с което и да е от познатите и непознатите ни числа. Второ, дъщерята на цар Минос Ариадна трябва да е била любовница на баща ми. Как иначе да си обясним, че тя се влюбила в Тезей, дала му кълбото и с помощта на пътеводната нишка Тезей се измъкнал невредим от лабиринта (като оставил баща ми с пръст в устата!) и дори тръгнала с Тезей към Елада, но той я изоставил на остров Наксос и по-късно се оженил за сестра й Федра. Сигурно баща ми е принудил Ариадна да си признае за греховната й страст към него и Тезей се отвратил от нея. В такъв случай сигурно баща ми е подхвърлил на онзи италианец в 1908 г. диска от Фестос и навярно върху него е зашифровал сексуалните унижения, на които всяка година е подлагал обречените му момци и девойки от Древната Елада. Когато мина през София, непременно трябва дискретно да запозная моя приятел Владимир Георгиев с тази хипотеза.
Но Хък естествено тутакси забравя да сподели подозренията си и клетият академик Владимир Георгиев до края на живота си напразно си блъска главата с диска от Фестос и дори успя да разчете по един теоретично приемлив, но явно погрешен начин тайнствения спираловиден надпис, защото дори и не подозира, че текстът е кодиран.
Ръкописът на Войнич
През 1912 г. видният нюйоркски книжар Уилфред М. Войнич се сдобива с ценен ръкопис от библиотеката на йезуитския колеж във Фраскати (Италия). Днес спретнатото томче с формат 24 х 15 см тихичко се надсмива на всички криптолози по света от един рафт в отдела за редки книги на университетската библиотека в Йейл, защото неговите 236 пергаментови страници плавно и изящно са изписани с непозната азбука и блестящо са илюстрирани с несъществуващи(!) екзотични растения, голи жени и непонятни астрономически скици. Според едно писмо от 1666 г. на ректор на Пражкия университет Маркус Марци, което придружава ръкописа при всяка продажба, първият купувач на ръкописа — свещеният римски император Рудолф II Хабсбургски (1552–1612) — се сдобил с него за доста внушителната за времето си сума от 600 дуката с презумцията, че авторът на тайнственото произведение е „Роджър Бейкън, англичанинът“.
Отначало изследователите на ръкописа на Войнич наивно се усмихваха, смятайки, че става дума за най-обикновена подмяна на буквите от някоя азбука със специфични символи. Ала след къртовски труд досега криптолозите са открили само, че езикът, използван от автора на ръкописа, съдържа 29 символа и не е църковен латински, старославянски, средноанглийски, лангедок или който и да е друг книжовен език от X-XIII в., а те не са били чак толкоз много по него време.
Традиционните хипотези:
— Ръкописът на Войнич е стенографски бележник на английския естествоизпитател Роджър Бейкън.
— Това е нечий ранен опит за създаване на изкуствен универсален език от дедуктивен тип.
— Става дума за шифрованите излияния на средновековен алхимик
— Текстът и рисунките автоматично са записани от медиум под диктовката на извънземни
Из дневника на Хък Хогбен:
4 май 1174 г. Днес се наложи да продам записките си от пътешествието до Волтар. Рискът е голям, защото оставям артефакт след себе си, но съм записал текста на волтариански и се надявам никой никога да не го разчете. Кулата в Пиза си заслужава тази жертва. Все пак съм се хванал на бас с баща ми, че една кула може хиляда години да е наклонена и никога да не падне. Вече върнах всички заеми. За тази кула се изръсих толкова много пари, че искрено се надявам тя да оцелее до 2174 г., та баща ми да ми върне вложените средства в петорен размер.
13 януари 1247 г. Успях да си откупя волтарианските записки на прилична цена. Смятам да ги подаря на Роджър Бейкън. Неотдавна се запознах с него в Оксфорд и ми направи силно впечатление. Той е един от малцината на Земята, който може да ги оцени по достойнство.
14 февруари 1579 г. Днес се наложи да продам за втори път волтарианските си записки, за да финансирам издаването на Псалтир на български. С тази работа се е заел Яков Крайков във Венеция. Поробената ми родина заслужава този жест. Пък и записките ми вече бяха веднъж в обръщение и никой не схвана за какво става дума. На времето бях ги подарил на Роджър Бейкън, светла му памет, а пък той ми ги завеща след смъртта си и сега ги пробутах на Свещения римски император Рудолф II като негово дело с нотариално заверен документ. Прости ми, Роджър.
Накратко за останалите артефакти
Очите от скалите
(3200–1600 г. пр. Хр.) — много характерни скални вдлъбнатини, оградени с пръстени и спирали, открити по всички континенти на Земята с изключение на Антарктида.
Традиционните хипотези:
— Символи от звездни карти на древна свръхцивилизация
— Стилизирани портрети на неизвестна Богиня на окото
— Древни символи на Слънцето
— Знаци, свързани с погребален ритуал на извънземни
Из дневника на Хък Хогбен:
23 септември 1993 г. Днес баща ми за първи път гледа един епизод от телевизионната поредица „Загадъчният свят на Артър Кларк“ и беше много горд. Оказа се, че на времето той бил страстен играч и осеял Земята с игрища за миниголф, а Артър Кларк ги представи като голяма мистерия. Ако знаех по-рано непременно щях да му подшушна за истинското предназначение на скалните вдлъбнатини.
Кристалните черепи
(?) — първият от тях е изложен през 1890 г. в нюйоркската бижутерийна фирма „Тифани“, а вторият, по-съвършен екземпляр е открит през 20-те години сред развалините на древния южноамерикански град Лубаантум.
