Очакваше го и стол, добре. Когато беше особено ядосан, Илян караше подчинените си да стоят прави. Не че някога повишаваше глас — обикновено изразяваше чувствата си с унищожително добре подбрани думи, стил, на който Майлс се възхищаваше и на които се опитваше да подражава. Ала днес лицето на шефа на ИмпСи излъчваше някакво странно напрежение. Бе много по-мрачен от нормалното. Майлс седна и отсечено кимна: „Готов съм. Да започваме.“ Илян обаче се отпусна назад и се загледа в него над широката черна повърхност на бюрото.

— Казал си на секретаря ми, че искаш да прибавиш нещо към доклада си, така ли?

„Мамка му. Сега или никога.“ Но признанието за медицинския му проблем със сигурност щеше да отложи предстоящата операция. „Тогава никога. По-късно сам ще се справя с това. Колкото може по-скоро.“

— Нищо особено. Какво става?

Илян въздъхна и за миг замислено забарабани с пръсти по черното стъкло.

— Получих обезпокоителен доклад от Джаксън Хол.

Майлс си пое дъх. „Веднъж вече умрях там.“

— Адмирал Нейсмит е нежелан в тези райони, но съм готов за реванш. Какво са направили този път тия копелета?

— Това не е нова операция, нито нов доклад. Свързано е с последната ти… не бих могъл да я нарека „операция“, тъй като не е била по моя заповед. С последното ти приключение там. — Илян го погледна.

— О? — предпазливо рече Майлс.

— Най-после се появи пълният доклад на твоята криоложка. Малко се забави заради объркването около бързото заминаване на „Дърона Груп“ от Джаксън Хол. Документацията им беше пръсната на Ескобар и Къща Фел. Излишно е да споменавам, че от Къща Фел не бяха много услужливи. Още повече време отне обработването на доклада в аналитичната секция. И накрая трябваше да го прочете някой, който разбира от тези неща. Всъщност минаха няколко месеца.

Майлс се вледени, сякаш от спомена за ледената си смърт. Внезапно си представи психическото състояние на човек, скочил или блъснат от покрива на много висока сграда — в онази субективна вечност докато стигне до земята. „Току-що допуснахме ужасна грешка. О, да.“

— Разбира се — продължи Илян, — не ме безпокоят толкова самите пристъпи, колкото фактът, че си ги скрил от лекарите на ИмпСи. Че си ги излъгал, а чрез тях и мен.

Майлс мъчително преглътна и потърси в парализирания си ум начин да защити иезащитимото. Онова, което не можеше да се защити, можеше само да се отрече. Той си представи как весело изчуруликва: „Какви пристъпи?“ Не.

— Доктор Дърона… каза, че щели да минат от само себе си. — „Наистина го каза, по дяволите, наистина.“ — Или… че може да минат — поправи се Майлс. — По онова време смятах, че съм се възстановил.

Илян сбърчи лице, взе от бюрото шифрован диск и го стисна между палеца и показалеца си.

— Това е последният независим доклад от „Дендарии“. Включително доклада на твоята корабна лекарка. Онзи, който е пазила в каютата си, не в лазарета. Не е било лесно да ги вземат. Очаквах ги. Получиха се снощи.

„Той има трети наблюдател. Можех да се досетя. Трябваше да се досетя.“

— Искаш ли да поиграем на въпроси и отговори? — сухо попита Илян.

— Не — промълви Майлс. Макар че не бе искал да шепне. — Край на игрите.

— Добре. — Илян леко се залюля на стола си и хвърли диска на бюрото. Лицето му приличаше на самата смърт. Майлс се зачуди как изглежда самият той. С разширени очи като на животно, попаднало под фарове на автомобил, летящ към него със сто километра в час, навярно.

— С това — посочи към диска Илян — ти си предал подчинените си, които са зависели от теб. Както и своите началници, които са ти вярвали. И предателството ти е било съзнателно. Имат ли какво да кажеш в своя защита?

„Ако тактическата ситуация е лоша, промени позицията си. Ако не можеш да победиш, промени правилата.“ Вътрешното му напрежение го накара да стане. Той закрачи пред бюрото на Илян и повиши глас.

— Служих ви с тялото и кръвта си цели девет години. Питайте когото искате дали съм ви служил добре. Над трийсет операции и само две донякъде могат да се определят като провали. Излагал съм живота си на опасност десетки пъти. Буквално. Това нищо ли не означава за вас?

— Означава много, — Илян въздъхна. — Тъкмо затова ти предлагам пенсиониране по болест, ако доброволно подадеш оставка.

— Да подам оставка? Да напусна? Това ли е вашата представа за услуга? ИмпСи е скривала и по-големи скандали — знам, че можете нещо повече, ако пожелаете!

— Това е най-добрият начин. Не за теб, а за името ти. Премислил съм го от всички страни. Мисля вече от няколко седмици.

„Ето защо ме повика тук. Няма никаква операция. И изобщо не е имало. Само това. Нямам никакъв шанс.“

— След като трийсет години служих на баща ти — продължи Илян, — не мога да постъпя по друг начин.

Майлс се вцепени.

— Баща ми ли… е поискал да ме уволните? Той знае ли?

— Все още не. Оставям на теб да го уведомиш. Не искам да го направя аз.

Рядка проява на страхливост от страна на Илян и страшно наказание.

— Влиянието на баща ми — горчиво рече Майлс. — Каква услуга!

— Повярвай ми, ако не беше службата ти, на която ти така основателно се позоваваш, даже баща ти нямаше да успее да ме накара да се смиля над теб. Кариерата ти ще приключи тихо, без публичен скандал.

— Да — въздъхна Майлс. — Адски удобно. Така ми затваряте устата и не ми давате възможност да обжалвам решението.

— Искрено те съветвам да не докарваш нещата до военен съд. Никога няма да получиш по-благосклонна присъда от моята. Уверявам те, няма на какво да разчиташ. — Илян подчертано почука по диска. — Само заради този доклад ще имаш късмет, ако се измъкнеш с дисциплинарно уволнение.

— Обсъждали ли сте въпроса с Грегор? — попита Майлс. Императорска милост, последната му надежда, която се беше заклел никога да не иска…

— Да. Изключително обстойно. Цяла сутрин разговаряхме само за това.

— О!

Илян посочи комуникационния си пулт.

— Приготвил съм документите ти. Трябва да ги подпишеш още сега. Отпечатък от дланта ти, сканиране на ретината и край. Униформите ти… не са от военните складове, така че няма нужда да ги предаваш и според традицията можеш да запазиш военните си отличия, но се опасявам, че трябва да те помоля да върнеш сребърните очи.

Майлс едва се сдържа да не скъса задушаващата го яка.

— Не и очите! Това… не е вярно, мога да обясня, мога… — Очертанията на предметите в стаята, комуникационния пулт, столовете, лицето на Илян внезапно му се сториха много по-отчетливи, сякаш придобиха по-голяма реалност. Ореол от зелени пламъци избухна като пъстроцветни фойерверки и го обгърна… — Не!…

Дойде в съзнание, легнал по гръб на килима. Пребледнялото лице на Илян се бе навело над него, напрегнато и разтревожено. В устата му имаше нещо — той завъртя глава и изплю светлинната писалка от бюрото. Яката му бе разкопчана, но сребърните очи все още бяха на местата си.

— Е — накрая промълви той, — предполагам, че съм направил страхотно представление. Колко време бях в безсъзнание?

— Около — Илян си погледна часовника — четири минути.

— Колкото обикновено.

— Лежи неподвижно. Ще повикам лекар.

— Нямам нужда от лекар, по дяволите! — Майлс се опита да се изправи. Единият му крак се подви и той отново се просна на пода. По лицето му имаше нещо лепкаво — явно си беше ударил устата, която се подуваше, и носа, който кървеше. Илян му подаде кърпичка и Майлс я притисна към ноздрите ги. След около минута позволи на по-възрастния мъж да му помогне да седне на стола.

Илян се подпря на ръба на бюрото и се вгледа в него. Измери го от глава до пети, както винаги.

— Знаел си — каза той. — И си излъгал. Излъга мен. Писмено. С този проклет фалшифициран доклад ти прецака… всичко. По-скоро нямаше да повярвам на паметния си чип, отколкото на теб. Защо, Майлс? Уплаши ли се? — Мъката явно се долавяше в гласа му.

„Да. Страхувах се. Не исках да изгубя Нейсмит. Не исках да изгубя… всичко.“