Втората хипотеза се опитва да ни убеди, че през онзи августовски ден мис Мобърли и мис Джърдейн са станали жертва на колективна халюцинация. Но защо те са виждали различни хора и как са успели да запомнят с такива подробности лицата и облеклата на привиденията след отърсването от транса?30

За разлика от англичаните не само американците, но и техните призраци са по-рационални от тленните и нетленните обитатели на Британските острови.

Завещанието на Чафин

През 1925 г. семейство Чафин от окръг Дейви в Северна Каролина внася в местния съд доказателство за валидност на завещание, придобито с помощта на привидение! Ето как започва цялата историята.

След смъртта на главата на фамилията, стария Джеймс Л. Чафин, през 1921 г. адвокатът на семейството прочита пред останалите членове на фамилията завещание от 1905 г., според което единствен изпълнител и наследник на починалия се явява третият му син Маршъл А. Чафин. Четири години по-късно обаче единият от братята Джеймс П.Чафин сънува странен сън, в който баща му застава до леглото му и казва: „Ще намериш завещанието ми в джоба на палтото ми.“ Полусъненият Джеймс скача, намира палтото и открива къс хартия навит на масур и закрепен към подплатата на вътрешния джоб. На него има кратко послание: „Прочети 27 глава от Генезис в старата Библия на татко.“

Младия Джеймс проявява здрав разум и отваря Библията пред свидетели. Там, между две залепени страници се намира друго завещание, написано 14 години след първото, според което старецът променя формулата на наследството: фермата трябва да се раздели по равно между четиримата му синове и съпругата му. Това доказателство, представено в съда под клетва от роднините, прави силно впечатление на съдията и той уважава второто завещание въпреки странните обстоятелства, при които е открито.

12. Границите на реалността

Възможно ли е, притиснат от огромната несправедливост при подялбата на наследството, младият Джеймс Л. Чафин да е насилил духа на покойния си баща да се появи в съня му? (Вж. Срещи с отвъдното) Не се усмихвайте, защото съм убеден, че и на вас се е случвало, когато закъснявате за важна среща, изнервен да подканяте светофара по-бързо да мине на зелено. А успявали ли сте?

През 70-те години подобен експеримент направи немският учен Хелмут Шмид в Института по парапсихология в Дърам, Северна Каролина, и изследователите постигнаха в лабораторни условия цели един-два процента успеваемост. Така че психокинезата или способността на някои хора да въздействат на неодушевени и отдалечени предмети е факт, щом с него се занимават водещи научни институти по света.

Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на явленията, попадащи на границата на реалността:

1.	Психокинезата
2.	Биоелектрографията
3.	Телепатията
4.	Телекинезата
5.	Телепортирането
6.	Ензимът на безсмъртието
7.	Възкресението
8.	Прераждането
9.	Хвърлянето на дюшеш, когато си поискаш
10.	Късметът

Психокинеза

Американският щат Северна Каролина е люлка на първите психокинетични експерименти, направени още през 30-те години от д-р Райн в Лабораторията за изследване на паранормалните явления към университета Дюк. Но това е само началото на практическите експерименти, защото границите на реалността от край време са любима тема на такива светила на науката като Аристотел, Нютън, Паули и Айнщайн.

В някогашия Съветски съюз също усилено изследваха психокинезата, но… тайно, като повечето неща, които се вършеха там. Филмите, промъкнали се през 60-те години на ХХ в. на Запад, показваха как Ала Виноградова с един замах от разстояние кара калъфка за пура да се търкаля. Нина Кулагина пък успяваше да движи кибритена кутийка под стъклен похлупак и да премества компасната стрелка без докосване.

Скептиците на Запад тутакси заявиха, че комунизмът с неговите мизерни условия на съществуване е причината хората да се израждат. В отговор на това ентусиастите от Свободния свят тутакси се захванаха със символа на охолния живот — лъжицата — и през 80-те години в Калифорния след всяко уважаващо себе си парти домакините изхвърляха купища прибори за хранене, огънати с помощта на психокинезата.

Генератор на калифорнийската психоза беше илюзионистът и писателят Джеймс Ранди, инициатор на проекта Алфа. С негова помощ Стив Шоу и Майкъл Едуардс слисаха парапсихолозите от университета Уошингтън в Сейнт Луис, Мисури, като огъваха лъжици и ключове, поставени в запечатани кутии.

Въпреки телевизионните разкрития обаче, когато еуфорията с огънатите лъжици премина, учените продължиха да изследват психокинезата, защото твърде много случаи бяха останаха необяснени.

Независимите изследвания в различни лаборатории по света показаха, че психокинетичните способности на хората се стимулират от лунния цикъл, земното магнитно поле и количеството на феромагнитните материали в човешкия мозък. Та нали големите професионалисти в хазарта не само са природно надарени31, но и прекрасно знаят къде и кога трябва да играят. Лабораторните опити доказаха, че тези играчи на табла, които хвърлят постоянно дюшеш, могат до известна степен да повлияят дори на компютъра да покаже желаната от тях комбинация.

И докато парапсихолозите спорят за естеството на психокинезата, физиците са убедени, че един ден тя ще бъде обяснена на квантово равнище.

Психокинетичните способности изобщо не са уникални. В по-голяма или по-малка степен всички сме надарени с тях. Аз например мога да размествам картите в тестето без Хък да забележи и той много се ядосва, че постоянно го бия на покер32. През 90-те години старите приятели на Хък — Робърт Джан и Бренда Дън, за които стана дума вече, проведоха експеримент в университета Принстън, Ню Джърси, със 150 доброволци и 68% от тях успяха да въздействат на генератора на случайни числа. При това всички участници заявиха, че никога не са имали някакви паранормални способности. После подобен опит бе направен и по време на театрално представление, когато зрителите дори не виждаха генератора. Резултатът беше същият! Че в тази работа „има хляб“ показва и фактът, че и Сони създаде лаборатория по психокинеза в Япония.

Аурата на Кирлиян

През 1939 г. арменският електротехник, живеещ в Краснодар, Семьон Давидович Кирлиян (1900–1980) успя да заснеме електромагнитното излъчване на обикновен човек и пръв доказа, че аурите на светците не са никаква метафора или мистичен атрибут. Властите в Съветския съюз цели 30 години успяха да скрият това откритие. Хък Хогбен обаче успя нелегално да измъкне на Запад част от материалите на Кирлиян и помогна да бъдат публикувани две книги — Психически открития отвъд Желязната завеса (1970) и Аурата на Кирлиян (1974). Едва тогава Семьон Давидович Кирлиян завинаги влезе в историята на науката.