— Оттук — каза паякът, припкайки пред Джан.

Следващата врата откри по-привична обстановка. Разпозна командния пункт, макар че малко неща в него напомняха онзи в „Господаря Панглот“.

— Вече сте на желаното от вас място — съобщи паякът. — Мога ли да направя още нещо за вас?

— Не. Просто ме почакай тук — разсеяно каза Джан.

Бързо отиде в задната част на залата и погледна през извитото стъкло — опитваше се да прецени колко се е приближил „Господарят Панглот“, но корпусът на Небесния ангел не й позволяваше да го види. Погледна надолу и уплашено видя още една огромна сянка върху града до тази на Небесния ангел. „Господарят Панглот“ наистина беше наблизо. Тя изръмжа.

— Нещо не е наред ли? — вежливо попита първият глас.

— Не виждам — оплака се тя.

— Кажете ми какво искате да видите и аз ще ви го покажа — каза гласът.

— Искам да виждам във всички посоки едновременно!

Неочаквано светнаха цели редици екрани. Джан се обърна към тях. Трябваха й няколко секунди, докато се ориентира какво точно вижда, после разбра, че й показват картини, видени от различни точки по корпуса на небесния ангел. Съзря „Господаря Панглот“ почти до себе си. Беше по-високо от Небесния ангел и се спускаше точно до него. „Ароматният бриз“ все още бързаше към тях.

— Къде е устройството за софтуер? — припряно попита Джан, оглеждайки командния пункт. В един пулт наблизо сякаш звънна камбанка, започна да примигва зелена светлинка. Джан тръгна към него, бръкна в джоба си за цилиндърчето. Сложи го в пулта и зачака.

— Карл? Ашли? — неуверено повика тя.

— С кого бихте искала да говорите? — обади се гласът на кораба.

— С програмите в софтуера, който току що включих в твоите системи.

— Този софтуер е инертен — спокойно я осведоми гласът.

— Какво значи това? — извика Джан.

— В него няма активни програми. Инертен е.

Джан изстена отчаяно. Повредила го е. Ударът е унищожил Карл и Ашли. Погледна екраните. От гледката отчаянието й само стана непреодолимо. Планерите изхвърчаха от площадките на „Господаря Панглот“ като гъбични спори в пустошта през ветровит ден.

— Небесен ангел! — провикна се тя. — Трябва да тръгнеш незабавно. Отдели се от кулата и се отдалечи оттук с пълна скорост.

— Съжалявам — каза гласът. — Не мога да изпълнявам вашите заповеди, преди да получа от вас точните кодове за достъп.

На Джан й идеше да вие от безсилна ярост.

— Трябва да ми се подчиниш! — викаше тя. — Всеки момент ще ни нападнат. Погледни! Погледни собствените си екрани, ако не ми вярваш!…

Тя посочи най-близкия екран. На него се виждаха планери, насочващи се към върха на „Скайтауър“. Искаха да влязат в контролната зала, както онези тримата преди. Оттам можеха да проникнат в Небесния ангел по тунела.

— Поне не можеш ли да затвориш вратата в носа? — примоли се Джан.

— О да, мога да направя това.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ!

Гласът загърмя над града, отеквайки от стените на кулите.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ! ОТГОВОРИ МИ!

Идваше от „Господаря Панглот“. Беше военачалникът.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ! ТИ ЗАГУБИ!

Джан се вглеждаше в екраните. Планери кацаха върху корпуса. Тя се обърна към металния паяк.

— Въоръжен ли си?

Вместо отговор той протегна механична ръка от кръглото си тяло.

— Имам и други, ако са необходими — увери той Джан.

— Питах те за оръжия — каза Джан. — Имаш ли?

— О, не — отвърна паякът. — Никакви оръжия.

Тя се опитваше да се успокои, но без полза. Твърде добре си спомняше описанието на военачалника какво означава да те одерат жив.

— ПРЕДАЙ СЕ, МАЙЛОУ ХЕЙЗ! ЩЕ БЪДА МИЛОСТИВ!

— Много ли сте в кораба? — попита Джан паяка.

— Да. Има петстотин механизма за поддържане и обслужване в активно състояние и още петстотин на склад.

— Чуй ме — отчаяно каза Джан. — В кораба нахлуват хора. Ти и другите като тебе трябва да ги спрете — нападнете ги, убийте ги!

— Това е невъзможно — каза паякът. — Не можем съзнателно да причиним вреда на човешки същества.

— Майко богиньо, дай ми сили — изсъска Джан. Опита отново. — Не е нужно да ги ранявате, просто ги обездвижете и им вземете оръжията…

— Тези действия биха могли да доведат до нанасяне на телесни повреди и затова не подлежат на обсъждане. Съжалявам.

— Вярвам ти, как не — каза Джан и ритна паяка.

Той притича настрани от нея, но не направи нищо друго.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ! НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА ИЗБЯГАШ! ТВЪРДЕ КЪСНО Е!

Истина е, горчиво си каза Джан, без да откъсва поглед от екраните. Самураите гъмжаха по целия корпус. „Майлоу имаше късмет, отърва се поне от това…“

— Здрасти! Какво става тук?

Джан помисли, че сънува наяве.

— Ашли?

— Ъхъ, аз съм! Огромна като живота!

Джан не можеше да повярва.

— Всичко наред ли е? Ами Карл?

— Тип-топ си е.

— Помислих си, че съм ви унищожила! Къде бяхте? Тукашният компютър ми каза, че вашият софтуер бил празен.

— Карл го съчини. Откри всякакви защити в системата срещу проникването на нелегален софтуер в компютрите на небесния ангел. Трябваше да измисли как да ги прекара. Малко се позабави. Липсвах ли ти?

— Много — искрено призна Джан.

Бързо описа на Ашли какво става.

— Няма проблеми. Карл и аз изцяло контролираме системата. Карл казва, че за начало трябва да се отделим от кулата.

— Да, да! — извика Джан. — Кажи му да направи каквото смята за нужно.

— Каквото ние смятаме за нужно — каза Ашли.

— Добре, каквото ти и Карл решите.

Небесният ангел вече се движеше. Джан погледна — върхът на кулата се отдалечаваше.

— ХЕЙЗ! ТВЪРДЕ КЪСНО Е! НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ! ПРЕДАЙ СЕ ВЕДНАГА И ЩЕ ПРОЯВЯ МИЛОСЪРДИЕ! ИНАЧЕ СМЪРТТА ТИ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН БЕЗКРАЕН ПИСЪК!

Гласът на военачалника гърмеше над града.

— Карл съобщава, че японците влизат в Небесния ангел — обади се Ашли.

— Знам. Той… или ти, измислихте ли как да се отървем от тях?

— Ами да. Роботите. Тези паяци.

— Аз вече опитах това — осведоми я Джан. — Този паяк отказа да навреди на хора.

— Сега аз и Карл заповядваме — гордо изрече Ашли. — Ще направят каквото им кажем, защото ние сме централната програма.

— Тогава кажете им — нетърпеливо подкани Джан. — По-бързо!

— Вече го направихме.

Джан отскочи — паякът внезапно оживя и се втурна към асансьора. Скочи вътре и вратата се затвори.

— Изкарваме и другите петстотин от складовете за всеки случай.

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ! СПРИ! МОИТЕ ВОЙНИ ПРОНИКНАХА В ТВОЯ КОРАБ. ВСЯКАКВА СЪПРОТИВА Е БЕЗСМИСЛЕНА!

Небесният ангел вече се издигаше над „Господаря Панглот“. Джан видя как соплата на моторите на другия въздушен кораб се завъртат надолу, за да го издигнат за преследване.

— Хайде да почистим небето от това копеле — каза Ашли.

— Нищо друго не бих искала толкова — каза Джан. — Но как да го направим?

— О, не ти ли казах? Май не. Карл проникна и в системата за управление на лазерите. Контролираме и тях напълно. Та какво ще кажеш? Започваме ли стрелбата?

На Джан й бяха нужни няколко секунди, за да преглътне това съобщение, накрая разбра, че сега лазерите могат да стрелят по всичко. Веднага каза:

— Не, не стреляй засега. Има ли начин да говоря с военачалника?

След малко Ашли каза:

— Да, има някакво устройство с високоговорители. Използвали го да говорят на жертвите след бедствия на земята, скоро и военачалникът ще опита какво значи това. Карл го включва. Говори!

— Военачалнико Хорадо… — опита Джан и в същия миг се стресна — думите й отекваха като гръмотевици. — Военачалнико Хорадо, чуй ме. Аз съм Джан Дорвин. Сама съм. Майлоу е мъртъв. Уби го кибероид преди седмици.

Военачалникът се разсмя. Прозвуча като налудничав взрив. После каза:

— МАЙЛОУ ХЕЙЗ Е МЪРТЪВ? УБИТ ОТ КИБЕРОИД? КОЛКО Е ЗАБАВНО… А СЕГА, МОМИЧЕ, СТИГА ИГРИ, ОСТАВИ МОЯ КОРАБ ДА СЕ ДОБЛИЖИ.

Джан хвърли поглед към екраните. Стотици метални паяци изскачаха върху корпуса. Проблясваха мечове — японците се опитваха да се защитят. Тя каза на военачалника: