— Къде според вас е проблемът? В органичните или в неорганичните части? Или и в двете? — попита Майлс биокибернетика.

— В органичните — отвърна Авакли. — Почти сто процента.

Вицеадмиралът явно беше от онези учени, които никога не правеха необосновани заключения.

— За съжаление — продължи Авакли, — съдържащата се в чипа информация не може да се прехвърли на друг носител. Няма нито един инфопорт, а само хиляди невронни проводници, които обхващат цялата му повърхност.

От гледна точка на предназначението на чипа като свръхсекретна инфобанка на император Ецар, това изглеждаше съвсем логично.

— Хм… доколкото ми е известно, устройството функционира успоредно с мозъчната памет на Илян. А не я замества, нали?

— Точно така, милорд. Входящата информация се разпределя от сетивните нерви. Хората с такива чипове явно имат двойна памет за всичките си преживявания. Това очевидно е основната причина за шизофренията, която са развили впоследствие. Нещо като програмен дефект, не толкова на чипа, колкото на човешкия мозък.

Руибал се прокашля, с което изрази теоретично или може би теологично несъгласие.

Илян сигурно бе роден шпионин. Способността да балансираш с повече от една действителност в главата си, докато получиш доказателство, без да полудееш, определено бе характерна за великите детективи.

Авакли продължи с чисто техническо изложение на три идеи за извличане на някаква информация от чипа. И трите предложения изглеждаха импровизирани и резултатите бяха несигурни. В основни линии те се изразяваха в сложна микроневрохирургия. Докато вицеадмиралът обясняваше, Руибал потръпваше.

— А какво ще стане, ако извадите чипа? — попита Майлс.

— С две думи — отвърна Авакли, — имплантантът ще бъде унищожен. Очевидно такъв е бил първоначалният за мисъл, за да се предотврати, хм, кражба.

Ясно. Майлс си представи Илян във вражески ръце, с отворен череп, оставен да умре… на някой друг бе хрумнало същото. Поколението на Ецар масово беще страдало от параноя.

— Изобщо не се е предвиждало да се вади от органичната му електрическа поддържаща матрица — продължи биокибернетикът. — Вероятността за извличане на последователна информация е изключително малка.

— Ами ако не се извади?

— Процесът на разпадане на протеиновата верига не проявява признаци на забавяне.

— Или, на ненаучен език, чипът се превръща на сополи в главата на Илян. Някой от вас, изглежда, е използвал този израз в негово присъствие.

На лицето на един от асистентите на Авакли се изписа виновно изражение.

— Какви са най-вероятните причини за проблема, господин адмирал?

Биокибернетикът свъси вежди.

— Според мен старостта предизвиква самоунищожение на чипа. А може да е някаква химична или биологична реакция. Мога да дам категорично заключение само ако разглобя чипа.

— Значи не може да става и дума да извадите устройството, да го поправите и отново да го имплантирате, така ли?

— Едва ли.

— И не можете да го поправите на място, без да знаете причината. Която, от друга страна, не може да се установи, без да извадите чипа и да го разглобите. Което ще го унищожи.

Авакли стисна устни.

— Боя се, че наистина не може да се говори за поправка. Насочих усилията си към разработване на метод за източване на информацията.

— Струва ми се, че не разбрахте първия ми въпрос — каза Майлс. — Какво ще стане с Илян, ако извадите чипа?

Авакли посочи Руибал.

— Не можем да предвидим със сигурност — призна неврологът.

— Можете ли да направите обосновано предположение? Например дали Илян незабавно ще се върне към спомените си от двайсет и седем годишна възраст?

— Не, струва ми се. Обикновеното изваждане без опит за спасяване на чипа всъщност е съвсем проста операция. Но мозъкът е сложно нещо. Не знаем до каква степен е пренасочил вътрешните си функции около имплантанта. После идва психологическият момент. Ще се наруши цялостното му равновесие.

— Все едно… да оставиш патериците и да откриеш, че краката ти са атрофирали, така ли?

— Навярно.

— Точно за какво увреждане на паметта става дума? Малко? Голямо?

Руибал безпомощно сви рамене.

— Успяхте ли да откриете галактически специалисти, които все още да се занимават с тази остаряла методика?

— Не — отвърна лекарят. — Това може да отнеме няколко месеца.

— Ако съм ви разбрал правилно — мрачно каза Майлс, — дотогава чипът може да е станал на каша и Илян или завинаги ще остане луд, или ще умре от изтощение.

— Това в общи линии обобщава възможностите, милорд — отвърна Авакли.

— Тогава защо не извадим проклетия имплантант?

— Имаме заповед, милорд — отбеляза биокибернетикът. — Да спасим чипа или поне част от съдържащата се в него информация.

— Защо?

Авакли повдигна вежди.

— Предполагам, защото информацията е важна за ИмпСи и Империята.

— Нима? — Майлс впери очи в пъстрия биокибернетичен кошмар на холосната карта над централната видеоплоча. — Чипът не е бил имплантиран, за да превърне Илян в свръхчовек. Той е бил просто играчка на император Ецар, който искал да има ходещо записващо устройство. Признавам, че за Илян е било много удобно. Придава му аура на непогрешимост, която плаши хората до смърт, но това е заблуда и той го знае. Всъщност чипът няма нищо общо с ръководството на ИмпСи. Илян е бил назначен на този пост, защото е застанал на страната на баща ми в деня, в който силите на Вордариан убили неговия предшественик. Баща ми го харесал и му се доверил. Нямало време за търсене на таланти. От всички качества, които са направили Илян най-добрия шеф на ИмпСи в историята… чипът навярно е най-тривиалното. — Гласът му се сниши почти до шепот. Авакли и Руибал се бяха навели напред, за да го чуват. Той се прокашля и продължи:

— В този чип има само четири категории информация. Стара и излязла от употреба. Текуща, която е документирана с всички възможни средства — Илян винаги е трябвало да има предвид, че всеки момент може да умре или да бъде убит. После са личните неща, които не са от полза за никой друг, освен за самия него. Може би дори не и за него. Трийсет и пет години взимане на душ, хранене, преобличане, церемонии. И не чак толкова много полови контакти, опасявам се. Купища слаби романи и холодрами, всичко е там, буквално. И някъде сред тези милиарди образи има десетина тайни, които не знае никой друг. Които дори не бива да знае никой друг.

— Какво искате да направим, милорд ревизор? — наруши последвалото мълчание Руибал.

„Нали искаше власт? Е, сега я имаш, момче.“ Майлс въздъхна.

— Искам да поговоря с още един човек. Междувременно… пригответе всичко необходимо за хирургическото изваждане на чипа. Техниката, разбира се, но главно човека. Искам най-добрия специалист, когото можете да откриете, независимо дали е от ИмпСи.

— Кога трябва да започнем, милорд? — попита Руибал.

— Бих искал да сте свършили след два часа. — Майлс почука по масата и се изправи. — Благодаря ви, господа. Свободни сте.

Майлс се обади на Грегор по обезопасен комуникационен пулт.

— Откри ли каквото искаше? — попита императорът.

— Не съм искал да открия точно това. Но имам напредък. Сигурен съм, че проблемът не е в мозъка на Илян, а в проклетия чип. На интервали от около пет минути той залива ума му със спомени от случайни моменти в миналото. Ефектът е… ужасен. Причината не е известна, не могат да го поправят, изваждането му ще унищожи всички данни. Ако го оставят, Илян е изгубен. Сам можеш да си направиш заключението.

Грегор кимна.

— Изваждане.

— Изглежда неизбежно. Трябваше да… е, ако вече не беше направено, поне трябваше да е подготвено и предложено. Проблемът е, че Илян не е в състояние да даде съгласие за операцията.

— Разбирам.

— Освен това не знаят какъв ще е резултатът от изваждането. Пълно възстановяване, частично възстановяване, личностни промени, промени в паметта — просто нищо не е известно. Искам да кажа, че може да не получиш обратно своя шеф на ИмпСи.