Майлоу кимна.

— Сещам се какво е това. Получен чрез генно инженерство вид бактерия, предназначена да преработва органични вещества в пропанол или бутанол. Жалко, генното инженерство сега е загубено. Малко само да бяхте почовъркали някои от бактериите и щяхте да имате вана, в която се произвежда етилов алкохол. Този, който може да се пие.

Джан изглеждаше шокирана.

— Да не мислиш, че наистина бихме извършили това богохулство, дори и да имахме възможност?

— Защо пък не. Нали сте използвали предимствата на „злата“ наука, като сте поддържали фабриката през всичките тези години.

— Но аз съм сигурна, че никой в Минерва не знаеше фабриката да е била измислена от генинженерите… — протестира Джан.

— Все някой трябва да е знаел, поне в началото.

— Никой в Минерва не би използвал съзнателно нещо, измислено от генинженерите. Тези мъже са по-виновни от когото и да било светът сега да е това, което е.

— Какво лицемерие! — захили се Майлоу. — Първо на първо, много от тези генинженери са били жени. А и в ранните си години Минерва нашироко е използвала генното инженерство. Личи си по резултатите. Погледни вашите мъже… Ако искаш, погледни себе си.

— Какво общо имам аз?

— Ти си, както някога са наричали този тип, Висш стандарт, съобразно определенията на Генетичната харта на Организацията на обединените нации от 2062 година. Това ти дава цял куп предимства в сравнение с предишните поколения хора. Продължителността на живота ти е малко над двеста години. Физически никога няма да надхвърлиш тридесет и петте, а поне още четиридесет години няма да достигнеш тази зрелост. Спестени са ти всички ужаси на остаряването и смъртта ти, ако оставим настрана непредвидимите случайности, ще бъде бърза и безболезнена.

— Имаш и феноменална имунна система — продължи Майлоу. — Устойчива си на всички обикновени инфекции, както и на болести като рака, преследвали толкова дълго човечеството през историята му. Вероятно си податлива на повечето по-коварни вируси, пуснати в действие през последните фази на Генетичните войни, също и на някои от мутиралите видове гъбички, разпространени в момента. Но тези слабости важат за всички представители на Висшия стандарт. Всичко останало в тебе е с необичайно добро качество. Способностите на твоя организъм да се възстановява са невероятни — когато счупиш кост, тя зараства много бързо и даже централната ти нервна система може да регенерира. За няколко седмици забравяш за травми, които биха парализирали за цял живот предишния тип хора. И отгоре на това нямаш менструация, освен в периоди през двадесет години, ако, разбира се, не забременееш през фертилния си период.

Главата на Джан сякаш се рееше някъде.

— Нямам какво?

— Менструация — каза усмихнато Майлоу в обърканото й лице. — Във времената преди Висшия стандарт жените са имали менструация всеки месец — от пубертета до менопаузата. — Той видя, че от думите му няма никакъв резултат и спря. — На какво са те учили в Минерва? Искам да кажа, за тялото ти?

— Учеха ме как да живея в хармония с тялото си — каза му тя. — Като размишлявам и се отпускам в духа на Майката богиня…

— Не, не — прекъсна я той припряно. — Питах, дали са те учили как работи твоето тяло?

— Ами да. Разбира се.

— Значи познаваш репродуктивната си система? Знаеш, че се раждаш с яйцеклетки в себе си?

Джан кимна.

— А знаеш ли колко са яйцеклетките?

— Около стотина, ако не се лъжа.

— Правилно. Но преди създаването на Висшия стандарт децата от женски пол се раждали с половин милион в своите яйчници.

— О, я стига… — каза тя недоверчиво.

— Точно така е било. И когато през онези времена момичето достигало пубертета, тоест развивала се репродуктивната й система, всеки месец се освобождавала яйцеклетка в матката й. Ако за около две седмици не бивала оплодена, заедно в повърхностните тъкани организмът я изхвърлял. Това се наричало менструация и макар че влияела на жените по различен начин, повечето я смятали за твърде неприятно преживяване. Освен кървенето, можела да бъде доста болезнена и емоционално разстройваща. Както винаги, за всичко били виновни хормоните. Когато яйцеклетката се намирала в матката, хормоните предизвиквали промени в тъканите на матката, за да е готова за оплождането. Точно тези остри хормонални промени били причината за неприятните преживявания на жените.

— Нито на дума не ти вярвам. Майката богиня не би позволила жените да страдат толкова.

— През онези дни вашата Майка богиня не се е навъртала наоколо — каза студено Майлоу. — Таткото бог управлявал театъра и очевидно е имал зъб на жените.

— Майката богиня е била винаги и ще пребъде завинаги — непреклонно заяви Джан.

— Както ти харесва. Все пак, към средата на двадесет и първи век генинженерите окончателно решили проблема как да изключват молекулярния часовник, причиняващ саморазрушаването на клетките, тоест старостта. Това означавало, че оставало само да протегнат ръка и към безсмъртието. Но, разбира се, ако цялото човечество станело безсмъртно, земните ресурси биха се изтощили твърде бързо. Така че взели решение да наложат възрастова граница, до която можел да бъде препрограмиран всеки. Дълго се карали в Обединените нации, докато приемат закона за „двеста години плюс още малко“. През онези години Обединените нации още имали тежест, защото ги подкрепял Американо-Съветския съюз.

— А какво е Обединени нации? — попита тя.

Той нетърпеливо махна с ръка.

— И това за друг път. Ето в това била същността — ако хората можели вече да живеят по двеста и повече години, не можело да им се разреши да се размножават свободно както преди. Световните ресурси пак биха се оказали под заплаха. Тъй че Обединените нации решили жените да имат фертилен период за една година на всеки двадесет.

Джан направи гримаса насреща му.

— Да не би да ми казваш, че преди това жените са могли да забременяват по всяко време! — гласът й звучеше изумено.

— Ами точно това се опитвам да ти обясня. И тези два закона на Обединените нации променили не само репродуктивната система на жените, но и целия свят.

— Как така?

— Заради противопоставянето срещу тях. Най-активни били религиозните фундаменталисти… Ислямските нации обявили борба до смърт срещу генетичното бърникане в човешкото тяло. Казвали, че било противно на волята на Аллах…

— Какъв Аллах? — попита Джан.

— Още един от твърде мъжките богове. Ти не би го харесала. Но не били само ислямските нации, имало свирепо противопоставяне и сред западните религиозни фундаменталисти — и католици, и протестанти. Моля те, не ме питай те какви са били. Прекалено дълго ще трябва да ти обяснявам. Просто повярвай — спорът станал доста кървав.

Виждаш ли, когато Обединените нации издали закона „двеста години плюс още малко“, те декларирали, че всеки, ако не е прекалено стар за генетично преобразуване, има право да му бъде удължен животът до тази граница. Представи си само резултата — хора, живеещи в страни, отхвърлили преобразуването по религиозни причини, естествено искали да отидат в страни, където то било разрешено. Започнал истински ад и когато димът се разсеял, трябвало да чертаят отново всички карти. Повечето от големите държави, включително и Америка, се разпаднали на множество независими държави, като вашата Минерва.

— Много убедително разказваш — чудеше се Джан.

— Убедително е, защото е истина — отговори той. — И Минерва дължи съществуването си на генното инженерство, с каквито и митове за произхода ви да са ви натъпкали главите. При това жителите на Минерва не се задоволили само с Висшия стандарт — те добавили всички изменения, разрешени от все още съществуващите тогава международни закони. Ранните феминистки се основавали на догмите си и се отвращавали от мисълта, че повечето психологически разлики между мъжа и жената били генетично определени. Идеята миришела прекалено силно на „биологически детерминизъм“, а той бил много непопулярен като политическа теория.