— Разбирам.

— Виж, искаш ли да спасиш нещо от чипа, за което аз не знам?

Грегор въздъхна.

— Баща ти навярно е единственият друг човек, който може да отговори на този въпрос. А през петнайсетината години, докато навърша пълнолетие, той не намери за нужно да го сподели с мен. Изглежда, че старите тайни се пазят сами.

— Сега Илян е твой васал. Съгласен ли си да извадят чипа, господарю мой?

— Ти какво ще ме посъветваш, ревизоре мой?

Майлс въздъхна.

— Да го извадят.

Императорът замислено прехапа устни.

— Тогава нека мъртвите погребат своите мъртви. Да оставим миналото на мира. Действай.

— Слушам, сир.

Майлс прекъсна връзката.

Този път го приеха в кабинета на Хароче без забавяне или възражения. Генералът, който четеше нещо на монитора си, му даде знак да седне. Майлс обърна стола с облегалката напред и го възседна.

— Е, милорд ревизор — след като изключи пулта, каза Хароче. — Надявам се, че съдействието на моите подчинени ви е задоволило.

Илян по-добре се справяше с иронията, но трябваше да отдаде дължимото на заместника му поне за опита.

— Да, благодаря.

— Признавам, че съм ви подценил. — Хароче посочи комуникационния пулт. — Виждал съм ви да се появявате тук и отново да изчезвате години наред и знаех за секретните ви операции. Но не винаги бях наясно какъв е характерът им. И нямах представа, че са толкова много. Нищо чудно, че бяхте любимец на Илян. — Отправеният му към куртката на Майлс поглед сега бе по-скоро преценяващ, отколкото скептичен.

— Прочели сте досието ми, нали?

— Прегледах обобщенията и някои от бележките на Илян. Пълното проучване на файловете ви ще отнеме най-малко седмица. В момента времето ми е изключително ценно.

— Да. Току-що разговарях с императора. — Майлс си пое дъх. — Решихме, че чипът трябва да се извади.

Хароче въздъхна.

— Надявах се, че ще успеем да го избегнем. Изглеждаше толкова сериозно. И пагубно.

— Далеч не толкова пагубно, колкото това, което става сега. Още от самото начало при Илян трябваше да стои някой близък човек. Промяната в него е поразителна. Това може би щеше да му спести опиатите. И унизителното завързване.

— Тогава все още не знаех с какво си имаме работа.

— Но не е трябвало да го оставите да се мъчи.

— Признавам… че не съм слизал в клиниката, за да го видя лично. Първият ден ми беше достатъчен. „Разбираемо, макар и страхливо поведение.“

— С Иван успяхме да постигнем много дори само с присъствието си там. Сетих се за друг човек, който може да направи още повече. Смятам, че лейди Алис Ворпатрил трябва да остане при него до операцията.

Хароче се намръщи.

— Вие с лейтенант Ворпатрил сте положили клетва. Тя обаче е цивилна и поради пола си не може да положи повечето клетви.

— Което не й пречи да е важна личност. Ако се наложи, ще използвам качеството си на ревизор и ще наредя да я допуснете в клиниката, но исках да ви дам възможност да поправите грешката си. Ако не друго, трябва да ви е известен поне фактът, че като Баба на Грегор и негова най-близка роднина, тя ще отговаря за всичко около сватбата на императора. Тогава вие може би все още ще изпълнявате длъжността шеф на ИмпСи. Императрица Лайза може да промени положението, но дотогава лейди Алис е старата гвардия и ще осигури гладкото протичане на прехода. Това е ворски обичай. Вижте, във възхитителните си усилия да издигнат достойнствата над рожденото право, военните се преструват, че вор е фикция. Висшите представители на ворската класа, чиято сигурност и благополучие са ваша отговорност, докато седите зад това бюро, правят всичко възможно да се преструват, че вор е нещо реално.

Хароче повдигна вежди.

— И къде е истината?

Майлс сви рамене.

— Майка ми би го нарекла сблъсък на две противоречиви илюзии. По каквото и да е личното ви мнение за преимуществата и недостатъците на ворската система — а самият аз имам някои идеи по този въпрос, които не бих изложил пред Съвета на графовете — това е системата, която и двамата с вас сме се заклели да пазим. Вор наистина са мускулите на Империята. Ако не ви харесва, можете да емигрирате, но ако останете тук, трябва да спазвате правилата на тази игра.

— Тогава как Илян толкова добре се е разбирал с вас? Той не е повече вор от мен.

— Всъщност мисля, че спектакълът много му харесваше. Не знам какви са били възгледите му като по-млад, но когато през последните десетина години наистина го опознах… според мен той смяташе, че има личен принос за укрепването на Империята. В известен смисъл почти сетаганданско отношение, по-скоро като на художник към неговите изразни средства, отколкото на слуга към неговия господар. Наистина, той усърдно играеше ролята на слуга на Грегор, но лично аз никога не съм виждал по-малко сервилен човек от него.

Хароче напрегнато го наблюдаваше. Пръстите му избарабаниха веднъж по черното стъкло — жест, типичен за Илян. Човекът наистина го слушаше, за Бога. И може би се учеше? Окуражаваща мисъл.

Генералът решително стисна устни и набра няколко цифри на комуникационния си пулт. Появи се секретарят на лейди Ворпатрил и след кратка размяна на поздрави и обяснения лицето на Алис намръщено погледна от видеоплочата.

— Милейди — кимна й той. Последвалият жест с ръка можеше да се разтълкува или като небрежно отдаване на чест, или като отмятане на кичур от челото, нюансът беше трудно различим. — Преразгледах искането ви за достъп в клиниката на ИмпСи. Скоро Илян може би ще бъде подложен на операция. Ще съм ви лично задължен, ако се съгласите да дойдете тук и да постоите при него. Изглежда, че познатите лица му помагат… да остане спокоен с по-малко успокоителни.

Алис вирна брадичка.

— Още вчера ви го казах!

— Да, милейди — призна Хароче. — И имахте право. Може ли да пратя кола да ви вземе? И кога?

— В този случай ще бъда готова след петнайсет минути.

Майлс се зачуди дали генералът съзнава какво означава това. Понякога за една дама от висшето ворско общество нямаше да са достатъчни и петнадесет часа да се приготви за излизане.

— Благодаря ви, милейди. Мисля, че това много ще му помогне.

— Аз ви благодаря, господин генерал. — Тя се поколеба. — Благодаря и на лорд Воркосиган. — И прекъсна връзката.

— Господи! — криво се усмихна Хароче. — Наистина е проницателна.

— Една от най-добрите в тази област.

— Чудя се как лорд Иван… хм, добре. Как се представих, милорд ревизор? „Изключително.“

— Благородно извинение. Тя трябваше да го приеме. Няма да съжалявате.

— Колкото и да ви е трудно да го проумеете, като се има предвид вашето отношение към повечето ви командири — Хароче почука по комуникационния си пулт; точно кои файлове бе отворил? — аз наистина искам да постъпя по възможно най-добрия начин. Не е достатъчно да изпълня дълга си. По-ниските равнища на йерархията са пълни с хора, които просто си изпълняват дълга и нищо повече. Знам, че не съм изтънчен човек… никога не съм бил…

— Нито пък предшественикът на Илян, капитан Негри, както съм чувал — отбеляза Майлс.

Хароче мрачно се усмихна.

— Най-вероятно никога няма да имам маниерите на Илян. Но ще направя всичко възможно да върша също толкова добра работа.

— Благодаря, господин генерал.

Той се върна в клиниката, за да замени Иван. Завари го все още да седи до Илян, макар и на известно разстояние. Братовчед му измъчено се усмихваше и нервно потропваше с крак.

Когато видя Майлс, Иван припряно се изправи и се приближи до вратата.

— Слава Богу! Крайно време беше да се върнеш.

— Как е?

— Ти как мислиш? Разбирам защо са го упоявали, дори да не се беше опитвал да им откъсне главите. Просто за да не се налага непрекъснато да го слушат. Майлс, това е кошмар!

— Да, знам — въздъхна Майлс. — Обаче повиках помощ. Помолих майка ти да дойде и да поседи при него.