Полковникът настойчиво жестикулираше, после хвана Галени за ръката. Дъв се отдръпна. Един от стражите посегна към зашеметителя си.

Майлс почти подскочи. Задъхана Лайза го последва и застана неподвижно, като разбра, че това не е стъпка от танца.

— Какво има, Майлс?

— Извинете ме, милейди. Трябва да се погрижа за нещо. Моля, върнете се при Грегор. — Той припряно се поклони и се отдалечи. Погледът й неизбежно го проследи към портала.

— Какъв е проблемът, господа? — тихо попита Майлс, когато се приближи до четиримата. Ако не можеше да промени тона на разговора, поне можеше да го понижи. Вече ги гледаха половината от присъстващите.

Полковникът неуверено му кимна — Майлс не носеше ревизорската си верига, ала офицерът трябваше да знае кой е.

— Милорд. Генерал Хароче издаде заповед за арест на този човек.

Майлс скри удивлението си.

— Защо?

— Обвинението не е посочено. Трябва незабавно да го изведа от императорската резиденция.

— По дяволите, какво е това, Воркосиган? — изсъска Галени. — Имаш ли пръст в тая история?

— Не. Не знам. Заповедта не идва от мен… — Дали бе свързано със случая? И в такъв случай как Хароче беше посмял да предприеме нещо без негово знание?

Иван и Мартя също се приближиха. Полковникът ставаше все по-нервен. Очевидно усещаше, че положението се изплъзва от неговия контрол.

— Да имаш неплатени пътни глоби, за които да не зная, Дъв? — опита се да облекчи напрежението Майлс. Вече и двамата стражи бяха с ръце на зашеметителите си.

— Не, по дяволите!

— Къде е в момента генерал Хароче? — попита Майлс полковника. — В щаба ли?

— Не още, милорд. Но скоро ще е там. Да съобщи на Грегор?

— Виж, Дъв… Мисля, че е най-добре спокойно да отидеш с тях. Веднага ще се заема със случая.

Полковникът му отправи признателен поглед. Галени подозрително и ядосано го стрелна с очи. Щеше да е много да иска от него да преглътне публичното унижение, но можеше да стане и по-лошо, ако го зашеметяха поради оказване на съпротива. Това вече щеше да привлече вниманието на всички в залата.

Комарецът измъчено погледна към Делия, после се обърна към Иван.

— Иване, би ли изпратил Делия у тях?

— Разбира се, Дъв.

Самата Делия прехапа устни. Още десет секунди и щеше да се намеси — експлозивно, от собствен опит знаеше Майлс.

Той кимна и стражите изведоха Галени навън. Майлс махна на Иван да остане и ги последва в коридора. Както се опасяваше, в момента, в който завиха зад ъгъла, двамата стражи блъснаха Дъв към стената, за да го претърсят и да му сложат белезници.

Майлс повиши глас миг преди Галени да се обърне и да замахне към тях.

— Това е излишно, господа!

Те спряха. Дъв с видимо усилие отпусна свитите си в юмруци пръсти и се отскубна от ръцете им.

— Ако му позволите, той доброволно ще дойде с вас. — Строгият поглед на Майлс мълчаливо прибави: „Нали, Дъв?“. Галени поправи куртката си и сковано кимна. — Полковник, в какво всъщност е обвинен капитан Галени?

Офицерът се прокашля. Не смееше да откаже да отговори на имперски ревизор, каквато и заповед за дискретност да му беше дал Хароче.

— Държавна измяна, милорд.

— Какво?! — изрева Дъв.

— Глупости! — изсумтя Майлс и предупредително хвана комареца за ръкава. — Дъв, ще дойда да те видя веднага след като разговарям с Хароче.

Ноздрите на Галени се разшириха, но той отговори:

— Добре. — После стисна зъби и закрачи по коридора.

Майлс се втурна обратно към залата. В преддверието го посрещнаха Грегор, Лайза, Делия и майка му.

— Какво става, Майлс? — попита императорът.

— Защо тези мъже отведоха Дъв? — с тревожно разширени очи прибави Лайза.

— Майлс, направи нещо! — нареди Делия. Графиня Воркосиган просто го гледаше с ръка, притисната към устата.

— Не знам. А би трябвало да зная, по дяволите! — изсумтя Майлс. — Галени току-що беше арестуван от ИмпСи по… — той крадешком хвърли поглед към Лайза — … по някакво мъгляво обвинение. Очевидно по заповед на самия Лукас Хароче.

— Трябва да допусна, че е имал основание… — започна Грегор.

— Трябва да допусна, че е сгрешил! — разпалено го прекъсна Делия. — Помогни ми, Корделия!

Графиня Воркосиган погледна над рамото на Майлс.

— Ако искаш неизопачена информация, обърни се към източника. Ето го и него.

Майлс се обърна и видя, че един от императорските гвардейци води Хароче. Изражението му беше толкова тежко, колкото и стъпките. Той се приближи до групата и тържествено кимна на Грегор.

— Сир. — После се обърна към Майлс. — Милорд ревизор. Дойдох колкото можах по-бързо.

— По дяволите, какво става, Лукас? — тихо попита императорът. — ИмпСи току-що арестува мой гост по средата на моя прием. Надявам се, че можеш да обясниш причините. — Дали Хароче познаваше Грегор достатъчно добре, за да усети гнева, криещ се под това малко подчертано „мой“?

— Най-искрени извинения, сир. И на вас, доктор Тоскана. Напълно разбирам неловката ситуация. Но най-важната задача на ИмпСи е да се грижи за вашата — и вашата — леко кимване по посока на Лайза — безопасност. Тази вечер научих нещо, което ми даде основание да се съмнявам в лоялността на капитан Галени. И после за свой ужас открих, че присъства на вашия прием. Мога да допусна много грешки по отношение на предпазливостта, но не смея нито веднъж да си позволя небрежност. Основната ми грижа беше физически да отстраня капитан Галени от приема. Всичко останало, включително обясненията, може да почака. — Той погледна към дамите и многозначително завъртя очи. — На ваше разположение съм, сир.

— О. — Грегор се обърна към графиня Воркосиган и направи малко неясен ядосан жест към Делия и Лайза. — Корделия, би ли…

Тя студено се усмихна.

— Елате, дами. Господата трябва да поговорят.

— Но аз искам да знам какво става! — възрази Лайза.

— По-късно ще научим. Ще ви обясня системата. Адски е глупава, но човек се научава да я използва. Като се замислиш, същото се отнася за ужасно много други ворски обичаи. Междувременно, трябва да продължим представлението — лейди Воркосиган кимна към залата — и донякъде да възстановим щетите, нанесени от това, хм… — тя стрелна с поглед Хароче — злощастно упражнение по предпазливост.

— Как ще възстановим щетите? — попита Лайза.

— Ще излъжем, мила. С Алис ще ви покажем как става… — Графиня Воркосиган ги отведе. Делия погледна през рамо към Майлс и повтори само с устни: „Направи нещо, по дяволите!“

— По-добре да продължим в кабинета ви, сир — измърмори Хароче. — Ще ни трябва комуникационен пулт. Нося ви копия от доклада на моите системни специалисти. — Той докосна джоба на куртката си и мрачно се усмихна на Майлс. — Реших, че ще искате да го видите колкото може по-скоро, милорд ревизор.

— Така е — призна Майлс и последва двамата по коридора и по витото стълбище. Гвардейците ги придружиха и останаха на пост пред кабинета на Грегор. Императорът затвори вратата след себе си.

— Списъкът със заподозрени рязко и неочаквано се съкрати — започна Хароче. — Ако желаете, сир… — Той кимна към комуникационния пулт и Грегор го включи. Генералът пъхна единия инфодиск в слота и подаде другия па Майлс. — Сигурен съм, че по-късно ще искате да го проучите по-подробно, но сега мога накратко да ви изложа заключенията. Като всяка инсценировка, Майлс, тази също беше почти съвършена. Въвеждането на данните за фалшивото ви посещение в склада е било извънредно добре изпълнено. Моите хора едва са успели да открият някакви следи. Вече наистина бях започнал да се чудя. После ми хрумна да ги накарам да проверят сканирането на ретината ви. След вашето криосъживяване тя е почти незабележимо променена,знаехте ли това?

Майлс поклати глава.

— Макар че не съм изненадан. — „След криосъживяването в мен почти незабележимо се промениха много неща.“

— Казват, че всеки престъпник допуска поне една грешка. От собствен опит знам, че това не винаги е вярно, но този път е така. Сканирането на ретината ви в комуникационния пулт в склада е било копирано от миналогодишното ви отиване там и не е същото като сегашното ви. Както можете да видите на този холос. — Хароче сравни двете изображения над видеоплочата. Разликите бяха обозначени с лилаво. — Това окончателно доказва невинността ви, милорд ревизор — разпери ръце генералът.