Откъм вътрешните стаи долетя суетня от женски гласове. Както дамите на царината, така и Нан ди Врит бяха заточени в дневната, където да обменят някоя и друга клюка на тих глас. След около половин час царина Сара излезе и отново прекоси преддверието на Казарил със същата отнесена физиономия.
Бетриз се появи малко след нея.
— Царевната моли да се явите при нея в дневната й — каза тя на Казарил. Черните й вежди се бяха свъсили от тревога. Казарил веднага стана и я последва.
Изел седеше на един резбован стол, ръцете й стискаха страничните му облегалки, беше бледа като платно и дишаше тежко.
— Позор! Брат ми е истински позор за семейството, Казарил! — каза му тя, когато Казарил се поклони и придърпа едно ниско столче до коляното й.
— Милейди? — подкани я да продължи той, като сгъна предпазливо тялото си. Коремните спазми от снощи още не бяха преминали съвсем и го прорязваха като с нож при всяко по-рязко движение.
— Никакви годежи без моето съгласие, нали така, за това не ме е излъгал — само че било нужно и съгласието на ди Жиронал, моля ви се! Сара ми го каза току-що. След смъртта на брат му, но преди да замине от Кардегос, за да търси убиеца му, канцлерът се затворил с брат ми и го убедил да направи допълнение към завещанието си. Ако Орико умре, канцлерът ще стане регент на брат ми Теидез…
— Ако не се лъжа, за това се знае от доста време, царевна. Ще бъде създаден и регентски съвет, който да му помага. Провинкарите на Шалион не биха позволили толкова голяма власт да премине в ръцете на един от тях, без да има някакво средство за контрол.
— Да, да, това го знам, но…
— В допълнението няма текст за отмяна на съвета, нали? — попита разтревожено Казарил. — Виж, това би предизвикало сериозно брожение сред лордовете.
— Не, тази част е останала непроменена. Но в предишния вариант аз съм определена за повереница на баба ми и на вуйчо ми, провинкара на Баошия. Сега за настойник ми е определен ди Жиронал. За това няма контролен съвет! И още нещо, Казарил! Срокът на настойничеството му е докато се омъжа, а разрешението за женитбата ми е оставено изцяло в негови ръце! Ако поиска, може да ме държи мома, докато си умра от старост!
Казарил прикри безпокойството си и вдигна ръка да я успокои.
— Едва ли. Самият той ще умре от старост много преди вас. А много преди това дори, когато Теидез навърши пълнолетие и поеме цялата власт на поста си, може да ви освободи с царски декрет.
— В допълнението е записано, че Теидез ще стане пълнолетен на двайсет и петата си година, Казарил!
Преди десет години Казарил би споделил гнева й от този удължен срок. Сега му звучеше по-скоро като добра идея. Стига, разбира се, регент да не беше ди Жиронал.
— Тогава ще съм почти на двайсет и осем години!
Още дванайсет години, през които проклятието да й въздейства отвън и отвътре… не, това не беше добре, откъдето и да го погледнеш.
— Като едното нищо може да изгони и вас от домакинството ми!
„Имате и друга Настойница, която още не е решила да ме изгони“.
— Признавам, че имате основание за тревога, царевна, но недейте да изпадате в паника преждевременно. Докато Орико е жив, всичко това е без значение.
— Сара казва, че той не е добре.
— Не е в най-добрата си форма — предпазливо се съгласи Казарил. — Но в никакъв случай не е стар. Едва ли е на повече от четирийсет.
Ако се съдеше по изражението й, тази възраст й се струваше достатъчно напреднала.
— Той е по-… зле, отколкото изглежда. Така каза Сара.
Казарил се поколеба.
— Тя толкова ли е близка с него, че да знае? Бях останал с впечатлението, че са се отчуждили.
— Тях пък изобщо не ги разбирам. — Изел потри очи с кокалчетата на ръката си. — О, Казарил, излиза, че Дондо ми е казал истината! Мислех, че може просто да ме излъгал, за да ме сплаши. Сара така отчаяно искала дете, че се съгласила ди Жиронал да опита, когато Орико… вече не можел. Марту не бил чак толкова лош, така каза. Поне се държал кавалерски. Само че когато и той не успял да й направи дете, брат му го убедил да включи и него в начинанието. Дондо бил ужа̀сен, унижението й му доставяло удоволствие. Но, Казарил, Орико е знаел. Лично помогнал да убедят Сара. Не го разбирам, защото Орико със сигурност не мрази Теидез толкова много, че да постави копелето на ди Жиронал на негово място.
— Така е. — „И не е“. Един син на ди Жиронал и Сара не би бил в кръвна връзка с Фонса Що-годе Мъдрия. Орико сигурно бе сметнал, че такова дете би освободило царския престол на Шалион от смъртното проклятие на Златния генерал. Отчаяна мярка, но е имало вероятност да свърши работа.
— Царина Сара каза — добави Изел, като се помъчи да се усмихне, — че ако ди Жиронал открие убиеца на Дондо, тя ще плати за погребението му, ще отпусне пенсия на семейството му и ще се погрижи свещените от храма в Кардегос всеки ден да четат молитви за душата му.
— Това е добре да се знае — тихо рече Казарил. Макар че той нямаше семейство, на което да бъде отпусната пенсия. Преви се леко и се усмихна да скрие гримасата на болка. Така, значи дори Сара, която бе наприказвала потресаващи подробности от интимен характер пред девичите уши на Изел, не й беше казала за проклятието. А той вече беше сигурен, че и Сара знае за него. Орико, Сара, ди Жиронал, Умегат, навярно Иста, може би дори и провинкарата, и нито един от тях не се беше решил да съобщи на двете деца ужасната истина за тъмния облак, надвиснал над тях. Кой беше той да нарушава този таен заговор за мълчание?
„И на мен никой не ми каза. Благодарен ли съм им сега за тази загриженост?“ Кога, тогава, смятаха защитниците на Теидез и Изел да ги уведомят за сянката, която ги обвива? Може би Орико възнамеряваше да им го съобщи на смъртния си одър, както му го беше съобщил баща му Иас?
Имаше ли Казарил правото да въведе Изел в една тайна, която собственото й семейство беше предпочело да скрие от нея?
И беше ли готов да й обясни как е разбрал самият той за това?
Погледна към лейди Бетриз, която седеше на ръба на друго ниско столче и не сваляше тревожните си очи от своята разстроена господарка. Дори Бетриз, която много добре знаеше, че се е опитал да направи магия за смърт, не подозираше, че е успял.
— Не знам какво да правя — простена Изел. — Орико е безполезен.
Би ли могла Изел да избяга от проклятието, без въобще да се налага да научава за него? Той си пое дълбоко дъх, защото онова, което се канеше да каже, твърде много намирисваше на държавна измяна.
— Може да предприемете стъпки сама да уредите женитбата си.
Бетриз го изгледа опулено.
— Какво?! Тайно? — каза Изел. — Тайно от брат ми, царина?
— Тайно от канцлера му, във всеки случай.
— Това законно ли е?
Казарил издиша шумно.
— Една женитба, договорена и консумирана, не може току-така да бъде анулирана дори от царин. А ако ви подкрепи достатъчно голям брой шалионски благородници — а ди Жиронал вече е настроил срещу себе си достатъчно хора, — анулирането й би станало още по-трудно. — А ако успееха да я изведат от Шалион и да я поставят под защитата на, да речем, един толкова хитър свекър като Лисицата от Ибра, тя можеше да остави зад гърба си както проклятието, така и дворцовите интриги. Трудното беше как да се наредят нещата така, че Изел да не се превърне от безпомощна заложница в един двор в безпомощна заложница в друг. „Но поне ще е заложница без проклятие на раменете си, нали?“
— Аха! — Очите на Изел светнаха одобрително. — Казарил, наистина ли може да се направи?
— Съществуват трудности от практическо естество — призна той. — Но всяка от тях си има своето практическо разрешение. Най-важното е да намерите доверен човек, който да ви стане посланик. Трябва да е достатъчно умен, за да ви спечели възможно най-силната позиция в преговорите с Ибра, да е достатъчно гъвкав, така че да не обиди Шалион с действията си, да има куража да пресече инкогнито размирни граници, силата за трудното пътуване, верността — към вас и единствено към вас, както и вяра в каузата ви, която да не се пречупи. Една грешка в този подбор може да се окаже фатална. — Навярно в буквалния смисъл.
