Тя притисна ръце и смръщи чело.

— Можете ли да ми намерите такъв човек?

— Ще посветя мислите си на това и ще се огледам.

— Направете го, лорд Казарил — прошепна тя. — Направете го.

Лейди Бетриз се обади, със странно безизразен тон:

— Едва ли е нужно да се оглеждате много надалеч.

— Не мога да бъда аз. — Преглътна и вместо да се обоснове с истинската причина, която гласеше: „Защото всеки момент мога да се строполя мъртъв в краката ви“, каза: — Не смея да ви оставя тук без защита.

— Всички ще помислим над това — твърдо рече Изел.

Тържествата по случай Деня на Бащата преминаха тихо. Студен дъжд се изля над Кардегос и мнозина в Зангре предпочетоха да пропуснат градската процесия, макар че Орико отиде, както повеляваше дългът му на царин, и в резултат настина жестоко. Възползва се от главоболието си, като се затвори в покоите си, без да приема никого. Обитателите на Зангре, все още в черно и лавандулово заради кончината на лорд Дондо, бяха необичайно тихи по време на празничната вечеря, придружена от религиозна музика, но без танци.

Леденият дъжд продължи през цялата седмица. През един прогизнал следобед, когато Казарил съчетаваше преподаването с практическото обучение, като обясняваше на Бетриз и Изел как се водят сметки, някой почука отсечено на вратата още преди плахият глас на пажа да обяви:

— Марш ди Палиар е дошъл да види милорд ди Казарил.

— Пали! — Казарил се извъртя на стола си и се изправи, като се подпря с ръка на масата. Нескрита радост засия по лицата и на двете му дами, прогонвайки скуката. — Не очаквах да дойдеш толкова скоро в Кардегос!

— Аз също. — Пали се поклони на жените и удостои Казарил с крива усмивка. Пусна една монета в шепата на пажа и му даде знак да се изпарява. Момчето се поклони доземи, което показваше искреното му одобрение относно щедростта на бакшиша, и хукна нанякъде.

Пали продължи:

— Взех само двама офицери и препуснахме здраво. Войската ми от Палиар ни следва със скорост, която няма да убие конете. — Огледа стаята и сви широките си рамене. — Да не дава богинята! Не мислех, че изричам пророчество, когато за последен път бях тук. Като си го помисля, и тръпки ме побиват, сякаш не ми стига този проклет дъжд, от който ми изстинаха кокалите. — Свали мокрия си вълнен плащ, под който се показаха синьо-белите дрехи на офицер от ордена на Дъщерята, и прокара ръка през капчиците, които грееха като стъклени мъниста по тъмната му коса. Ръкува се крепко с Казарил и добави: — Демоните на Копелето са ми свидетели, Каз, изглеждаш ужасно!

Уви, Казарил не можеше да отвърне на коментара му с подходящото „Много точно казано“. Вместо това замаза положението, като промърмори:

— От времето е. Кара ни да се чувстваме като парцали.

Пали отстъпи малко назад и го изгледа от главата до петите.

— Времето значи? Когато те видях за последен път, кожата ти не беше с цвета на мухлясало тесто, около очите ти нямаше черни кръгове като на одран скален плъх и… и изглеждаше в доста добра форма, а не блед, изпит и с подут корем. — Казарил изправи гръб, като си глътна възмутено корема, а Пали го посочи с пръст и добави: — Царевна, трябва да пратите секретаря си да го прегледа лечител.

Изел огледа Казарил с внезапно съмнение и ръката й литна към устните, сякаш го виждаше за пръв път от седмици. Което, предположи той, си беше вярно в известен смисъл. Вниманието й беше изцяло погълнато от собствените й проблеми, покрай бедите, връхлетели я една след друга. Бетриз погледна първо единия, после другия и прехапа устни.

— Не ми трябва лечител — твърдо рече Казарил, високо и бързо. „Или друг, който умее да задава въпроси“.

— Всички казват така, защото ги е страх от скалпела и слабителните. — Пали махна пренебрежително с ръка на възмутения му протест. — Последния от сержантите ми, дето му излязоха циреи от седлото, трябваше да го бода с меча по задника по целия път до стария знахар с пиявиците. Не го слушайте, царевна. Казарил — лицето му стана сериозно и той се поклони извинително на Изел, — може ли да поговорим насаме за минутка? Обещавам да не го задържам за дълго, царевна. Не мога да се мотая дълго тук.

Изел даде царственото си разрешение с подходяща тържественост. Казарил, комуто не убягна подтекстът в думите на Пали, заведе младия мъж в стаята си на долния етаж, вместо в кабинета в преддверието на женските покои. Коридорът беше празен, за щастие. Казарил затвори плътно вратата, така че никой човек да не ги подслуша. Слабоумните привидения можеха да пазят тайна.

После седна на стола, за да прикрие сковаността на движенията си. Пали приседна на ръба на леглото и стисна ръце между коленете си.

— Куриерът от ордена на Дъщерята трябва да е стигнал за рекордно време до Палиар въпреки разкаляните пътища — отбеляза Казарил, като броеше дните наум.

Тъмните вежди на Пали се вдигнаха.

— Вече знаеш за това? Аз пък си мислех, че конклавът се свиква тайно. Макар че скоро ще стане повече от очевидно, когато и другите лордове-посветени пристигнат в Кардегос.

Казарил сви рамене.

— Имам си източници.

— Не се и съмнявам. Аз пък си имам свои. — Пали размаха пръст. — Ти си единственият информатор в Зангре, комуто бих се доверил в момента. Какво, богове пет, става тук, в двора? Циркулират какви ли не зловещи и объркани слухове във връзка с внезапната кончина на покойния ни свещен водач. А колкото и приятна да е така обрисуваната картинка, някак не ми се вярва, че е бил отнесен от банда демони с пламтящи криле, призовани от молитвите на царевна Изел.

— Ъъъ… не точно. Просто се е задавил посред пиянски гуляй вечерта преди сватбата си.

— Задавил се е с отровния си лъжлив език, надявам се.

— Долу-горе да.

Пали изсумтя.

— Лордовете-посветени, които Дондо вбеси — не само онези, които не успя да купи от самото начало, а и онези, които впоследствие се засрамиха от продажността си, — приемат смъртта му като знак, че нещата се променят. Веднага щом се събере кворум, възнамеряваме да изпреварим канцлера и да предложим на Орико свой собствен кандидат за свещен водач на ордена. Или подборка от трима приемливи мъже, от които царинът да си избере.

— Това би се приело по-добре, предполагам. Цялата история се крепи на ръба между… — Казарил имаше предвид „между лоялността и измяната“, но не го каза на глас. — Освен това ди Жиронал има голямо влияние и в храма, не само в Зангре. Едва ли искате тези вътрешни боричкания да излязат от контрол.

— Дори ди Жиронал не би посмял да прати войници на Сина срещу войници на Дъщерята — уверено каза Пали.

— Хм.

— В същото време някои от лордовете-посветени — без имена засега — искат да стигнат и по-далеч. Примерно, да съберат и представят пред Орико доказателства за достатъчно от подкупите, заплахите и злоупотребите на двамата ди Жиронал, които да принудят царина да го освободи от канцлерския пост. Да го принудят да заеме някаква нееднозначна позиция.

Казарил потърка носа си и рече предупредително:

— Да принудиш Орико да заеме ясна позиция е като да се опиташ да построиш кула от яйчен крем. Не бих го препоръчал. А и няма да е лесно да го откъснете от ди Жиронал. Царинът разчита на него… по причини, по-дълбоки, отколкото мога да ти обясня. Доказателствата ви ще трябва да са абсолютно необорими.

— Да, и точно затова съм тук. — Пали се наведе напред, напрегнат като струна. — Би ли повторил, под клетва пред конклава на Дъщерята, историята, която ми разказа във Валенда, за това как братята Жиронал са те продали в робство на галерите?

Казарил се поколеба.

— Само думата си мога да представя като доказателство, Пали. А тя не стига, за да катурне ди Жиронал, уверявам те.

— Няма да е само това. Но може точно тя да се окаже монетата, която да натежи на везната, сламката, която да подпали огъня.

Сламката, която да изпъкне сред останалите сламки? Искаше ли той да се превърне в център на този заговор, публично при това? Устните на Казарил се свиха объркано.