И наистина проучванията на специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч показаха, че разказите за привидения на мъртви сродници датират от най-дълбока древност. Сп. „Бритиш Медикъл Джърнъл“ твърди, че според съвременната статистика повече от половината овдовели съпруги и съпрузи често усещат присъствието на починалите около себе си. „Видях съпруга си за първи път около месец след смъртта му — разказва една вдовица от Бирмингам. — Лежах в леглото си и като вдигнах поглед, той беше до леглото и ме гледаше. Беше толкова реално и приятно преживяване.“

Доста по-подробно и интересно е описанието на госпожа Джейн Кег от Нотингам, която видяла баща си, починал преди две години. Тя била сама в къщата, с чаша кафе на масата в трапезарията: „Вдигнах поглед и видях баща си, застанал на около два метра от мен. В ръката си държеше брой от вестник «Сън», сгънат на четири както обикновено, и хартия от сандвича си. Това бяха нещата, с които той приживе се връщаше от мач по крикет. Бе поставил дясната си ръка върху плота на бара към кухненския бокс, а с лявата държеше вестника и хартията. Беше облечен в най-хубавия си кафяв костюм, морскосин шлифер, бяла риза и вратовръзка на кафяви и бежови райета. Изглеждаше напълно истински. Остана на място около две минути, а след това се приближи до масата, където седях, и остави нещата си на половин метър от мен. Отмести ръка от вестника, обърна се надясно, погледна към кухненския бокс и промълви: «Харесва ми.» «Благодаря» — отвърнах аз. А след това изчезна. И вестникът с хартията изчезнаха, като че ли никога не са били там.“

Психолозите традиционно обясняват подобни видения като „част от скръбта и подтик да търсиш контакт със загубения близък“. Спиритуалистите обаче са на мнение, че става дума за реални посещения от отвъдното. В някои от случаите посетителят изглежда е оставил важно земно дело недовършено, а най-често той просто носи утеха и подкрепа на скърбящия близък.

Почитателите на Елена Блаватска пък са убедени, че виденията са еманация на починалия и изява на неизчезващата му духовна енергия, който според по-модерните схващания броди в ноосферата. В своята книга „Странни сили“ Артър Кларк издигна любопитната хипотеза, че при нормални условия светлината попада в човешкото око и създава образ върху ретината, но понякога скръбта, очакването или пък някакви непознати химически съединения в мозъка могат да преобърнат на 180 градуса функциите на окото и то да започне да се държи като проекционен апарат и да излъчва образи от мозъка в пространството.

Друга хипотеза обяснява синдрома на вдовицата с халюцинации, напомнящи картините на Йеронимус Бош. Те са присъщи най-вече на психично болните и наркоманите, за които е обичайно да виждат летящи риби и розови слонове. Понякога обаче и съвсем здрави хора, които имат проблеми само със зрението, могат да се сблъскат с подобни призраци. В една строго научно изследване от началото на ХХ век е описан класическият пример с един 89-годишен мъж с напълно запазени умствени способности, който след операция от катаракта започва да вижда съблазнителни дами в оскъдно облекло да излизат от един облак в стаята му и след това да изчезват през прозореца.

Доста по-интересно е обаче, че англичаните привличат като магнит призраците дори извън родината си на Британските острови.

Версайската загадка

Откакто бе публикувана през 1911 г., книгата „Едно приключение“ неизменно се цитира и тълкува във всички сериозни изследвания за призраците. Тъй че не мога да я подмина и аз. Каква е историята?

По време на лятната ваканция през 1901 г. две уважавани дами — мис Ан Мобърли, седма дъщеря на д-р Джордж Мобърли, директор на колежа в Уинчестър и епископ на Солсбъри, и мис Елинор Джърдейн, щерка на преподобния Франсис Джърдейн, предприемат традиционното за всички англичани пътешествие до Париж. Туристическата обиколка естествено включва и посещение на Малкия Трианон — любимата резиденция на френските кралици.

На 10 август дамите чинно се записват в книгата на посетителите, любопитно преброждат вътрешността на двореца и сетне излизат да се разходят в парка. Ала истинското приключение започва, когато градинарите ги упътват погрешно и двете дами попадат в рядко посещаваната част на парка. Двете почти едновременно усещат някакво безпокойство. Изведнъж доста необичайно за август захладнява. Ветрецът утихва и листата на дърветата застиват, а сенките изчезват. Дамите пресичат някакъв овраг и се разминават със странна двойка в одежди от XVIII в. После едната лейди съзира майка и дъщеря в старинни слугински одежди пред някаква къщурка. Другата обаче сякаш няма очи да ги види, но за това път е удостоена с честта от един прозорец в задната част на двореца да й помаха някаква важна особа от женски пол. Странното преживяване достига върха си, когато и двете съзират в една беседка замислена дама с кралска осанка.

Дамите са толкова потресени от необичайната случка, че веднага щом се прибират в Англия, подробно записват преживелиците си. Расли в академична и духовна атмосфера, те обаче не са научени да спират дотук. Мис Мобърли и мис Джърдейн започват да се ровят в музеите и архивите. И изобщо не се изненадват, когато на един от многобройните портрети на Мария Антоанета съзират роклята и шапката, с които е облечена кралската особа в беседката. Скоро те успяват да идентифицират и повечето от останалите личности, които срещат в онзи необичаен 10 август.

След три години дамите се връщат в Париж, за да изследват парка и най-вече оврага, след който започва странното им преживяване. И те наистина го намират, но… на плановете от 1780 г. През XIX в. той е затрупан при реконструкцията на парка. Този факт само потвърждава убеждението им, че на 10 август 1901 г. пред тях се е отворила врата във времето или пък те неволно са станали участнички във видение на Мария Антоанета, съхранено по някакъв начин от любимия й парк.

Още в началото на века скептиците издигат две хипотези. Според първата двете дами се сблъскват в парка на Трианон с артистична трупа по време на репетиция. Но защо въпросната трупа не е записана в книгата за посетителите?