Литмир - Электронная Библиотека

— О, милорд ревизор — спря го той. — Какъв късмет. Генерал Хароче току-що ме прати да ви повикам.

— Къде ви каза да ме търсите?

— В склада. Спестявате ми няколко етажа.

— Добре. Кажете ми, Хароче носеше ли нещо?

— Папка. Вие ли сте я поискали?

— Да. Значи е тук, а? Елате с мен… — Върнаха се по коридора във вътрешния офис на отдела. Вратата на предишния кабинет на Хароче бе заключена. Майлс я отключи с ревизорския си печат.

Генералът беше приклекнал вляво от бюрото и тъкмо започваше да сваля решетката от стената. В разтворената на пода до него папка имаше филтър. Майлс мислено се обзаложи със себе си, че ще открият демонтирана решетка, очакваща завръщането на Хароче в някоя от заседателните зали по права линия между тази стая и предишния кабинет на Илян. Добра работа, изключително хладнокръвна. „Бързо мислите, генерале. Но този път аз имах преднина.“

— Времето е всичко — каза Майлс. Хароче подскочи и застана на колене.

— Милорд ревизор — бързо започна той, после замълча. Погледът му се плъзна по служителите от ИмпСи, които влизаха в офиса. И дори сега, помисли си Майлс, генералът можеше да измисли някакво блестящо импровизирано обяснение… ала в този момент Илян си проби път напред.

Хароче бе избягвал да се среща с жертвите си. Нито веднъж не беше посетил Илян в клиниката на ИмпСи, неуспешно се бе опитал да се скрие от Майлс, когато несъмнено беше планирал първата инсценировка, и се бе появил в императорската резиденция едва след арестуването на Галени. Навярно не беше зъл по душа, а обикновен човек, изкушен да извърши злодеяние, смазан от излезлите от контрол последствия. „Когато взимаш решение за някаква постъпка, всъщност взимаш решение за последствията от нея.“

— Здравей, Лукас — каза Илян. Очите му бяха удивително студени.

— Господине… — Хароче с олюляване се изправи.

— Полковник, доктор Уедел, ако обичате… — Майлс им даде знак да излязат напред и махна с ръка на лаборанта да ги последва. Самият той застана от другата страна на групата. „Това е моят триумф. Защо не се радвам?“

Всички действия вече бяха многократно упражнявани. Полковникът свали решетката, Уедел напръска филтъра. Няколко секунди мъчително чакане. После се появи флуоресцентното сияние, червено и зловещо като кръв.

— Генерал Алегре — въздъхна Майлс, — назначавам ви за временен шеф на ИмпСи до утвърждаването ви от император Грегор. Със съжаление трябва да ви съобщя, че първото ви задължение е да арестувате своя предшественик генерал Хароче. По моя заповед като имперски ревизор, по обвинение в… — В какво? Саботаж? Измяна? Глупост? „Престъпникът дълбоко в себе си иска да го хванат“, гласеше популярната поговорка. Не беше вярно. Престъпникът просто искаше да се измъкне. Грешникът копнееше да извърви дългия път от изповедта до опрощението. Дали Хароче бе престъпник, или грешник?

— По обвинение в държавна измяна — завърши той. Последната дума накара половината от присъстващите в стаята да потръпнат.

— Не измяна — дрезгаво промълви Хароче. — Само не измяна!

Майлс разпери ръце.

— Но… ако е готов да признае и да ни съдейства, навярно можем да се съгласим на нападение срещу старши офицер. Военен съд, една година затвор, обикновено уволнение. Мисля, че… ще оставя съдът на Службата да реши.

Ако се съдеше по израженията им, и Хароче, и Алегре бяха схванали смисъла. Като началник на Галени, Алегре несъмнено внимателно следеше случая със своя подчинен. Хароче стисна зъби. Началникът на вътрешния отдел кисело се усмихна на иронията.

— Предлагам ви — продължи Майлс — да го отведете долу и да го накарате да заеме мястото на вашия най-добър аналитик.

— Слушам, милорд ревизор — решително отвърна Алегре, но после се поколеба, осъзнал, че този път няма яки сержанти, които да извършат действителния арест. — Лукас, ще ми създаваш ли проблеми?

— Не — въздъхна Хароче. — Прекалено съм стар, за да се бия.

— Добре. Аз също. — Алегре го изведе навън.

Илян ги проследи с поглед и прошепна на Майлс:

— Адски тъжна история. ИмпСи трябва да постави началото на нови традиции за смяна на шефовете си. Убийството и наказанието действат пагубно на организацията.

Майлс можеше само да свие рамене. Той поведе групата към съседните заседателни зали и още във втората откри отворената шахта. Лаборантът грижливо прибра и документира последните доказателства и Майлс ги запечата с ревизорския си печат.

С това задълженията му на имперски ревизор, слава богу, приключваха. Трябваше само да докладва на Грегор и да предаде всички доказателства на съответните власти — в този случай съда на Службата. „Аз само трябваше да открия истината. Не е моя работа да решавам какво да правим с нея.“ Макар да предполагаше, че съветите му имат известна тежест.

Когато най-после свършиха във вътрешния отдел, двамата с Илян последваха лаборанта по коридора.

— Чудя се какво ще направи сега Хароче — рече Майлс.

— Хвърлил е прекалено много време и усилия да фалшифицира данните в комуникационните пултове и просто не се е сетил за проклетите филтри.

— Мислех, че ще се опита да представи всичко като инсценировка. Дали няма да прибегне до стария ворски изход? Изглеждаше… много блед. Предаде се по-бързо, отколкото очаквах.

— Ти му нанесе по-тежък удар, отколкото си очаквал. Не си знаеш силата, Майлс. Но не. Самоубийството не е в неговия стил — отвърна Илян. — Пък и е трудно да го извърши без помощта на тъмничарите си.

— Смяташ ли… че трябваше да загатна за такава помощ? — деликатно попита Майлс.

— Лесно е да умреш. — Лицето на Илян се напрегна. Дали си спомняше за молбите си в клиниката Майлс да сложи край на мъките му? — Трудно е да живееш. Нека копелето изтърпи военния си съд. И последната безкрайна минута.

* * *

Новият арест на ИмпСи беше много по-малък от стария, но входът и помещението за регистриране на затворници бяха същите. При комуникационния пулт на пропуска завариха капитан Галени и Делия Куделка. Генерал Алегро и дежурният офицер тъкмо привършваха с формалностите по освобождаването. Иван ги наблюдаваше. Очевидно вече бяха отвели Хароче. Майлс се надяваше да са му дали килията на Галени.

Дъв все още бе в зелената униформа, която беше носил на императорския прием, сега цялата измачкана. Очите му бяха зачервени от безсъние, Лицето му излъчваше опасно напрежение.

Той се обърна към Майлс.

— По дяволите, Воркосиган, къде се губи толкова време?

— Хм… — Майлс докосна веригата си, за да му напомни, че все още е имперски ревизор.

— По дяволите, милорд ревизор — изсумтя Дъв, — къде се губи толкова време? Снощи ми каза, че веднага ще дойдеш. Мислех, че ще ме освободиш. После не знаех какво да мисля. Напускам тая проклета параноично тъпа организация веднага щом изляза оттук. Край.

Алегре потръпна.

Делия докосна Галени по ръката. Той хвана нейната и гневът му видимо се поуталожи.

„Ами, получих припадък, после трябваше да прегледам заблуждаващия доклад на Хароче, след това да чакам Уедел да дойде от Имперския научноизследователски институт и не смеех да се свържа с никого по комуникационнните пултове от вкъщи. Трябваше да отида лично и…“

— Да. Съжалявам. Боя се, че ми трябваше цял ден, за да събера оневиняващите те доказателства.

— Майлс, откакто открихме, че е саботаж, минаха само пет дни — отбеляза Илян. — Ще ти отнеме повече време да подготвиш ревизорския си доклад.

— Доклади! — въздъхна Майлс. — Пфу! Но, Дъв, разбери, не беше достатъчно да наредя да те пуснат. Щяха да ме обвинят в пристрастие.

— Вярно е — измърмори Иван.

— Отначало смятах, че Хароче просто проявява несръчност като те арестува в императорската резиденция пред толкова много свидетели. Ха! Не и той. Прекрасно организирана инсценировка за съсипване на репутацията ти. После нито освобождаването ти, нито оправдаването ти поради липса на достатъчно доказателства нямаше да те спасят от подозрителността на хората. Трябваше да открия истинския виновник. Нямаше друг начин.

70
{"b":"283175","o":1}