Предшественик на всички непризнати гении на Земята през второто хилядолетие след Христа несъмнено е францисканският монах Роджър Бейкън.

Великият философ, математик, астроном, алхимик, природоизпитател и езиковед е роден около 1220 г. в Илчестър, графство Съмърсет, в богато семейство. Така той получава прекрасно образование и после сам преподава почти половин век в Оксфорд. Ала в края на дните си само принадлежността му към ордена на миноритите го спасява от изгаряне на кладата, защото в мрачния XIII в. Бейкън твърде много се набива на очи с блестящия си ум, пък и влага луди пари (при това собствени!) във фундаментални изследвания. Факт, който изглежда съмнителен дори и в днешно време.

Всъщност в началото неговите съвременници почти не му обръщат внимание, докато възкресява учението на Аристотел в Оксфорд. Но после…

И в живота на Роджър Бейкън настъпва коренна промяна. От начало му прощават, когато описва принципа на очилата (създадени много скоро след това) и научно обяснява отражението на светлината и сферичното отклонение. Сетне съвременниците му само повдигат рамене, щом в 1242 г. открива съставките на барута, създаден от китайците, който в началото на следващия век преобразява живота на европейците. Ала търпението им се изчерпва, когато Бейкън предрича, че човечеството ще създаде самодвижещи се водни съдове и коли, та дори и летящи балони. Тези негови забележителни прозрения в далечния XIII в., когато конската сила е буквален измерител на единствения познат двигател, ако не броим силата на вятъра и водата, естествено преливат чашата и по каноните на времето Бекън е обявен за магьосник.

Най-големият грях на Роджър Бейкън обаче е, че предлага на папата услугите си да създаде с екип от сподвижници (сред които, разбира се е и тайнствения Мастър Питър) енциклопедия на човешките знания и дори написва Compendium of Philosophy (Общи принципи на философията) и Communia mathematica (Общи принципи на математиката)! Нахалството му коства 10 години в затвора и правото, щом през следващите векове се появи някой мистериозен ръкопис от неизвестен автор, той тутакси да бъде приписван на гениалния Роджър Бейкън от далечния XIII в.

Леонардо да Винчи

Знаете ли какви идеи трябва да се пръкнат в главата ви, когато Хък Хогбен ви е приятел, та приживе да ви признаят за гений и още 500 години да ви венцехвалят?

Ето някои от тях:

1. Сто години преди да потрябва да изобретиш драгата-катамаран за изгребване на тинята от морското дъно.

2. Доста преди Ван Дребел да разработиш идеята за подводница

3. Сто и петдесет години по-рано да опишеш конструкцията на водната турбина

4. Цели 200 години преди Рамзи и Фич да предложиш гребното колело за корабен движител

5.Два века и половина преди Рукейрол и Денеруз да надхвърлиш идеята за водолазен костюм

6. Четиристотин и петдесет години преди експедицията на „Челинджър“ да започнеш океанографски изследвания

7. Пет века по-рано да предложиш корабите да се строят с двойни бордове и дъна и да разработиш идеята за парашута, вертолета и моста над Босфора.

И между другото да нарисуваш: „Мона Лиза“, „Тайната вечеря“, „Благовещение“, „Мадона Беноа“, „Св. Ана“, „Автопортрет“… И да напишеш: „Трактат за живописта“, „За полета на птиците“, „За анатомията (на човека и коня)“

Сирано дьо Бержерак

Непризнатият гений, на когото Хък Хогбен е повлиял най-много (ако не броим Леонардо, който е най-признатият от всички гении!) и с когото е бил в най-близки, приятелски отношения, несъмнено е Сирано дьо Бержерак. В края на ХХ в. за мнозина „Сирано дьо Бержерак“ бе просто филм с Жерар Депардийо. По-начетените пък бяха чували за едноименната пиеса от Едмон Ростан от края на XIX в. И малцина вече си спомняха, че най-великият сред непризнатите гении е живял от плът и кръв в XVII в.

Те това е признателното човечество! С гениите сред драконите такова нещо не може да се случи. Но да се върнем на Сирано. Савиниен дьо Сирано дьо Бержерак се ражда на 6 март 1619 г. в Париж, но тригодишен е отведен в семейния замък сред живописната долина на Шеврьоз. Щастливото детство само за малко го отдалечава от парижките кръчми и на 26-годишна възраст сприхавият честолюбец и женкар (една от причините Хък да му стане приятел!34) вече е старец, разяден от сифилис.

Естествено, той е принуден да пие само вода, бързо става хипохондрик и мизантроп, завъжда мощен комплекс от тъга, и гениалният му дух започва да търси убежище в самотата и… в науката. Така се ражда знаменитата Комична история на държавите и империите на Луната и Слънцето, издадена посмъртно и на части в 1662 г. и по-късно загубена.35 Поне така гласи легендата.

Истината е друга. Макар в дневника на Хък никъде да не открих доказателства за моята хипотеза36, аз съм убеден, че той по някакъв начин е успял да убеди баща си да вземат Сирано с тях по време на едно или две пътешествия във Вселената. Изглежда приятелят на сина му се е сторил развей прах на стария Хогбен и той изобще не е заподозрял геният в него, щом се е съгласил. Защото зад баналния жанр пътни бележки с фантастичен оттенък на Комичната история… всъщност се крие истински философски трактат, с който по-късно Сирано не само се извисява като колос над съвременниците си, но и далеч преди индустриалната революция поднася на хората научни прозрения, достойни за такива титани на мисълта като Леонардо да Винчи и достъпни за обикновените люде само ако могат да ползват машина на времето или да пътешестват из Вселената.

Именно от Сирано дьо Бержерак по-късно Блез Паскал извлича идеята за своя прочут ciron и разсъжденията си върху безкрайно голямото и безкрайно малкото. Като издига тезите за единство на материята и всичко е във всичко пак Сирано пръв изказва хипотезата за трансформирането на материята и за еволюцията на видовете, далеч преди това да сторят Ламарк и Дарвин. Ала в Комичната история… не става дума само за философия и космогония.

Като развива догадката на Мерсен за тежестта на въздуха, доста преди Торичели и Паскал Сирано се домогва до идеята за атмосферното налягане. Нещо повече той развива тезата за звуковите и светлинните вълни, които могат да се улавят от специални технически приспособления. Така на Луната (Той си е мислил, разбира се, че е на Луната!) Сирано открива чудото на говорящия сандък — метална кутия със сложен механизъм от пружини, малки машинки и подвижна игла, която щом се нагласи на съответното заглавие и се задвижи предава ясно и отчетливо човешката реч и звуците на музикалните инструменти.