— Уникална е, нали? Експонат за колекцията на истински ценител — каза Каген гордо.

Кожата й беше прозрачна. Под нея ясно се виждаха пулсиращите вени и артерии, пластовете подкожна мазнина, мускулните влакна…

— Момиче, дръпни си ръката и погледни насам! — заповяда Каген.

Тя се подчини с нежелание. Уплашени очи гледаха през прозрачните клепачи. Две зелени езера живот надничаха от сякаш одраната глава. Каген се обърна към Майлоу:

— Е, какво ще кажеш за нея?

Майлоу се събуди и седна на леглото. Стисна главата си в ръце и простена. После се наведе и повърна върху чистия под на нишата.

Джан си отдъхна, когато възбудено бърборещата Мари Ан най-накрая й пожела лека нощ и я остави сама в спалнята. Тя свали и останалото бельо. Мари Ан й беше помогнала да се освободи от нещото, наричано „корсет“. После надяна робата, ушита от невиждано тънък плат. С уморена въздишка Джан седна на мекото легло и зарея поглед към беззвездната нощ, надничаща през единствения прозорец. Представянето пред двора я изтощи. Да се усмихва и да се държи учтиво с Аристократите, докато вътрешният й глас неспирно напомняше: „Това са хората, които убиха майка ти, баща ти, всички твои приятели… тези хора унищожиха Минерва!“ Но аз нямах избор, казваше си тя. Трябва да направя каквото ми каза Майлоу и да се възползвам от положението си. Той има план.

Тя се ужаси онзи ден, когато се събуди и откри грамадния Гилдмайстор в нишата на Майлоу. Отпърво помисли, че е насаме с този урод и очакваше най-лошото, но после видя зад него Майлоу и един от надзирателите. Уплаши се да не би Баниън да я отведе със себе си, но той беше само изпълнител на заповед. Заповед от Аристократите. Надуто й каза, че господарят Панглот милостиво е решил да я възнагради за героизма и ще й върне свободата. Когато здравето й се подобри, ще я отведат в апартамента на висшия камерхер Принц Мажид, където засега ще намери своя нов дом. После Баниън я потупа по бузата и рече със съжаление:

— Каква загуба, мила моя. Имах някои планове за тебе.

Той успя да промъкне туловището си през тесния вход на нишата и Джан изумено погледна Майлоу. Изглеждаше твърде жизнерадостен.

— Поздравявам те — каза и се отпусна на стола.

— Не искам да отивам там, не искам да живея с Аристократите — протестира тя.

— Значи искаш да останеш тук като робиня? Искаш да бъдеш стъклоходец и да свършиш като играчка на Баниън?

— Не — призна Джан. — Но…

— Аха, разбирам какво те мъчи. Не искаш да се разделяш с мен.

— Дрън-дрън — изтърси тя и веднага съжали за това.

Но Майлоу все се усмихваше. Реакцията му я озадачи.

— Не ми се виждаш много огорчен, че ей сега ще ме отведат. Аз пък си мислех, че и ти си имаш „планове“ за мен.

— И сега ги имам. Но вече не са същите.

Джан се намръщи.

— Хич не те разбирам.

— Те вече не се отнасят до твоето тяло, а до новото ти високо положение в нашето малко въздушно общество. Ще имаш възможност да ми направиш доста услуги.

— Като какви например? — попита тя с подозрение, вече си представяше как краде разни луксозни предмети, за да ги носи на Майлоу.

— Като ми помогнеш в постигането на целта, към която се стремя през трите години, прекарани на борда на това нещо. И ако го направиш, обещавам ти двете най-нежно мечтани от сърцето ти неща.

— И кои са те?

— Твоята свобода. И отмъщението срещу „Господаря Панглот“.

Някой почука тихо. Джан изръмжа едва чуто, очакваше да види пак Мари Ан. Но вратата се отвори и влезе Сирай. Беше облечена в къса бяла нощница и косата й беше разрошена. Джан предположи, че е станала от леглото си.

— Господарката ми каза да видя имате ли нужда от нещо — каза тя. — Смятайте ме вече за Ваша прислужница.

— Благодаря ти, но нищо не ми трябва и изобщо няма да се отнасям към тебе като към моя прислужница — изрече Джан твърдо.

— Намирам, че е по-добре да правим каквото казва господарката. Така животът е по-спокоен.

— Лошо ли се държи с тебе?

Сирай сви рамене едва-едва.

— Не, не физически. Но може да бъде страшно досадна, ако нещата не стават според желанията й.

— А какво ще кажеш за Принц Мажид?

Пак същото движение.

— Най-добре е и той да остава доволен — каза тя загадъчно.

Джан потупа леглото.

— Ела да седнеш при мен. Бих искала да си поговорим малко. Е, ако не искаш да се върнеш в леглото си.

— Не — Сирай дойде при нея и седна.

Спогледаха се.

— Ти си много хубава — промълви Джан.

— Благодаря. Ти също.

Последва мълчание. Сирай каза:

— Добре ли се чувстваше тази вечер?

Джан изкриви лицето си.

— Беше мъчение. Тези Аристократи са странни хора. С когото и да говорех, приказваше само за себе си. Започваха с по някой вежлив въпрос, например дали съм се оправила напълно след раната, и после изобщо не се интересуваха от моите думи. Останалото в разговора беше все за техните си проблеми. Не че според мен имат каквито и да било грижи.

— Не, живеят си в техен свят. Всичко извън него не им е особено интересно. Прекарват времето си в игри, гледат си „забавленията“, правят секс и се подмазват на Принц Каспар и неговата майка. Между другото, представиха ли те и на тях? На принца и лейди Джейн?

— О, да. После си поговорихме малко. Той ме покани в техните апартаменти утре за вечеря. Не ми се иска, но май не аз решавам.

— Как ти се стори? — попита Сирай.

— Много е красив. За мъж…

Недоизказаното натежа във въздуха между тях.

Джан неочаквано усети непреодолимо желание да прегърне Сирай. До болка се нуждаеше от успокояващата прегръдка на друга жена. Толкова отдавна…

Тя се поддаде на изкушението. Наведе се към Сирай и я прегърна, после зарови лице в шията й.

— Моля те, прегърни ме.

Сирай обви с ръце Джан, но не силно. Седяха така, после Сирай каза тихо:

— Искаш ли да спя при тебе?

— О да, искам — въздъхна Джан. — Повече от всичко.

Сирай внимателно се освободи от ръцете на Джан, стана и свали през глава нощницата си, като я пусна на пода. Не носеше нищо друго отдолу. Стоеше загледана в Джан. Накрая промълви хладнокръвно:

— Ти наистина се учиш бързо.

— Какво искаш да кажеш? — Джан не разбираше отношението й.

— Учиш се как да се отнасяш с мен като със слугиня. С тази скорост ще станеш чудесна Аристократка.

Джан спря да диша.

— Мислиш си… мислиш си, че насила те карам да правиш секс с мен ли?

— Не е ли така?

— Не! Разбира се, не! — На Джан й притъмня от предположението на Сирай. — Надявах се и ти да искаш.

— Аз не съм от Минерва, Джан — тихичко й припомни Сирай.

Джан едва сега разбра какво е станало. Закри устата си с ръка.

— Олеле, такава каша. Искам да кажа, аз само… — тя съвсем се обърка. — Не харесваш жени, нали? Тоест, не спиш ли с жени?

— Спя с жени. Когато ми се налага. И откакто обслужвам Аристократите, преспала съм с доста жени. И с доста от мъжете.

— Значи те принуждават!

Сирай сви рамене.

— Нека да го кажем така — нямам избор. Освен ако искам пак да бъда обикновена робиня. Но тук поне се живее по-добре.

Джан не знаеше какво да каже. Всичко в нея се оплете. Все още беше объркана и обидена, и се гневеше от положението на Сирай. И все още беше сексуално възбудена. Каза бързо:

— Моля те, облечи си нощницата. Съжалявам, нищо не съм разбрала.

— Всичко е наред — отвърна Сирай.

Тя се наведе за нощницата. Когато я облече и я опъна, Джан каза:

— Все пак постой, моля те, нека да си поговорим. Но, само ако искаш, като приятелки. Не си мисли, че ти налагам някакво задължение.

Сирай я погледна изпитателно и се усмихна.

— Ще се радвам да остана още малко, като твоя приятелка. — Тя пак седна на леглото до Джан.

— Сирай, откога си в „Господаря Панглот“?