Графиня Воркосиган се усмихна.

— Лейди Алис най-после го убеди да приеме препоръката й за шивач. Неговият вкус или по-скоро липсата му от години я кара да си скубе косите.

— Винаги съм смятал, че това е част от личността му като шеф на ИмпСи. Абсолютно невидим.

— Определено.

Грегор и Лайза заговориха за това какво са правили през безкрайните четири часа от последната си среща. Майлс забеляза Иван в отсрещната част на залата и ги остави под благосклонния поглед на майка си. Братовчед му кавалерстваше на Мартя Куделка, аха.

Мартя бе по-млада, по-ниска и по-мургава от Делия, макар и не по-малко поразителна. Тази вечер носеше нещо бледозелено, нюанс, съвършено подхождащ на импгерски униформи.

Когато Майлс се приближи до тях, тя сръга партньора си с лакът.

— Престани да зяпаш сестра ми, Иване. Да не си забравил, че покани мен на танци?

— Да, но… първо поканих нея.

— Обаче закъсня. Ще ми се за наказание да те настъпя по ботуша. Тогава няма да е толкова лъскав, — Мартя погледна Майлс и прибави: — Ужасно ще се радвам, когато Делия най-после си избере някого и се изнесе. Писна ми да ми прехвърля мъже, все едно че ми дава да нося старите й рокли.

— Съвсем естествено, милейди. — Майлс целуна ръката й.

Това привлече вниманието на Иван и той отново хвана ръката на Мартя и успокоително я потупа.

— Извинявай. — Но крадешком отново погледна наляво. Майлс също се обърна. Делия Куделка седеше на един от малките дивани до Дъв Галени. Двамата очевидно споделяха чинията с ордьоври на коляното на комареца. Тъмната и русата глава за миг се наклониха една към друга, после Делия се засмя. Дългите зъби на Галени лъснаха в една от мрачните му усмивки. Коляното му докосваше нейното, с неочакван интерес забеляза Майлс.

Недалеч от тях мина сервитьор с поднос с чаши.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита дамата си Иван.

— Да, моля, но не червено. Бяло, ако обичаш. — Иван се отдалечи към прислужника и Мартя сподели с Майлс: — Ако се полея, няма да си личи толкова. Не знам как го прави Делия. Никога не разлива нищо. Понякога си мисля, че имитира лейди Алис.

Галени не му бе споменал, че ще идва — с Делия! — когато разговаряха в щаба на ИмпСи… едва вчера?

— Откога продължава това? — попита я Майлс и кимна към Дъв.

Мартя се подсмихна.

— Делия още преди месец каза на татко, че избраникът й е Дъв. Харесвала стила му. Симпатяга е, за старец като него.

— И аз имам стил — отбеляза той.

— Уникален — откровено се съгласи момичето. Майлс благоразумно реши да не продължава толкова директно.

— Хм… и кога откри старият Дъв?

— Делия работеше по въпроса. Има хора, дето трябва да ги блъснеш с тухла по главата, за да им привлечеш вниманието. А на някои им трябва особено голяма тухла.

Докато Майлс се чудеше към коя категория го отнася Мартя, братовчед му се върна с напитките. Няколко минути по-късно от съседното помещение се разнесоха първите музикални акорди и Иван спаси роклята на дамата си от срещата й с ароматното вино, и я отведе на дансинга. Ако непознатите цивилни на приема бяха делови познати на Лайза от транспортния консорциум, в залата бяха пръснати много други комарци. Нямало да има нищо политическо, ха! Присъствието на Галени, подозираше Майлс, трябваше да се дължи на участието на бъдещата императрица в съставянето на списъка с гости. Нейният най-добър стар приятел, разбира се.

Майлс насочи вниманието си към ордьоврите, великолепни, както винаги, после отиде в съседното помещение, за да послуша музиката и да погледа танцьорите. Скоро установи, че не е единственият, дошъл без дама. Съотношението на жените към мъжете бе поне десет към девет, ако не и десет към осем. Успя да си намери партньорки за един-два танца, партньорки, които го познаваха достатъчно добре, за да не се смущават от ръста му, като съпругата на граф Хенри Ворволк, но всички те бяха потискащо омъжени или сгодени. През останалото време се упражняваше в любимата поза на Илян — подпиране на стената.

Самият Илян танцуваше с Алис Ворпатрил. Иван, който спря при Майлс, за да се подкрепи с чаша горещо подправено вино, удивено зяпна странната двойка.

— Не знаех, че Илян може да танцува — отбеляза той.

— А аз не знаех, че може да танцува толкова добре — съгласи се Майлс. Братовчед му не беше единственият изненадан. Без да откъсва очи от Алис и нейния партньор, графиня Ворволк прошепна нещо в ухото на съпруга си и той вдигна поглед със смутена усмивка. — Никога не съм виждал Саймън да прави такова нещо. Предполагам, че просто винаги е бил на работа. — Винаги. Доктор Руибал бе споменал не само за когнитивни, но и за личностни промени в резултат на изваждането на чипа… по дяволите, можеше да го обясни единствено свалянето на това тридесетгодишно бреме от смазващи отговорности.

Лейди Алис отметна кичур коса от челото си. Майлс си спомни небрежния й вид на закуска и внезапно се почувства така, сякаш са го ударили с особено голяма тухла.

„Мили Боже! Илян спи със собствената ми леля!“

И обратно. Не беше сигурен дали трябва да се възмущава, или да се радва. Ала се възхищаваше на куража му.

— Добре ли си? — попита го Иван.

— О, да. — „По-добре да оставя Иван сам да си направи изводите.“ Той скри усмивката си като отпи от чашата си.

После се върна в другата зала. На бюфета се натъкна на капитан Галени, който избираше ордьоври за очакващата го наблизо Делия. Тя малко разсеяно му махна с ръка.

— Хм… намерил си си нова партньорка за танци, забелязвам — прошепна в ухото му Майлс.

Комарецът се усмихна като доволна лисица с уста, пълна с перушина.

— Да.

— Самият аз исках да я поканя на приема. Тя ми каза, че тази вечер била заета.

— Съжалявам, Майлс.

— Това да не е някакво отмъщение?

Галени повдигна черните си вежди.

— Няма да се преструвам, че съм над тия неща, но аз съм достоен човек. Първо я попитах дали смята, че имаш сериозни намерения към нея. Тя отговори отрицателно.

— О! — Майлс отхапа от парче плодова торта. — А ти имаш ли сериозни намерения към нея?

— Абсолютно сериозни. — Дъв въздъхна и за миг усмивката изчезна от очите му. Майлс едва не потръпна. Галени премигна и продължи по-весело: — С нейния произход и връзки тя е страхотна партия, не мислиш ли? — Той отново се усмихна. — А и интелигентността и красотата й не са за изхвърляне.

— Не е богата — отбеляза Майлс.

Комарецът сви рамене.

— Ако си го поставя за цел, и сам мога да направя нещо по въпроса.

Майлс не се съмняваше.

— Е… — Не вървеше да каже „Този път ти желая успех“. — Искаш ли… хм… да спомена някоя добра дума за теб на баща й комодора?

— Надявам се, че няма да се обидиш, Майлс, но наистина предпочитам да не ми правиш повече услуги.

— О, разбирам.

— Благодаря. Не искам да повтарям предишни грешки. Ще й предложа тази вечер. — Галени решително кимна и остави Майлс, без да каже нищо повече.

Дъв и Делия. Делия и Дъв. Странна двойка. Майлс отклони въпросите на двама свои познати, чули слухове за назначаването му за имперски ревизор, после отиде в музикалната зала, където нямаше опасност да го заговорят. Мислите му неизбежно се върнаха към информацията от предишната нощ. Той се облегна на стената и отправи невиждащи очи към танцьорите. След десетина минути хората започнаха да го зяпат и Майлс отиде да покани Лайза на танц, докато все още имаше възможност. Грегор със сигурност щеше да запази последните няколко за себе си.

Опитваше се да спазва такта в доста бърз огледален танц, без прекалено явно да оглежда добре закръглената фигура на годеницата на своя император, когато зърна Галени през сводестия портал на другата зала. С него разговаряха полковник от ИмпСи и двама войници в обикновени униформи. Комарецът и полковникът очевидно спореха за нещо. Делия стоеше на известно разстояние от тях с разширени очи и притисната към устните ръка. Галени се беше сковал и на лицето му се бе изписало онова типично за него изражение, говорещо за сподавен, но опасен гняв. Какво толкова спешно можеше да се е случило, че да измъкнат своя най-добър комарски аналитик от императорски прием? Разтревожен, Майлс се завъртя така, че Лайза да застане с гръб към портала.