Всъщност жени-котки на Земята е имало от дълбока древност. Но подложени на дискриминация подобно на драконите, те са изчезнали. (А дали не са емигрирали на Алдебаран?)
Окото на Хор
Според така наречената „Книга на кравата“, когато древноегипетският бог на слънцето Ре27, наричан още Хор, върховен повелител на хората и боговете, остарява, той узнава, че в Горен Египет и Нубийската пустиня заговорничат срещу него.
Тогава Ре-Хор свиква съвета на боговете: „Повикайте и доведете при мен моето Око, Шов, Тефне, Геб и Нут заедно с техните майки и бащи, тези, които бяха с мен, когато почивах в Нуну, а също и самия Нуну.“ Ре-Хор иска мнението на приближените си какво да прави с разбунтувалите се хора, създадени от сълзите, пролети от окото му. И Нуну-Небитието му дава следния съвет: „Ре, сине мой! Здрав е твоят трон и голям е страхът пред теб. Нека твоето Око бъде насочено против тези, които са те обидили.“ Останалите богове го подкрепят: „Изпрати тогава Окото си, нека победи за теб тези, които замислят зло против теб, тъй като няма друго Око, което да е по-добро от него и което може да ги победи за теб, когато то слиза в образа на богинята Хатхор.“ Ре-Хор се вслушва в съвета и дъщеря му Хатхор е изпратена в пустинята да погуби хората. Тя се превръща в лъвица — естественият й облик, когато е разгневена (точно като Ана-Мария?!), получава името Сахме и започва да изтребва неблагодарните човеци.
Щом завършва мисията си в Нубийската пустиня, лъвицата се явява пред Ре и докладва:
„Живей за мен. Победих хората и сладко ми е на сърцето.“ Честта на върховния бог е удовлетворена и Ре-Хор пожелава да я отпрати по живо, по здраво. Ала убиването и пиенето на човешка кръв изглежда се услажда на Хатхор-Сахме, защото тя отказва да изпълни повелята. Ужасен от перспективата да остане без поданици от човешкия род, милозливият властелин е принуден да прибегне към измама. По негово нареждане през нощта слугините смилат ечемик за пиво и го смесват със сока от червените плодове диди. И щом пуква зората седем хиляди чаши от тази „кръв“ утоляват перверзната жажда на лъвицата, човечеството оцелява и така възниква обичаят да се приготвят опияняващи напитки за празника на богинята Хатхор.
Друг мит, запазен върху „Папироса от Лейда“, също е посветен на неприятности на Ре с неговата фаворитка Хатхор, удостоена с честта да стои на челото му като трето око. Този път капризната му (за разлика от Ана-Мария!)щерка се появява под името Тефне. Обидена за нещо на баща си, тя се превръща в дива котка и забягва в Нубия. Налага се богът на писмото и мъдростта Тховт да се прави на маймуна и дълго да я увещава да се върне при страдащия й родител.
Май от всички египетски богини само Баст, приела образа на домашна котка, няма прегрешения.
Най-мистериозният факт, свързан с богините-котки, обаче е защо знакът за единица в Древния Египет съвпада с йероглифа за Окото на Хор и как части от този йероглиф се превръщат в дробните числа, с които си служат писари. Според Ана-Мария и на Алдебаран било така, но там само лъвиците умеели да четат и да пишат, а местните хуманоиди, били силни в математиката, защото по цял ден играели на комар, и можели да смятат единствено наум.
Звярът от Лондон
На 26 септември 1998 г. гигантска котка с песъчлив цвят на козината и няколко черни ивици, голяма поне колкото куче от породата лабрадор, влуди жителите на лондонското предградие Саут Мимс. И този път сигналът не дойде от някакъв местен шегаджия или вечен очевидец със съмнителна психика, а от полицейския патрул в района. Над Лондон закръжиха хеликоптери. На жителите им беше наредено да се заключат по домовете. И в акцията по издирването на чудовището се включиха зоолози и медици от Кралския ветеринарен колеж.
Така гласяха поне журналистическите публикации на следващия ден. Този път обаче няма да прибягна до дневника на Хък Хогбен, защото лично бях свидетел на случилото се. Два дни преди това бяхме пристигнали с Ана-Мария на Земята по търговски дела. Ако питате мен, не успяхме да свършим много работа, защото лъвицата се лепна на компютъра и по цял ден (и цяла нощ!) висеше в любимия си Интернет. Бяхме отседнали в седалището на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч в Сиатъл28 и докато се тюхках още колко много работа имаме, внезапно Ана-Мария реши да отпраши за Лондон. Беше открила в Интернет някаква мъглява информация за мистериозна дива котка в Англия и котешката й природа тутакси заговори. Като видях, че не мога да я разубедя, тръгнах с нея.
Да откриеш дива котка на Британските острови се оказа трудна работа. Ана-Мария постоянно се оплакваше, че не и достига информация. Тогава ми хрумна идеята с маскарада. Понеже, за разлика от много други страни, в Англия вярват на полицията, реших, че ако Ана-Мария се покаже на някой лондонски полицай в котешкия си вид, вестниците мигновено ще извадят сензацията на първите си страници и в духа на класическата журналистика ще изтупат от архивите аналогичните случаи от миналото.
Така и стана. Наистина Ана-Мария се поддаде на женската си суетност и се показа на полицаите в раиран костюм, но пък се оказа, че в Англия приемат полицейската информация за гигантските котки на сериозно, защото от 1963 г. насам поне още два звяра постоянно изкарвали акъла на някой служител на реда. Тогава една пума с изящен скок прелетяла над предния капак на патрулна полицейска кола и повече от сто полицаи дълго и безрезултатно я преследвали. Десет години по-късно полицаят Антъни Томас съзрял звяра в парка
Кралица Елизабет във Фарнбъро, Хампшир, и го описал като три-четири пъти по-голям от обикновената котка, с дълга опашка и заострени уши. Морис Гиб от групата
Би Джийс пък бил удостоен с честта да види звяра в собствения си двор в Ешър. Този път чудовището оставило следи и те били идентифицирани от зоолозите в Чесингтънския зоопарк. През следващите години над хиляда души съобщили, че са видели пумата по моравите на Съри, Съсекс и Хампшир. Така че звярът повече от 30 години броди из околностите на скъпите предградия на южен Лондон, тормози местните големци и дава хляб на много журналисти. Ана-Мария и до днес е убедена, че става дума за нейна посестрима от Алдебаран, но така и не сме я открили. Тамошните лъвици са много хитри.
Ексмурският звяр
В Англия, разбира се, има и фалшиви алдебарански лъвици. Когато през 1983 г. Ексмурският звяр убил за кратко време 80 овце и изял по 13–18 кг месо от всяка жертва оплакванията на фермерите проглушили ушите на властите и те повикали 42-ри десантен отряд на Кралските морски пехотинци да проследи и убие чудовището. И една сутрин то кацнало на мушката на редник Джон Холтън. „Видях го през визьора, разказал по-късно пехотинецът. Беше много голямо, цялото черно и изглеждаше много силно. Не посмях да стрелям, за да не раня някого в къщата зад звяра.“
Някъде през пролетта на 1988 г. един фермер от Девън обаче застрелял странно животно, дебнещо гъските му, и пресата тутакси затръбила, че Ексмурският звяр най-сетне е убит. Оказало се обаче, че става дума за доста по-дребен от чудовището млад мъжки леопард, по всяка вероятност пуснат на свобода от стопанина си.
Местният природолюбител Тревор Биър твърди, че е виждал звяра пет пъти. Той го описва като гигантска страховита котка с тъмен цвят, дълга около 120–150 см. От познатите ни видове такъв размер достигат гепардът и снежният леопард.
