Той надникна в няколко офиса и ужасно притесни обитателите им, после реши да систематизира обиколката си. Щеше да инспектира всеки отдел отгоре додолу, без да изключва складовете и хранителната служба.

По дирите му оставаше смут и уплаха, тъй като всеки началник-отдел отчаяно търсеше в съзнанието си причина за появата на имперски ревизор точно при него. „Ха. Гризе ги съвестта, до последния“ — сухо си помисли Майлс. Неколцина си направиха труда да му обяснят бюджетните си разходи, както му се стори, прекалено подробно. Един от тях дори произнесе защитна реч за неотдавнашната си галактическа ваканция. Трябваше да признае, че е изключително забавно да гледа как тези иначе мълчаливи хора панически се разбъбрят. Той ги насочваше с много точно преценени неутрални междуметия като „а“ и „хм“, но това не му помогна да формулира въпроса си.

Голяма част от отделите работеха през цялото 26.7-часово бараярско денонощие и Майлс можеше да продължи инспекцията си през нощта, но късно вечерта най-после реши да се откаже. Сградата на ИмпСи беше голяма. В момента имаше нужда от внимание, не от припряност.

Когато на другата сутрин се събуди, в замъка Воркосиган кипеше необичайна активност. Прислужниците отново подреждаха всичко: сваляха калъфите на мебелите, грижеха се за Илян и му се пречкаха из краката с въпроси дали могат да направят нещо за него. Така и трябваше да е, но… въпреки това имаше стимул да отиде на работа рано. Докато още заемаше официален пост, Майлс реши да се яви на доклад при Грегор — в блестящия си ревизорски стил. Освен това императорът можете да има идея.

Ревизорският му стил бързо се превърна в обичайното му поведение, когато влезе в кабинета на Грегор и двамата останаха сами. Седнаха на удобните кресла, гледащи към градината и Майлс вдигна крака на ниската масичка.

— Нещо ново? — като се отпусна назад на стола си, попита императорът.

— Засега не. Какво ти каза Хароче?

Грегор му предаде поносимо пълно обобщение на среднощното съвещание, последвано от заповедите, излезли от офиса на генерала предния ден.

— Каза, че на съвещанието Илян бил ужасяващо мълчалив — прибави той. — Явно според него Илян е в много по-тежко състояние, отколкото показва външно.

— Ммм. Илян също смята така. Не съм сигурен, че състоянието му е чак толкова тежко. По-скоро още не е свикнал. Все едно да забравиш как да внимаваш. В момента мозъкът му… трябва да е почти непознат за него свят. Мисля, че по този въпрос лейди Алис може да ти даде по-пълни сведения от Хароче.

— А ти какво успя да свършиш?

Майлс сбърчи лице.

— Нищо. Докато започнат да пристигат галактическите доклади, мога само да чакам. Обикалях из щаба на ИмпСи, преструвах се на генерален инспектор. Опитвам се да се развличам с нещо.

— Ти си чакал само един ден.

— Не е заради чакането, а заради очакването.

— Сега по-доволен ли си от Хароче?

— Да. Той прави каквото може. И бързо се учи. Всъщност не съм доволен от положението. Изглежда ми странно лишено от всякакви опорни точки… няма улики, които да проследиш. Или поне още не съм ги открил.

Грегор съчувствено кимна.

— Истинското разследване едва започна.

— Да. — Майлс се поколеба. — Тази история се усложни много повече, отколкото предполагах. Сигурен ли си… че не искаш да назначиш истински ревизор? Ворховис например.

— Ворховис все още е на Комар. Ще мине поне седмица, докато го повикам. И ми трябва там.

— Или някой от другите.

— Какво е това, бягство ли? — Грегор го погледна с присвити очи. — Да те освободя ли искаш?

Майлс отвори уста, затвори я и накрая отвърна:

— Реших да ти дам възможност да промениш решението си.

— Разбирам. — Императорът прехапа устни. — Благодаря ви, лорд Воркосиган. Но не.

„Надявам се, че не допускаш ужасна грешка, Грегор.“ Ала не го каза гласно.

Най-после се появи кафето, което Грегор бе поръчал при пристигането на Майлс. Донесе го не майордомът, а самата лейди Алис Ворпатрил. След нея влезе Лайза Тоскана. Лицето на императора грейна.

— Готови ли сте за кратка почивка, господа? — попита лейди Алис, остави подноса и намръщено погледна ботушите на Майлс. Той побърза да свали краката си от масичката и се изправи.

— Да — каза Грегор и протегна ръка на Лайза, която я пое и седна до него. Майлс за миг му завидя.

— Всъщност вече свършихме, струва ми се — прибави той. — За днес.

„Докладвам, че няма какво да докладвам. Пфу.“ Лайза загрижено се усмихна.

— Грегор и лейди Алис ми разказаха за Илян. Такава личност! Името му е легенда на Комар. И все пак, когато най-после се запознах с него, той ми се стори съвсем обикновен човек.

— Едва ли — каза лейди Алис.

— Е, не точно обикновен, но оставя такова впечатление. Толкова мълчалив. Не беше… какъвто очаквах.

„Не беше чудовище?“ Лайза бе учтива, Майлс трябваше да й го признае.

— Истинските чудовища — отбеляза в отговор на мислите й той — често наистина са съвсем обикновени хора. Само че с по-объркано съзнание. Илян беше един от най-малко обърканите хора, които познавам.

Лайза леко се изчерви. Отиваше й. После се прокашля.

— Всъщност ние дойдохме по работа, лорд Воркосиган.

— Неофициално спокойно можете да ме наричате Майлс.

Тя погледна Грегор за одобрение. Императорът кимна.

— Майлс — продължи Лайза, — лейди Алис предложи следващата седмица да организираме прием с танци в резиденцията. Само за приятели. Поне веднъж да си починем от политика.

„Така ти се иска.“ Но лейди Алис утвърдително кимна. Ако не политически, приемът поне щеше да е социално пресметнат. Или може би беше награда за Лайза, която полагаше всички усилия да усвои ворските традиции?

— Ще дойдете ли, ло… Майлс, разбира се, ако задълженията ви позволят? Като наш общ приятел.

Той леко се поклони на бъдещата си императрица.

— Ако задълженията ми позволят, за мен ще е чест. — Най-вероятно щеше да разполага с достатъчно свободно време.

— И можете да доведете някого със себе си естествено — прибави Лайза и отново се обърна към Грегор. Двамата размениха една от онези влудяващо интимни усмивки. — Имате ли постоянна… — тя потърси подходящата бараярска дума — млада дама?

— В момента не.

— Хм. — Лайза замислено го погледна. Грегор, който все още я държеше за ръка, стисна дланта й. Ако тя имаше по-малка сестра, Майлс щеше да знае точно как да разтълкува жеста. Любовта очевидно бе не само заразна, но и агресивно заразна.

— Нашите ворски дами не се оказаха по вкуса на Майлс — неодобрително вметна леля му Алис. Мили Боже, нима щеше да се откаже от опитите си да промени ергенското положение на Иван и да се прехвърли на него?

Лайза, изглежда, се мъчеше да разбере дали лейди Алис е имала предвид, че Майлс предпочита момчета, без да прояви нетактичност като попита. Или поне докато не останеше насаме с наставничката си.

— Не става нъпрос за вкус — побърза да изясни недоразумението Майлс. — Просто още не ми е излязъл късметът. Досегашните ми служебни пътувания не благоприятстваха трайни връзки. — „Поне у дома.“ — След като вече съм за постоянно във Ворбар Султана, кой знае. Хм… може би ще поканя Делия Куделка.

Лайза радостно се усмихна.

— С удоволствие ще я видя отново.

Алис наля кафе. Лайза внимателно я наблюдаваше. Не си водеше записки, но Майлс се обзалагаше, че няма да забрави нищо. Алис насочи разговора към по-леки теми и след като изпиха кафето си, се изправи. Навярно с Лайза щяха да се оттеглят в дамската тоалетна, за да направят дисекция на Майлс? „Не бъди нервен, момче.“ Под напътствията на Алис Лайза, изглежда, осъществяваше бързи контакти с ворското женско общество и за разлика от Хароче, не подценяваше значението му за своето бъдеще.

— Лейди Алис — замислено каза Грегор. — Ако смятате, че Саймън е в състояние, защо не го доведете на обяда с вас и лейди Воркосиган? Липсва ми като събеседник. — Той срещна погледа на Майлс и кисело се усмихна.