Морските братовчеди на Неси
През 1848 г. моряците от кораба Дедал срещат в Атлантическия океан гигантска рептилия от рода на езерните чудовища, която плава с 15 възла край тях и лесно ги задминава. Деветметровото чудовище от залива Чесапик пък е известно под името Чеси. В 1982 г. то е заснето с видеокамера да плава с 6–7 възла.
Най-забележителната снимка обаче е на френския фотограф Робер Серек. Уникалният кадър е заснет на на 12 декември 1964 г. в Куинсланд, Австралия, където този невероятен късметлия отива на ваканция с цялото си семейство.
Влечугото е дълго 20–25 метра, има змиевидна глава и голяма рана на туловището си. Изглежда заради нея то е изплувало на дълбочина едва два метра.
Из дневника на Хък Хогбен:
13 декември 1964 г. Заминавам за Австралия. Големият Бил явно пак се е сдърпал с някой гигантски октопод и трябва да е сериозно наранен, за да изплува на повърхността. Колко пъти съм го увещавал да стои мирен. Толкова ли не могат да си разделят дълбините на океана?!
Жалко, че не намерих нищо в дневника на Хък за интелигентното калифорнийско Теси и японския му събрат Иси, за бронтозавъра Мокеле мбембе от Заир и загадъчната полуриба-полукон Мамламбо от Южна Африка. А криптозоолозите смятат, че поне 250 езера по света са населени със странни същества. Има ги дори в такива напреднали страни като Италия, Дания, Норвегия, Финландия, Уелс, Ирландия, та дори в Русия и Турция. Един ден, когато Хък случайно беше в добро настроение, ми разказа, че повечето езерни чудовища са сътворени от баща му, докато го учел как да създава живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им. Всъщност обаче старият Хогбен задоволявал гастрономическите си капризи, защото каквото и да сътворявал Хък, баща му го изяждал. Тогава Хък Хогбен се научил да създава холографни чудовища.10
6. Геоглифите
Залисан по разни съкровища и чудовища, забравих за какво взех да ровя из дневника на Хък Хогбен. А там трябва да е скрита тайната на моето зачеване, дето Хък има отвратителния навик вечно да го забулва в мистификации. Според първоначалната версия, която той сподели с моя приятел Ахмед Закаев при първата ни среща в пещерата след близо двеста години, уж съм му бил нужен само за постановката на нескопосната му драма Хайредин побеждава ламята и спечелва сърцето на Айша ибна Абу Насър Ал-муминин. Тази пиеса я играхме през есента на 1806 г. в същата тази пещера, закътана в планинските усои на Чечня, и Хък най-нагло ме принуждаваше всяка вечер да умирам на сцената, като ми изключваше захранването! Той и неговата глупава Айша, която всъщност се казваше Нуикаумеаматеравахине и бе родом от полинезийския остров Фату Хива, бяха толкова жалки актьори, че успехът на преставлението се крепеше единствено на моите артистични заложби и представлението естествено свършваше в мига, когато Хък подло ми отнемаше живота.
Един геоглиф, който видях за първи път през 1996 г., обаче леко разсея мъглата около моята поява на този свят и недвусмислено показа, че Хък е имал намерение да ме създаде още през 879 г. Но да карам по ред.
Геоглифите не са просто гигантски графити!
Хората са обичали да драскат по стените още в праисторически времена. Доказателство за това са бъкащите от рисунки пещери на първобитните им предци. Това си е май най-дълговечната човешка традиция, запазена и до днес в доста уродлив вид. Едва след появата на спрейовете обаче тя успя да се измъкне от тесните рамки на обществените тоалетни. Несъмнено първенството по улични графити държат районите на Бронкс и Харлем в Ню Йорк.
Геоглифите обаче са друго нещо! За тях се изисква размахът и мащабността на Кристо например, защото геоглифът не е просто графит, а наистина гигантска рисунка или скулптура по земната повърхност. Благодарение на глупавия филм на Ерих фон Деникен
Спомени от бъдещето най-известните геоглифи на Земята са фигурите от перуанското плато Наска. Те обаче са дълги по няколко километра и човек може да им се наслаждава само от въздуха. Хък ми е разказвал, че инките ги издълбали в очакване на старият Хогбен, когото те наричали Големия бял бог Виракоча или нещо подобно. А защо са толкова големи ли? Защото Виракоча постоянно оставял знаци по земите им, че зорко ги наблюдава от небето.
Истинските геоглифи в Южна Америка обаче са в пустинята Атакама. Чилийският приятел на Хък Сиксто Гилермо Фернандес изследва над 8000 фигури в пустинята, сред които несъмнено се откроява Великанът от Атакама, издълбан върху един от склоновете на Сиера Уника (Самотната планина). През 1979 г. наши приятели установиха, че тази рисунка е висока цели 120 метра и несъмнено е най-голямата скица на човешка фигура върху земната повърхност.
През последните 150 г. англичаните направиха три неуспешни опита да отнемат първенството по геоглифи на американците от северната и южната част на континента. Първо, един пенсиониран лондонски бакалин и голям почитател на уискито издълба през 1857 г. знаменития Бял кон от Килбърн в Йоркшир. През Първата световна война разквартирувани войници в Солсбъри създадоха цяла галерия на полковите знамена върху хълмовете над оживен път. И накрая традицията на белите коне бе продължена в 1937 г. с Гигантския бял кон, издълбан върху склона при Пюси в Уилшир.
Въпреки сериозните напъни на англичаните обаче никоя от тези три забележителности не можа да влезе в десятката на най-известните геоглифи на Земята. А според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч тя изглежда така:
| 1. | Великанът от Атакама и неговите 7999 братя |
| 2. | Гигантските фигури от платото Наска в Перу |
| 3. | Високият мъж от Уилмингтън, Съсекс |
| 4. | Геоглифите край река Блайт в Калифорния |
| 5. | Великанът от Кърн в Дорсет |
| 6. | Мадарският конник |
| 7. | Могилата на голямата змия от Адамс, Охайо |
| 8. | Жабата канибал от Сейкътън, Аризона |
| 9. | Белият кон от Уфингтън, Баркшир |
| 10. | Могилата на скалния орел в Джорджия |
Мадарският конник
Българската светиня e в тази класация не защото Хък Хогбен е в екипа на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч. Въпреки че някои учени оспорват правото на Мадарския конник да бъде причислен към геоглифите, защото не е релеф, а барелеф, несъмнено той е едно от най-изящните загадъчни скални изображения в света. Хък се кълне, че няма пръст в неговото създаване, но аз не му вярвам. Работата е там, че Хък и Конникът са се пръкнали горе-долу по едно и също време на белия свят и не се знае кой кого предхожда.
Из дневника на Хък Хогбен:
1 ноември 706 г. Като деца ни учеха с Тервел да не драскаме по стените, ала щом надменният Юстиниан II Ринотмет се принуди да го обяви за кесар на най-западната България и го въздигна да седне редом до него на престола, Тервел тутакси хукна към Мадара и изтипоса името си до Канасубиги Аспарух. Едва подир това той ми възложи да изобразя и върху собствения му щит на държавния печат как великият му баща побеждава лъва с напърчената опашка от бойните знамена на ромейските легиони в темата Тракия.
От тази единствена бележка на Хък по въпроса става ясно, че на скалите край Мадара е издълбан образът на основателя на последната, четвърта по ред и най-западна (спрямо прародината в планината Имеон) българска държава хан11 Аспарух. Той преминава отвъд Дунава и побеждава ромеите в Годината на Дракона (Верени) по прабългарския календар, което на човешки език ще рече в 680 г., когато Хък е още пеленаче. Двайсет години по-късно ханът загива в сражение, а в 706 г. наследникът му Тервел вече се гордее с Мадарския конник. Тогава Хък е на 27 години. А в 697 г. той за първи път се среща с истинския си баща — стария всемогъщ Хогбен. Това са фактите.
